Бежанци, минали през Турция, виновни за мъката на стопаните от Странджа, те пренесли заразата
Жителите на странджанското село Кости не могат да прежалят добитъка си. Над 400 овце и кози бяха избити, за да се предотврати пренасянето на чума по дребните преживни животни (ДПЖ), съобщава "Труд".
Избитите овце и кози са от две ферми и един частен двор. Те са загробени на място с 4 тона негасена вар. Стопаните все още не могат да си обяснят как е пренесена заразата до къщите и дворовете им. Някои от тях смятат, че това е дело на бежанци, които са спали по кошари в Турция. Напълно възможно е заразата да се пренесе с дрехи и обувки, смятат хората.
“Преди няколко дни получихме сигнал за заразени животни, взехме проби и лабораторно болестта бе потвърдена”, заявиха от Агенцията по храните в Бургас ден след като животните бяха загробени.
“Обнадеждаващото е, че селото е географски отдалечено и само един единствен път води до него”, коментира д-р Георги Митев, шеф на ветеринарите. Общо пет са огнищата на болестта, но ако заразата прехвърли тези райони ще стане страшно, заяви Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
"По наша информация заразата е започнала от село Кости, когато на паша са били болни и здрави животни", допълни той. Заболяването е силно заразно и се предава чрез храната, уточни Караколев. Най-често става, когато от изпражненията на болното животно се замърси тревата и така се разболяват другите животни. При 99% от случаите болестта води до смърт, посочи овцевъдът.
Затова и мъртвите животни не се транспортират до екарисаж, а се заравят в трапове до мястото на огнището. Ако болестта излезе извън засегнатите райони, ще пострадат хиляди фермери. В страната има над 1,3 млн. овце. Ако болестта не бъде овладяна, на България ще бъдат наложени ограничения за износ на продукти от овце и кози – мляко, сирене, месо. “Отправихме апел към хората в засегнатите райони да не събират животните при паша и да ги извеждат само около фермата. Молим се заразата да не се разпространи извън петте района”, посочи Караколев.
“За много от хората, които изгубиха животните си, това не е бизнес, а начин на живот. Това е прехраната им, защото те губят от нереализирани приходи от продажбата на мляко”, каза председателят на асоциацията. В 10-километровата наблюдавана зона около огнищата, животните бяха поставени под оборен режим, т.е. да нямат връзка с други стада. Забраната за търговия с живи животни и продукцията, която излиза от тях, беше въведена не за целите области, а само за отделните общини, където има засегнати животни.