През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и прогнозират една не съвсем добра финансова година. 

Все повече банки заделят значителни разходи, за да посрещнат евентуална обезценка на финансовите си активи, заяви в ефира на БНР финансистът Десислава Николова, като се позова на данните на БНБ към края на ноември 2024-та.

Банковите печалби през последното тримесечие се свиват до 3,3 млрд. лева, като се забавя и темпът им на растеж, който доскоро беше рекорден.

Дали това е причината и за масовото увеличение на банковите такси от началото на годината? 

Част от големите банки имат вече нови, чувствително по-високи такси, а останалите подготвят ръст от март или април. По-скъпи стават най-масовите услуги "на каса" като внасяне и теглене в брой, парични преводи и обмен на валута.

Известно правило е, че печалбите на банките се формират основно от приходите от лихви по отпуснати кредити и ниските лихви по депозитите, и една малка част са печалбите от такси и комисионни.

В края на ноември миналата година, за който период са последните актуални данни на БНБ, приходите от лихви са два пъти по-големи в сравнение с тези от такси.

Съпоставено с една година назад, съотношението е ръст с 14% на лихвите спрямо таксите, които от своя страна растат с 8%. Но, въпреки това, за първи път от години, банките усещат свиване на печалбите и се очаква да реагират с ответни действия, коментира финансистът Десислава Николова:

"През последното тримесечие банковата печалба е 3.3 млрд. лева. Забавя естественият си ръст, който преди това беше рекорден. Банките заделят много високи разходи за обезценка на финансови активи".

Задават се турбулентни времена

, обясни Николова.

Може би, тенденцията към увеличение на таксите за банковите операции на място в офисите е някаква, макар и не достатъчно ефективна мярка за частична компенсация на приходите, но в очакване да последват още.

Така, постепенно клиентите ще се насочват към алтернативните канали за банкиране, за да се ограничат разходите за поддръжката на клоновата мрежа. Вече има примери и за затворени банкови офиси.

А "на каса", по обясними причини, най-много ще поскъпват най-масовите услуги, които потребителите ползват. Банковите преводи се оскъпяват с до една четвърт от сумата, тегленето на каса с до около 1%, преводите по сметки стигат пет, шест, седем лв., посочи Десислава Николова:

"Таксите, които се увеличават, са свързани с внасяне на пари в брой, броене на пари, теглене от сметка в брой, паричен превод, нареден в клоновата мрежа. Хората трябва много добре да си направят сметката, когато правят такива операции, къде е по-изгодно". 

Българският потребител обаче все още няма доверие на алтернативните канали за банкиране, на виртуален кредитен консултант и на виртуална банка, каквато има на българския пазар.

Освен това, големият процент от хората отказват да споделят лични данни и банкови сметки в интернет, а огромната част от потребителите и трудно се справят с основните банкови операции сами, без съдействието на служител:

"По-възрастните хора разчитат все още да си поговорят на място с банков служител. Те не са така добре ориентирани при ползване на услугите за отдалечено банкиране.

Банките трябва да предприемат една по-широка кампания. Те трябва много да подобряват начина, по който комуникират със своите клиенти".