Бащата на убития магнат Илия Павлов - Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис Трети спасява от смърт неговия баща. Завършва техникума по обществено хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи популярната закусвалня "Попското", както и някогашния денонощен магазин срещу Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия. Сега кротко върти ресторант с фитнес на софийската ул. “Калоян”, притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава имоти под наем.
<br /> <em>Ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Павел Найденов разказва за сватбата на годината &ndash; тази на внучката му Венцислава в Италия, и за срещата на семейството след повече от 10 години раздяла! </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Бай Павле, ти беше на сватбата на внучката си Венцислава в Италия, видя децата на Илия Павлов след повече от 10 години раздяла! Какво преживя? </strong><br /> - Венци ми се обади и ми каза: &ldquo;Дядо, ще се женя, сватбата ще бъде в Италия! Ще дойдеш, нали?&rdquo;. Викам й: &ldquo;Добре, дядо, ще дойда!&rdquo;. Сега пътуването е лесно, не е като едно време. Качваш се на самолета и за 2 часа попадаш в друг свят. Пътувах с един приятел, заедно сме работили в корпорацията навремето &ndash; Георги Петков и съпругата му Мая.<br /> <br /> Пристигнахме в Рим и оттам с такси отидохме в замъка, в който щеше да бъде сватбата. Вечерта пристигнахме, настанихме се. На сутринта се чух с Дарина, видяхме се, отидохме на закуска. През това време дойдоха и децата! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не бях ги виждал някъде 10 години</strong></span><br /> <br /> Цял ден бяхме заедно с тях. Дадох им подаръците, които им носех.<br /> <br /> <strong>- Какво им подари?</strong><br /> - На Поли и на Даринка дадох по едни златни обички с монограма на &ldquo;Мултигруп&rdquo; - лъвчето. На Венцислава от баба й имаше оставени едни по-големи обички, които малко актуализирахме, сложихме им също монограм на &ldquo;Мултигруп&rdquo;, и един медальон със Света Богородица на него. На Илия най-после успях да подаря специалната кутия с вещите на баща му, които толкова години пазя за него &ndash; часовника му, пръстена му, златната запалка, един златен ланец и златни бутонели, писалката му... Още в &ldquo;Пирогов&rdquo; в оня страшен ден ми дадоха вещите на сина ми и аз досега ги пазя за неговия син...<br /> <br /> <strong>- Илия&ndash;Калоян каза ли нещо?</strong><br /> - ... Плакахме всички<em>.../просълзява се/ </em>- аз, Поли, Венци и Илийчо. Бяхме четиримата тогава в моята стая. Това е. Отдавна го чакам този момент.<br /> <br /> Добре са децата, живи и здрави, разумни... Говорихме си кой на кого прилича. Казаха ми: &ldquo;Ние всички приличаме на твойта рода!&rdquo;. Илийчо много прилича на баща си като младеж, като тийнейджър. Той ще се промени през годините, ще направи бузки и още повече ще заприлича... Паола е голяма красавица, голяма! Венцислава много прилича на баба си, на Илия на майка му. Тя почина млада, от инсулт. Беше много красива. Казваше се Венета, викахме й &ldquo;Венче&rdquo;.<br /> <br /> Ние в началото живеехме заедно на ул. &ldquo;Граф Игнатиев&rdquo; &ndash; аз, съпругата ми Венета, Илия, жена му Тони, дъщеря ми Славчето... Като се роди детето, Илия-23 годишен, млад човек, вика: &ldquo;Баща ми, как да го кръстим?&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Не се безпокой, я колко комшийки са тука - на една комшийка сложи името и това е!&rdquo;. Той ме гледа, а аз го пробвам. После му викам: &ldquo;На майка си ще го кръстиш, на кой ще го кръстиш!&rdquo;.