Ужасяваща гледка изправя косите на политици, протестиращи и “обикновени” столичани само на стотина метра от сградите на Министерския съвет и Народното събрание – една обезкостена сграда, която, въпреки пораженията си личи, че е правена с размах и стил.
Къщата в топ центъра на София, на кръстовището на бул. &ldquo;Княз Дондуков&rdquo; и ул. &ldquo;Бенковски&rdquo;, някога е принадлежала на семейството на бившия министър-председател от началото на 20-и век - генерал Рачо Петров. От 17 години имотът е върнат на наследниците на политика, но претенции на други юридически лица им пречат да влязат във владение и те са принудени да водят дълги и изтощителни битки с родната съдебна система, за да доказват правата си. Това е и причината имотът да е в опасно-окаяно състояние, което днес виждат преминаващите през кръстовището. Въпреки опитите къщата да бъде обезопасена, в последните месеци вътре намират подслон бездомници, повечето от които роми, а живеещите в района на няколко пъти са забелязвали от мястото да излизат и арабски бежанци.<br /> <br /> Въпреки опитите ни да говорим с някой от нощуващите в къщата хора, това се оказа невъзможно, но кратка разходка из превърнатата в боклукчарник и ограбена до тухла сграда ни убеди в присъствието на нелегалните &ldquo;квартиранти&rdquo;.<br /> <br /> Живеещи в района разказаха, че късно вечер, след 22 часа, на втория и третия етаж се забелязват светлинки и сенки на хора, които влизат през една дупка в загражденията. Преди около два месеца вероятно пак нощуващи са предизвикали пожар, за щастие - без сериозни последствия, освен дима и воя на пожарните, които е трябвало да изгасят горящи хартии и отпадъци на втория етаж на сградата.<br /> <br /> Сред хората от квартала кооперацията има лоша слава, което е съвсем обяснимо заради проблемите и опасностите, които тя носи. Те коментираха пред репортера на &ldquo;ШОУ&rdquo;, че са виждали как идват известни бизнесмени и са оглеждали района. Даже има слух, че шефът на &ldquo;Мултигруп&rdquo; Илия Павлов е бил сред мераклиите да строят на това място, но вероятно висящото положение на собствеността е станало пречка за това.<br /> <br /> Разследването на случая ни отведе до община &ldquo;Оборище&rdquo;, на чиято територия е сградата. Оттам ни показаха обемиста преписка, от която се вижда, че служителите водят редовна кореспонденция с наследниците на имота, разменяйки си предупредителни писма и обяснения, като последните са от юли 2013 година.<br /> <br /> Наличието обаче на дело, което наследниците на генерал Рачо Стоянов водят, спира тяхното желание въпросът да се реши и на мястото на оглозганата до кости постройка да се изгради обект, подходящ за центъра на една европейска столица.<br /> <br /> Типична история за реституция, апетити към скъпото и престижно място от страна на фирми и хора с пари, и битка на собствениците да защитят правата си. Резултатът е видим &ndash; полуразрушена сграда, опасни и неизвестни нощни обитатели, риск от срутване и нещастен случай за минаващите покрай мястото хора.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Рачо Петров-внук:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Мога да напиша роман за фалшификации, корупция, безотговорни, арогантни чиновници и съдии</strong></span><br /> <hr /> <br /> Ето как коментира казуса внукът и наследник на царския генерал и премиер - Рачо Петров-внук: &ldquo;Със закона за връщане на частната собственост (реституцията) от февруари 1992 г. бяха върнати част от предприятията &ndash; тези, които бяха останали, основно като руини, в замяна на национализираните преди 40 години работещи предприятия. Представяте ли си - тези неблагодарници &quot;реститутките&quot; (каква дума само, но напълно логично създадена от &quot;високоинтелектуалните&quot; нискочели наши сънародници) нищо не правят с върнатите руини, значи отново ще дойдат при нас. Какво могат да правят, след като държавата не плаща компенсации за безплатно използваните до сриването им национализирани предприятия, а <br /> <br /> <strong>банките са в ръцете на &quot;нашите&quot; хора, които могат да ползват кредити без покритие</strong><br /> <br /> и като резултат в периода 1996-1997 г. настъпиха първите банкрути и се стопиха жилищните влогове.<br /> <br /> Поради това, че банките се управляват от &quot;нашите&quot; хора, те не могат да бъдат виновни. АД &quot;Мадара&quot; не я отминаха &quot;щастливите&quot; години на прехода, като имате предвид, че единствено поради положението ми в този момент можах да спра подготвянето от Трудови войски взривяване на сградата в съгласие и по поръчка на тогавашния строителен министър.