Баба Ванга променила по неподозиран начин живота на големия художник Светлин Русев - запознала ги Людмила Живкова

„Заради Ванга спрях да псувам. Преди години го правех, при това много често. Тя ме научи да се пазя от прекалено удоволствие, от много хубавите неща. Защото не знам дали мога да им платя цената. Пазя се да на обидя или да не засегна някого, без да искам. Пазя се да не ставам зависим от спонсори. Пазя се да не завися от някого или от нещо, макар че в съвременния бит нещата са сложни. Но най-вече се пазя от собствените си недостатъци”, споделяше приживе акад. Светлин Русев.

Освен с огромния си принос към изкуството, той имаше и друга важна роля – на духовен приятел на Ванга,  пише "Телеграф". Той разказваше, че връзката му с пророчицата започнала от дъщерята на Тодор Живков – Людмила. „Първата ми среща с Ванга беше при нейно посещение до София при Людмила Живкова. Бяха я извикали да гледа за болен човек. Пророчицата ме повика още докато е пътувала в колата. Казала на шофьора: „Има един председател на художниците, какъв е, що е, при мене не е дошъл още”. И когато влиза в дома на Живкова, първите й думи били: „Кам го Светлин? Доведете ми го, тогава ще ви гледам”. Намериха ме след 15-20 минути и това беше първата ми среща с нея. Оттогава я боготворя”, сподели преди години Русев.

Художникът обаче никога не се е облагодетелствал да пита за себе си Ванга. Но каквото казала – сбъдвало се е. И в едно е сигурен – тя бе направила много за неговото духовно израстване.
 
По заръка на баба Ванга големият художник нарисува две икони, които са поставени в църквата в Рупите. „Изпълних заръката на пророчицата Ванга! Преди да умре, тя ми заръча да направя две икони и да ги поставя в храма. Едната да изобразява молитвата на Христос в Гетсиманската градина, а другата да показва ангел господен, който съобщава на Дева Мария благата вест, че носи в утробата си Спасителя. Най-накрая ги нарисувах и иконите вече са в църквата в Рупите. Първата е на южната стена, а втората – на северната”, сподели той.

„Всеки път, като идвам тук, сякаш чувствам, че мъченицата е жива. Самата тя в началото „виждаше” всичко в храма в бяло и с кръст в скалата срещу него. Тя виждаше и повече, и по-напред от тези, които не се посвениха да оскърбят  делото й поради псевдодогми или лични интереси”, припомни още художникът.