В Батак днес се отбелязва 133-тата годишнина от Априлското въстание. В памет на загиналите в Априлската епопея в историческия храм-паметник "Света Неделя" тази вечер ще бъде отслужена панихида. Кулминация на честванията ще бъде тържественият митинг-заря, на който слово ще произнесе председателят на Народното събрание Георги Пирински.
Априлското въстание избухва преждевременно на 16 май (стар стил) или 1 май 1876 г. (нов стил) в Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище, където Георги Бенковски сформира конен отряд, който става популярен като “Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за Панагюрище. След четиридневни сражения се превзема столицата на IV окръг и се подлага на разорение. На 7 май турците влизат в Брацигово. Арестуват ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.
Не по-малко доблест и саможертва показват и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават сами да сложат край на живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души./БЛИЦ