<br /> <br /> След това бащата на Тони им отстъпи апартамента си в &ldquo;Лозенец&rdquo; и аз направих каквото трябва за обзавеждането, защото жилището беше старо и Илия, Тони и малката Венци се преместиха там.<br /> <br /> <strong>- Защо майката на Венци - Антоанета Чергиланова, като че ли остана малко в сянка при отразяването на сватбата? Все се изтъкваше, че Дарина жени дъщеря!...</strong><br /> - Объркаха се. Имаше едно правилно изказване от страна на Дарина: &ldquo;Това е доведената ми дъщеря&rdquo;. Но това като че ли медиите го пропускаха често. Майката на Венци си беше там, и баба й Пенка, майката на Антоанета - също. Тони работи в Америка, на едно летище, като администратор. Не знам женена ли е, не е ли женена, не съм я питал. <br /> <br /> <strong>- Венци повече с Дарина ли е живяла?</strong><br /> - До 8 години - с майка си. След това замина за Америка и живя с Дарина и с Паола и Илийчо, като се родиха. После и майка й замина за Америка и си намери работа там. <br /> <br /> <strong>- Как протече сватбата на Венцислава? Ти до кого беше настанен, с кого разговаря?</strong><br /> <br /> <strong><span style="color: #800000">- Постоянно бях ухажван! </span></strong><br /> <br /> И аз ухажвах всички, водехме разговори. Имаше много българи, италианци, от много държави хора, от Америка дойдоха хора, с които сме работили навремето&hellip;<br /> <br /> Аз вдигнах тост, представих себе си, нашето семейство, приветствах ги, апелирах към двете фамилии да помагат на младите да са още по-добре. После ще дойде и техният ред - да помагат на децата си - това е животът!... Накрая казах: &ldquo;Венци и Тарек, еври дей намбър уан, гуд лак!&rdquo; На английски! Значи: Бъдете всеки ден номер едно, желая ви късмет! От другата страна говори бащата на Тарек.<br /> <br /> <strong>- Той бил много богат човек...?</strong><br /> - Да, дадоха описание с колко фирми разполагат, в кои държави работят. В разговорите след това разказаха какви са им печалбите, как ги формират. Отпуснаха се, беше им приятно да споделят. Някакви роднини са със султана на Бахрейн. Майката на Тарек е от Истанбул, бащата е ливанец.<br /> <br /> <strong>- Ти се въздържа, не каза нищо за мюсюлманите, нали?!</strong><br /> - <em>/усмихва се/</em> Не стигнах дотам, защото те не са толкова религиозни. Те са светски хора. Не натрапват религията си и, доколко я изпълняват, те си знаят&hellip;<br /> <br /> Преди това се майтапех с Венци по телефона: &ldquo;Да не са някои със забрадките?!&rdquo;. А тя ми отговори: &ldquo;Не, бе, дядо!&rdquo; Но това беше шега, разбира се! <br /> <br /> <strong>- Зетят Тарек допадна ли ти?</strong><br /> - Много весел човек, с хубаво чувство за хумор! Активен участник в бизнеса си и това личи от тяхното финансово състояние. Гледам го - аз пия уиски и той пие уиски! Значи, не е въздържател. Е, то не значи, че като пиеш уиски, си пияница! /смях/ Как да не пийне човек на сватбата си, малко за настроение! <br /> <br /> Виждам, че Венци се чувства щастлива с него и това ме радва като дядо! Много снимки се направиха, но аз, като имаше наплив от хора, се изтеглях встрани. Като на всяка сватба беше една лудница!<br /> <br /> <strong>- А като опитен ресторантьор как ти се видя обслужването, менюто в замъка?</strong><br /> - На блок маси беше всичко - отиваш и си взимаш. Много салати, задушени и печени ястия, най-различни сирена, кашкавали... Всичко, което го има тука, го имаше и там! Десертите бяха торти и сладки. Блок масите работеха постоянно, по всяко време можеш да се почерпиш, всички се движеха навсякъде и свободно разговаряха. Каквато компания си заформил, с нея си! Имаше лятна градина, времето беше хубаво, със специално осветление вечер. Нещо като голям коктейл!<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че преди това младите са правили сватба в Лимасол, Кипър?