Мнозина учени очакват бедните страни, които имат малка отговорност за сегашната нестабилност на климата, да бъдат засегнати най-силно от измененията на климата. Тази асиметричност поставя важен въпрос: Могат ли договорите за климата да се градят върху принципите на честността? Това сочи годишният доклад на института “Уърлдуоч” “Състоянието на планетата 2009. Навлизаме в по-топъл свят”.
Наистина, равноправието вече играе роля в споразуменията за климата, макар и още ограничена. Протоколът от Киото например се основава на принципа &bdquo;общи, но диференцирани отговорности&ldquo;, който признава различните задължения на страните с различно състояние на икономиките и емисиите. А преговорните позиции по Киото на много страни &shy; от Франция и Иран до Бразилия и Естония &shy; включват специфични измерения на равноправието.<br /> Но опасенията за справедливостта при бъдещите преговори по климата вероятно ще се разширят, тъй като изискванията за стабилизиране на климата стават по-обременяващи. Справедливостта е в сърцевината на два болезнени специфични въпроса: Как ще бъдат разпределени правата за емисии на парникови газове? И кой ще понесе разходите за намаляването на емисиите и приспособяването към измененията на климата?<br /> На тези въпроси се дават най-различни отговори и всеки се основава на един или повече принципи за климатична справедливост. По въпроса за правата на емисии например защитниците на схемите за разпределение най-често цитират два различни принципа:<br /> &bull; Принципът на равноправието гласи, че всеки човек в света трябва да има еднакво право на емисии. Този принцип дава на най-населените страни най-голям брой права на емисии. Индия например, с 3,8 пъти по-голямо население от САЩ, ще има право на 3,8 пъти повече разрешителни за емисии в сравнение със САЩ.<br /> &bull; Според Принципа на суверенитета всички държави трябва да намалят емисиите си с еднакъв процент. Големите причинители на емисии трябва да направят най-големи абсолютни съкращения на парниковите газове, докато страните с малки обеми ще извършат по-малки съкращения в абсолютен обем. Така при едно споразумение за съкращаване на емисиите на въглероден двуокис, да речем с 10 процента, САЩ ще трябва да спрат около 579 млн. тона СО2, докато Индия ще намали емисиите си със 141 млн. тона.<br /> За определяне на икономическото бреме за различните държави при справянето с климатичните промени често се използват и два други принципа:<br /> &bull; Принципът &ldquo;замърсителят плаща&ldquo; твърди, че свързаната с климата икономическа тежест трябва да бъде понесена от държавите съгласно техния принос за емисиите на парникови газове през годините. От 1950 г. насам САЩ са емитирали около 10 пъти повече СО2 от Индия. Използването на тази историческа база показва, че сметката на САЩ за справяне с климата ще бъде около 10 пъти по-голяма от индийската. (Разликата ще бъде още по-голяма, ако за база се приеме 1750 г., около началото на Индустриалната революция.)<br /> &bull; Принципът според възможностите да се плати твърди, че бремето трябва да бъде понесено от държавите според равнището на тяхното богатство. Ако се използват данните за брутния вътрешен продукт, за да се определи колко ще плати всяка страна, отговорността на САЩ ще бъде около 12 пъти по-голяма, отколкото на Индия.<br /> Според проучване от 2006 г. за преговорите по климата, извършено в широк кръг държави, голямото мнозинство от тях вярват, че в преговорите трябва да присъстват съображенията за справедливост. Проучването е установило, че сравнително високата степен на подкрепа за принципа &bdquo;замърсителят плаща&ldquo; и за принципа на суверенитета е съвместима с общото разбиране сред международната общност, че исторически големите причинители на емисии трябва да платят повече, а бедните страни трябва да платят по-малко.<br /> Накрая, споразумението за разпределяне на емисиите може да изисква съчетаване на различни принципи. Някои анализатори например разглеждат равноправието като желателна дългосрочна цел, като другите принципи се използват за преход към такъв равноправен резултат.<br /> Тези четири принципа на справедливост се отнасят само до измеренията на разпределението на опасенията за климатичното равноправие. Други принципи се използват за оценка на равноправието на крайните резултати (колко честен е резултатът от климатичните преговори?) и на процеса (колко честна е процедурата, при която са договорени сделките?). Резултатът е сбор от принципи, често противоречиви, които ще се конкурират за вниманието на политиците при развитието на преговорите по климата.<br /> <br /> Докладът на института &ldquo;Уърлдуоч&rdquo; &ldquo;Състоянието на планетата 2009. Навлизаме в по-топъл свят&rdquo;&nbsp; е посветено изцяло на предстоящата през декември в Копенхаген световна среща на най-високо равнище за климата. Ще бъде подписан нов договор на мястото на Протокола от Киото, чийто срок изтича. Съединените щати не подписаха този протокол, но за Копенхаген се готвят сериозно. До декември остава малко време и трябва да се реши как ще се разпредели сметката, защото предотвратяването на климатичните промени струва много пари. Светът преживява две кризи едновременно &ndash; климатична и финансова. Да му мислят богатите. /БЛИЦ <br /> <br /> <br />