Престъпна група смъква по 2-3 бона дневно от измама с благотворителни картички, които продава на минувачите из София.
Рецидивистът Кристиян Ангелов (25 г.) е задържан за измама, след като търгувал с икони на храма &ldquo;Свети Николай Чудотворец&rdquo; и събирал дарения уж за реставрацията му. Ангелов подмамвал минувачите с думите, че картичките са осветени. Въпросният храм, който е в кв. &quot;Бенковски&quot;, обаче, няма никаква нужда от реставрация, показва полицейска проверка. <br /> <br /> Разчитам на това кой колкото даде, признава пред БНТ арестуваният, който е лежал 9 пъти в ареста за наркотици и кражби. Кристиян е засечен в градинката на &ldquo;Пиротска&rdquo; и &ldquo;Опълченска&rdquo;, но често го забелязват и в Зеленото кафе, където се въртят дилъри на наркотици. Там могат да се намерят от трева през хапчета до метадон и хероин. <br /> <br /> Кристиян е на заплата при&nbsp; &ldquo;шефовете&rdquo; на престъпната група, признава, че за него от събраното нищо не остава, но му плащат отделно &ndash; според броя на продадените картички. &ldquo;Продавам, защото понякога оставам без пари&rdquo;, оправдава се криминалнопроявеният наркозависим мъж. <br /> <br /> Разследването показва, че месечно от иконите се изкарват между 2 и 3 хиляди лева на човек. Продавачите са навсякъде &ndash; на пазара, пред църквата, на спирката на автобуса, пред метростанцията. Досаждат дори по ресторантите и кафенетата. Историите им звучат достоверно и дори драматично, така че да накарат хората да дадат и последните си стотинки.<br /> <br /> Примамват будалите с думите: &ldquo;Аз съм болна, аз толкова болести имам, че не ми се говори направо. Няма определена цена&rdquo; или пък: &ldquo;Който иска дарява. Няма определена цена. Който иска да даде. Стотинки може, сега според възможностите. Осветени са лично в храма&rdquo;<br /> <br /> Кристиян и неговата &ldquo;колежка&rdquo; Дора разказват тези истории повече от 5 години. Станали са добри психолози. Причакват основно жени и възрастни хора, защото по&ndash;младите и наблюдателни минувачи, няма как да не се усъмнят в разказа им. Най&ndash;малкото заради монотонния и почти плачевен тон, характерен по&ndash;скоро за просяците, отколкото за мисионерите, за каквито се представят те. <br />