</strong><br /> - Там са направили нещо като годеж. Подписаха сега на импровизирана маса в замъка, имаше представител на общината.<br /> <br /> <strong>- Казват ли внуците ще дойдат ли в България?</strong><br /> - Ще дойдат, разбира се. Те си имат живот тук, имат си бизнес. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>От корпорацията си имат голям дял, някъде към 80 процента</strong></span><br /> <br /> Като дойде време, ще дойдат. Целият бизнес е на фамилията. Сега го управляват по-дребни акционери, успешно го управляват, резултатите са добри. <br /> <br /> <strong>- Защо толкова време ти не ходи в Америка, когато децата бяха там?</strong><br /> - Искал съм да ходя, но Иван Костов и ген. Атанасов бяха подали някаква невярна информация и не ми даваха виза! И така допреди 5-6 години...<br /> <br /> <strong>- По време на правителството на Костов фалира банката на &ldquo;Мултигруп&rdquo; &ndash; Кредитна банка... Какво беше личното участие на премиера в това?</strong><br /> - Костов нареди държавните предприятия да си изтеглят всичките авоари в къси срокове! И банката фалира с негово участие! Но всички хора си взеха парите, няма ощетени от нашата банка.<br /> <br /> <strong>- Хора твърдят, че Илия Павлов е плащал рушвети на Иван Костов заради бизнеса си... Ти знаеш ли такова нещо?</strong><br /> - Не, не знам такова нещо! Не ни е притискал за пари. Това за него би било много дребна работа! Костов не искаше да общува с нас! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Неговата цел беше да си създаде собствен кръг</strong></span><br /> <br /> Той искаше да си създаде хора, които ще му служат и занапред! Нямаше за цел да играе на дребно и да вземе примерно 100&nbsp;000 лв. един-два пъти! Целта му беше и когато не е вече министър-председател, да има някаква рента.<br /> <br /> <strong>- Сега пък Иван Костов има проблеми с парите си в КТБ...</strong><br /> - Аз си получавам пенсията в тази банка, понеже ми е близо тук, на пл. &ldquo;Гарибалди&rdquo;. И като съм го срещал там, той винаги ме поздравява въпреки всичко, което ни е направил. Често съм го срещал там. Сигурно си мисли: &ldquo;Бай Павел колко ли пари има тук?!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Сега и ти не можеш да получиш пенсията си, също като неговата съпруга Елена?</strong><br /> - Е, няма... Имам 1000 лв., защото не можеше да ми идва пенсията там, без да имам сметка в банката. Но те ще се оправят нещата. Пенсията ми е 800 лв. и нещо, докато отворят, тъкмо ще се натрупа!<em> /смях/</em><br /> <br /> <strong>- А ти къде си държиш твоите пари, ако не е тайна?</strong><br /> - Нямам никакви пари. Всичко е в бизнеса, а бизнесът не работи много. Едва-едва кретаме. Колкото да се поддържаме, има. В Божурище имам спортен комплекс, два тенис корта, басейн, ресторант. И там няма работа! И тук във фитнеса &ndash; също. На &ldquo;Триадица&rdquo; 5 имам офис 10-ина стаи, давам ги под наем. По нашия край викат: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Има инвестиции и сгради за милиони, пък няма пари за бонбони!?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И моята работа май е така! <em>/смях/</em><br /> <br /> <strong>- Нямаш никакъв депозит в банка?!</strong><br /> - Това е - 1000 лв. в КТБ. <br /> <br /> <strong>- А рентата, която получаваш от корпорацията, отпусната още с подписа на сина ти?</strong><br /> - Това са 10&nbsp;000 долара месечно, които досега ги пренасочвам към внуците да подпомагам обучението им. Отстъпвал съм ги на децата. Сега те вече са големи. Щастлив съм и доволен, че вече няма за кого да се грижа, а те ако имат възможност, могат да се грижат за мене. Осигурени са и съм доволен от това!