Безпрецедентен случай: Мюсюлманка от Рудозем се превръща в християнка

Възпитавана в исляма единствено от майка си, без да познава баща си, помакинята от Рудозем Асхе се превръща в сестра Христина. Безпрецедентният случай бе представен в коледното издание на социалния ъндърграунд &bdquo;Отечествен фронт&rdquo; на Нова тв.<br /> <br /> &ldquo;Тя е необичайна жена - историята й е може би единствена наоколо&rdquo;, каза водещият Мартин Карбовски. &ndash; &ldquo;Обожавана или плюта, светица или мошеничка, историята на сестра Христина, помакинята, направила православен храм, е една от най-интересните истории, които сме срещали - може би единствената такава&rdquo;.<br /> <br /> Мисията ми е да работя, казва тя. Родена е на 4 август 1952 г., учила до шести клас, после пасла крави, напуснала училище, после се влюбила, оженила се, родила три деца...Произходът ми е българо-мохамеданка, помакиня, възпитавана съм в исляма.<br /> <br /> След това се развела с три деца. Живяла тежко. Грабнах си децата и си заминах при мама...След това имала втори брак, родила четвърто дете. В тези времена много вярвах в исляма, казва тя.<br /> <br /> Голяма е разликата между едната вяра и другата, споделя жената. <br /> <br /> Твърди, че и през ум не й е минавало, че един ден ще стане православна християнка &ndash; дори като срещнела на улицата свещеник, тръгвала в обратната посока, за да не го срещне, защото е учена, че това е голям грях. <br /> <br /> Тогава в съзнанието й нахлуват гласове, натрапчиви мисли и съновидения и това продължава три години: &ldquo;От три години нямах може би час свободно съзнание. Някаква мисъл - беше ми неясна &ndash; че аз трябва да приема христовата вяра и да не бъда Асхе, а да бъда Христина.&rdquo; Мамо, нещо ми се говори, казвала на майка си. Споделила, че чула глас, който я кара да влезе в християнството. <br /> <br /> През август 1988 г. отишла при майка си и й казала, че трябва да й помогне и от Сийка да стане Христина &ndash; да й се смени името в общината. В сънищата й жена, облечена в черно със звезда на главата, й казва, че трябва да приеме христовата вяра и да промени името си на Христина. <br /> <br /> Сега вече вярва, че това е била Божията майка. <br /> <br /> Кръщенето станало на 30 септември. Когато приех Христовата вяра, отидох и паднах на колене пред иконата на Света Богородица. Думата, която излезе от устата ми, беше &bdquo;Майко, свята, Богородице, от този момент нямам деца, докато съм жива, мъж до тялото ми, докато съм жива, няма да се докосне&rdquo;. <br /> <br /> На другия ден отишла при майка си и разчитала тя да й се радва. Тя обаче си обърнала главата, защото дъщеря й станала &bdquo;кафурка&rdquo;, християнка, &bdquo;гяурка&rdquo;.<br /> <br /> Христина среща духовен наставник &ndash; брат Георги, който я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво да се моли и как да бъде добра християнка. Заедно с него посещава Светите земи и местата, свързани с живота на Христос на земята. Ключов е моментът, в който Христина изкачва Голгота и отново чува гласа, който й казва, че нейният път започва, трънливия път. Тя осъзнала, че трябва да изгради храм, къде да бъде и как да се казва той &ndash; &bdquo;Св. Пантелеймон&rdquo;. <br /> <br /> Ходила при свещеници и разпитвала кой е този Пантелеймон. Много трудно открихме мястото за храма, довери тя. Минавам през градината, посята с картофи и тогава ми се каза, че това е мястото. Щастлива, почнала да целува пръстта. <br /> <br /> После тръгнала с отец Георги към общината да търсят собственика. Оказало се, че мястото е негово...Докато съм жива, няма да спра да строя - 1995 г. беше направена първата копка, казва Христина. Три години живели под високите ели в двора на храма. Ходила от врата на врата, и в София, с проекта, да събира средства за градежа. Един ми даде 50 лв., други - 100 лв. Каквото съберях в столицата, го пращах на брат Георги - и така, песъчинка по песъчинка. От град на град, от врата на врата събирах пари за градежа.<br /> <br /> Така със собствените си ръце, с измолени и изпросени пари, сестра Христина изгражда истински манастирски комплекс с две църкви, наречен &quot;Св. Пантелеймон&quot;. Хулят ме в името Господне, но съм щастлива, казва Христина. <br /> <br /> Тя признава, че е строга с поклонниците - не им дава да влизат в комплекса неприлично облечени, не е разрешено и мъжете и жените да спят заедно под покрива му. На мен ми дай мистрия, камъни, тухли, лопата, не гледам животни в комплекса. Не съм достойна да бъда калугерка, казва Христина. В един манастир, ми се струва, че по-малко ще направя, докато съм жива. Сега съм свободна. Господ е в душата ми, той си е в мене.<br /> <br /> Няма по-грешен човек от мен, казва Христина, която не знае какво означава думата &bdquo;суета&rdquo;. Награда не искам, отсича тя за направеното от нея. Аз не искам пиедестал на тази земя. <br /> <br /> За това, което е направила, тя очаква само една похвала &ndash; пловдивският митрополит Николай да разреши да бъде погребана в градинката на манастира, който е изградила със собствените си ръце. Да ми даде 2 на един в двора..., казва Христина.<br /> <br /> По думите й българинът вярва в Господ, когато детето му е на операционната маса. Време е да се хванем ръка за ръка. Господ ни праща знаци - например на Спасов ден рейс катастрофира. Много ни е голяма завистта - мълчаливи, търпеливи и крадливи, казва тя. И дав асъвет - първо запали свещ и после иди да пиеш кафе. Най-страшният грях на българина е безверието, категорична е Христина. И пожелава на българите - да отворят сърцата си, да стопят леда си, да не мислят какво ще ядат на другия ден и да приемат Христа в душите си. <br /> <br /> Избрала християнството пред исляма, защото &quot;това беше Божията воля&quot;, призна в заключение тя. Христина благодари на Господ, че я е избрал. Господ е любов, отговоря тя, попитана дали я е страх от Бога. <br /> <br /> За да отиде в Рая, човек трябва да може да прощава, да обича душманите си, казва Христина.&nbsp;