БАН разпространи 3 тежки актуализирани сценария за развитието и изхода от кризата заради К-19

Институтът за икономически изследвания към БАН разпространи обширен анализ за макроикономическите последици от борбата с COVID-19. Първоначалните експресни оценки, изводи и прогнози към 12.04.2020 г., за които БЛИЦ вече писа,  сега са в осъвременен вариант към 14 април.

Ето какво се посочва в анализа: 

Трябва да се признае, че натрупаният досега опит за справяне с подобни ситуации се отнася предимно до слабо развити икономики, които са били изложени на шокове от природни катаклизми, довели до шокове върху предлагането.

Парадоксално е, но най-силно засегнатите страни в момента са предимно големи и високоразвити икономики с добре функционираща здравна система. Въпреки многобройните публикации и всевъзможни мнения от редица експерти, на този етап не може със сигурност да се прецени нито тежестта, нито продължителността на настъпващата рецесия.

Ясно е, че всичко ще зависи от успеха на реакцията на здравната политика, насочена към задържане на броя на заразените и на починалите лица (вкл. на тези в трудоспособна възраст) на колкото може по-ниско ниво, за колкото може по-дълго време.

Това ще позволи на здравната система да постигне успех по отношение на идентифициране и ограничаване на разпространението на вируса, лечение на болните и засилване на имунитета и в крайна сметка да спаси колкото може повече човешки живота.

В същото време, докато чакаме някакъв по-осезаем напредък в медицинското измерение на кризата, страхът и несигурността се задълбочат, а неблагоприятните последици за финансовата стабилност и перспективите за икономическо възстановяване стават все по-мрачни.

Изброените обстоятелства правят усилията за съставяне на достоверна прогноза непосилни. Неяснотите по отношение на времетраенето на ограниченията, както и липсата на опит при оценката на влиянието на такъв вид шокове, ни принуждава да разработим три различни сценария, основаващи се на три различни допускания за развитието на пандемията в краткосрочен план.

Прогнозата е само до края на настоящата година. Натрупване на повече данни (особено за второто тримесечие) ще позволи да се конкретизира прогнозата за 2020 г., което ще даде възможност и за съставяне на по-дългосрочна макрорамка. 

При съставянето на различните сценарии са ползвани изводите от разработката на (Eichenbaum, et al., March 2020), която се основава на каноничния модел SIR (susceptible (S), infected (I), and resistant (R)), предложен от (Kermack & McKendrick , 1927).

Според този сценарий, около 60% от населението в крайна сметка ще бъдат заразени, което ще осигури създаването на т.нар. „обществен имунитет“, вследствие на което заразата ще бъде прекратена.

Различните сценарии в прогнозата се основават на продължителността на този процес. Колкото по-активни са мерките за задържане на разпространението на заразата, толкова по-дълго се отлага във времето достигането на обществения имунитет и толкова по-дълбока е рецесията, но не се претоварва здравната система и има по-малко смъртни случаи.

Обратно, колкото по-бързо се достига обществения имунитет, толкова по-кратка ще е рецесията, но за сметка на голям брой починали и разстроена здравна система, която по всяка вероятност няма да може да се справя в пълен размер с останалите заболявания, поради което смъртните случаи няма да бъдат ограничени само до тези, дължащи се на коронавируса.

Очевидно този сценарий не е обществено приемлив и трябва да се отхвърли независимо от по-тежките икономически, а вероятно и социални проблеми. На тях трябва да се противодейства с подходящ икономически пакет.

Четете подробния анализ и трите сценария за развитието и изхода на кризата у нас заради коронавируса ТУК