<br /> <br /> <strong>- Дарина обаче е голяма опора за децата си...</strong><br /> - Дарина има желание да прави нещо, не обича да се шляе и да лежи на някой лев, който има. Натурата й е такава. Тя, общо взето, е добра жена. Децата свещенодействат над нея: &ldquo;Мама, мама!&rdquo;&hellip; Като ги питам ще идват ли в България, те ми отговарят: &ldquo;С мама!&rdquo;. Като пораснат още малко, като мине още малко време, нещата ще се променят <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и &ldquo;мама&rdquo;, ще стане &ldquo;баба&rdquo;...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Дарина сподели в едно интервю, че тази дума е забранена от нея...</strong><br /> - А как да й викат: &ldquo;Стара майко&rdquo;?! Всичко си идва с времето. Едно мислиш, друго става. Много не са искали да са баби, ама са баби, и то мили баби. Аз на моята баба й виках като малък: &ldquo;Мама дърта&rdquo;! <br /> <br /> <strong>- Ти не обичаш да коментираш личния живот на Дарина&hellip;</strong><br /> - Не е редно да коментирам нейните неща. Не ме интересува това. Тя е млад човек... На младини всеки, каквото му трябва, си го взима! <br /> <br /> <strong>- Но Дарина винаги казва в интервюта, че Илия ще си остане мъжът на живота й - това сигурно те радва?</strong><br /> - Казва го жената, тя знае какво да казва! Защото, ако каже нещо друго, децата са вече големи, четат в Интернет, и ще бъдат наранени, ще бъде болезнено за тях. Достатъчно неща се пишат уж за нейни любовници, за някакъв с 20 години по-млад актьор, който предпочитал други, а нехаел за нея и други такива...<br /> <br /> А това, което Дарина казва, я утвърждава в техните очи, че в живота си тя друг не е предпочитала освен баща им. Трябва да се съобразява с тях, защото и нейните години минават и отминават и накрая ще остане те да решават нейната съдба!...<br /> <br /> <strong>- Напоследък какво обичаш да правиш в свободното си време?</strong><br /> - През ден правя 10 различни упражнения във фитнеса &ndash; на гладиатора, с гиричките - програма имам, която си я правя. Тенис играя, щом отида на корта в Божурище и си намеря партньор. Движението, работата ме държат във форма! Както казват хората: Мога да пия, мога и да се бия! <br /> <br /> Но се въздържам, не искам да съм лош човек! <em>/усмихва се/</em> Имам приятели, които мислеха, че ще изпият пиенето на света, обаче отдавна ги няма...<br /> <br /> Никога не съм прекалявал. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>По едно време &bdquo;заорах&rdquo;, като се случи това със сина ми, с дъщеря ми... </strong></span><br /> <br /> Отворих се на пури, пиене. Постоянно пиех, пушех, не беше добре това! <br /> <br /> <strong>- По колко пиеше?</strong><br /> - По цял ден. Не се напивах, не е имало такива случаи. Но като си стресиран, като пиеш, а не ядеш... то се отразява. По цял ден седях тук, в кабинета на &ldquo;Калоян&rdquo;. Далече от света&hellip; И сега се ограничавам от светски изяви. Не танцувам, на хоро не мога да се хвана да играя, на кино не ходя. Нямам сърце за такива работи, откакто се случи това с Илийчо, със Славчето и сина й Полчо! Не ходя в хотелите на корпорацията, защото като отида, се разстройвам! Хората ме познават и ме обичат. Но изказват съболезнования. Не обичам да ме съжаляват.<br /> <br /> <strong>- Сега отпусна ли ти се малко сърцето след толкова мъка, като видя внуците на сватбата?</strong><br /> - Децата ще продължат, но не е същото. Едното не замества другото... <em>/въздъхва/</em> Не може! Има си и песни за тази работа: &ldquo;Жената жали до година, а майка и баща - до амина!&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>