Бай Митко от Пловдив: Бил съм в 135 страни, но от България по-хубава няма

Нямах никакво съмнение, че ще прекараме един чудесен ден на Черепишкия манастир - любимо мое място. Не само защото е изключително живописно, заредено с невероятна енергия, но и защото тук някак се чувствам у дома. Божа работа, както би възкликнала баба ми! 

Виж, че ще се запозная с толкова интересен човек като бай Митко от Пловдив, така се представи, не бях очаквала. Беше истинска и много приятна изненада за мен като човек и неустоимо изкушение за “крастата” ми, с която никога не се разделям, а именно професията ми на разказвач. 

Та, както си хапвахме от прословутия крем-карамел на Ваня в магерницата, двама симпатични възрастни господа ни попитаха дали могат да седнат на свободните места на нашата маса. Бяха част от групата, която току-що беше пристигнала с голям автобус - хора с посребрени коси от Пловдив и областта, тръгнали на екскурзия. Тук често минават такива групи - някои пътьом, други остават да преспят.

И докато дамите забързаха да запалят свещ и да се помолят в храма, двамата мъже бяха решили да опитат манастирската боб чорба. Ала нека не се отвличам, защото нямам търпение да споделя с читателите на “Над 55” какво чух от сравнително краткия ни разговор с бай Митко. Той се оказа невероятен пътешественик и сладкодумник.

- Бил съм в 135 страни, включително и на Антарктида. Само в 2 от тях не бих могъл да живея.

- Така ли, и кои са те?

- Първата е Япония, защото трябва да ми се смени чипът. (С дяволита усмивка новият ни познат сочи, че не са му “дръпнати” очите.) Другата е Израел. Тях ги е страх от себе си. Ако не сте били в Ерусалим, не знаете. От едната страна вървят арабите, от другата евреите. Аз, докато клекна, ще ме убият 12 пъти.

- Кажете ми за Антарктида, как попаднахте там?

- Бях на круиз с малък кораб, чаках това пътуване 3 години. Тръгнах от Германия. Антарктида е нещо чудно. Аз съм направил 4 круиза и това беше един от тях. Пътувал съм и до Австралия и Нова Зеландия. Третият ми круиз беше до Малките Антили - Барбадос, Тринидад и Тобаго...

- Къде най-много ви хареса?

- В Австралия и Нова Зеландия, там мога да живея до безкрайност. Неслучайно всички богаташи са там.

- Някъде живели ли сте по-дълго?

- Не, и ще ви кажа нещо много интересно. Обожавам да пътувам, но като се върна в България, не виждам нищо по-хубаво от нея.

- Сигурно са ви се случвали доста интересни неща по време на пътуванията?

- Ами например на една екскурзия в Лондон се ожених. Тогава бях на 49 г., взех млада жена, българка, и си мислех, че тя ще ме гледа. Само че тя се разболя и почина. Остави ме на 59 години с 9-годишен син. Сам отгледах момчето, което сега е на 32. 

В Нова Зеландия, пък се научих да плета

Печеш се и няма какво да правиш - другите играят шашки и не знам какво, а аз си викам - абе, чакай да опитам. И си изплетох един шал - две напред, една назад... И досега го нося през зимата. Ако се върна още по-назад, по социалистическо време, два пъти опитвах да избягам за Америка. Колко бой съм изял, няма да ви разправям. И всичко заради пустата страст да опозная света.

- С какво сте се з анимавали като професия на млади години?

- Аз съм технолог млечни продукти. 

- Може би защото знаете тайната на киселото мляко, сте така жизнен и енергичен? 

- Абсолютно! Например сега закусвам с едни немски бисквити. Единия ден ги ям с кисело мляко, втория с прясно, на третия с бозичка. Само че не от тази кофтито, а хубава. И си я разреждам с михалковска вода, за да може да се разгради всичко.

- Освен че сте заклет пътешественик, какво друго ще ми кажете за себе си?

- Ами какво да ти кажа, сега съм на 81 г. Както вече разбра, слабостта ми са пътуванията. Сега се връщам от Китен. Аз не съм комунист, не можах да стана партиен член, защото баща ми Кольо Дончев Газурков, който беше от Дряново, пееше в тамошната църква “Света Неделя”. Най-хубавата къща в града е неговата. Днес живея в Пловдив, синът ми има апартамент, и аз имам свой. 

Грешката ми е, че не се ожених, след като съпругата ми почина

- Бай Митко, имате ли неосъществена мечта. Кое място на планетата още бихте искали да видите?

- Не се спирам и на тези години. Не съм бил само в Исландия и съм се записал на екскурзия до този остров. Искам да видя гейзера и тогава Господ може да ме прибере. Пък и да не ме прибере, какво толкова... (Смее се.) Всичко съм видял.

Валентина ИВАНОВА