<br /> <br /> Имотът е отписан от държавния регистър окончателно през 2002 г. Изготвен е проект за доизграждане на сградата, при запазване на уникалната основа и съществуващите четири етажа, един подземен. Да, ама не! Мога да напиша роман за фалшификации, корупция, безотговорни, арогантни чиновници, съдии, адвокати и т.н. За тяхно съжаление, мисля, че дойде времето за търсене на отговорност на виновните лица за нанесени щети и пропуснати ползи. Надявам се, че до края на годината ще започне активно да се работи на обекта.<br /> <br /> Колкото до ограждането - общината не е направила нищо, и с какво, на какво основание? Такова ограждане е правено три пъти от нас, наследниците, включително и с поставянето на реклами, за да изглежда по-прилично, докато продължава одисеята. Представяте ли си, че полицията за изминалите 10 години не е провела акция за изясняване самоличността на пребиваващи в обекта неизвестни лица. Който си има собственост, да се оправя!... Може ли някой да формулира задачите, функциите на 55 хиляди души персонал на МВР и почти 300 хиляди охранители?!...<br /> <br /> Ние, българите, имаме сериозни слабости, но прекрасни поговорки. Една от тях казва, че &ldquo;Рибата мирише от главата&rdquo;.<br /> <br /> В заключение трябва да кажа, че <br /> <br /> <strong>кметът Фандъкова има сериозни пропуски</strong><br /> <br /> но бул. &ldquo;Витоша&rdquo; и малка част от ремонтираните тротоари заслужават признание, но потвърждават казаната поговорка. Тя се отнася за много управляващи. Въпросът за съдбата на исторически сгради в София не е от вчера. Попаднали в обсега на интересите на бизнес групировки, частни лица с влияние в политиката или просто новопоявили се милионери с мерак да построят поредния бизнес център, повечето от тях са или в окаяно състояние, или вече ги няма. Схемата на действие е елементарна и се прилага с успех в повечето случаи. Тя включва три стъпки &ndash; сградата се оставя да се саморазрушава, като се разчита и на &bdquo;помощта&rdquo; на бездомници, най-често роми. След това, независимо дали става дума за обект под наблюдението на Националния институт за паметници на културата или не, заради &bdquo;безопасността&rdquo; на гражданите тя се срутва и на нейно място изниква хотел, бизнес център или жилищен блок. За съжаление, такива примери има много, а и подобни &bdquo;процедури&rdquo; съвсем не са приключили, въпреки вече близо 25 години на преход. Нека споменем само сградите на бившата култова сладкарница &bdquo;Феята&rdquo; и на ресторант &bdquo;Ропотамо&rdquo;, които всеки ден виждат минаващите по &bdquo;Цариградско шосе&rdquo;. Понякога стихията да се разрушават стари сгради в центъра, носещи духа на някогашна София, води и до човешки жертви - да си спомним загиналите две млади момичета под срутилата се на ул. &bdquo;Алабин&rdquo; постройка, подготвена за разрушаване с години на пълно изоставяне и грабеж. <br /> <br /> Всичко това става възможно по две причини - лошо законодателство, създадено от иначе скъпите на сърцето ни депутати и корумпирани чиновници, до най-високото ниво на държавната и съдебната администрация.<br /> <br /> Но да бъдем справедливи - има един, за съжаление, единствен познат случай, когато тази схема на бутането на култови сгради не проработи &ndash; това е сградата на бившето китайско посолство срещу СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. И досега не е ясно<br /> <br /> <strong>кое точно попречи на изпълнението на схемата</strong><br /> <br /> при условие, че сградата бе доведена до състояние на самосрутване. Вероятно шумът, вдигнат от някои медии, както и възмущението на обикновените граждани, макар че това не е фактор, с който се съобразяват силните на деня. Важното е, че къщата вече е реставрирана и грее с целия си блясък, така както е създадена в началото на миналия век.<br /> <br /> Имал съм щастието да вляза в една от къщите, принадлежали на видни български търговци и банкери от известен род, на бул. &bdquo;Цар Освободител&rdquo;, където се намира резиденцията на италианския посланик. Вътре интериорът, обзавеждането, дори картините по стените са от 30-те години на миналия век, съхранени от италианците напълно. Всичко е автентично - паркетът, вратите, всичко е красиво и достолепно. Тръпки ме побиват при мисълта, че и тази сграда можеше да има съдбата на бившето китайско посолство или на къщата на генерал Рачо Петров, ако бе останала държавна собственост. Защо чужденците ценят миналото, дори и да не е тяхното, а ние не? - Това е въпрос без отговор, който трябва да си поставим като общество. Защото, който не цени миналото, няма бъдеще&rdquo;, казва внукът на един от най-успешните български премиери.<br /> <br /> <strong>Красимир ТОДОРОВ</strong><br />