Безработният Румен Илиев стана на живи мощи, след като яде цял месец само сняг!

Мъж оживя като по чудо, след като в продължение на цял месец яде само сняг и заприлича на живи мощи. 51-годишният Румен Илиев е настанен в отделението по хирургия на общинската болница в Горна Оряховица вчера в тежко състояние, като има сериозна опасност от ампутация на пръстите на краката му, съобщава „Телеграф”.

Румен е от село Константин, където повече от 10 години живеел сам. Миналата година се хванал като пастир в Елена. След като няколко пъти оставал без работа, а нямал и стотинка, Румен се настанил в изоставен метален фургон, за който казва, че отвсякъде духало все едно бил на къра. В продължение на почти месец той отчаяно обикалял града в търсене на някаква работа.

„Готов бях да работя каквото и да е, Дърва да цепя, сняг да рина 0 само да си изкарам пари за хляба. Но никой не искаше да ме вземе”, разказва мъжът.

В продължение на цял месец той не сложил трохичка хляб в устата си, а за да залъже зверския глад, ядял сняг. Накрая бил открит от граждани паднал - на улицата близо до фургона. Хората се обадили на спешния телефон, а полицията в Елена го настанила в местния хоспис. Там бездомникът бил изкъпан, нахранен и сложен да спи на топло в чисти чаршафи. Тъй като за престой в хосписа се заплащат по 22 лв. на ден обаче, изпадналият в беда мъж нямало как да бъде държан там. Оказало се, че мъжът има и сериозни здравословни проблеми и накрая бил настанен в болница.

От дългото гладуване стомахът му отказва да приеме храна и страшно го боли. По-сериозната опасност обаче е измръзването, което е получил на пръстите на краката. Все още не е ясно дали те ще се оправят, или ще се наложи да бъдат ампутирани. За себе си Румен разказва, че не е семеен и няма никакви живи близки.

До 1997 г. живял в бащината си къща в село Константин. През 1997 г. обаче след възникнал скандал между баща и двамата му чичовци за това чия собственост да остане имотът на баща му, разгневен, драснал клечката и къщата изгоряла.

„Не зная, като се оправя и изляза от тук, къде ще отида. Какъв е този мой нещастен живот. По-добре да се мре”, отчаяно свива рамене Румен Илиев.