Били сме една от трите империи в Европа, а не си знаем цената

Историкът Тервел Попов работи в Музея на СУ “Св. Климент Охридски”. Завършил е специалност “Стенопис” в НХА “Николай Павлович” и има второ висше образование в историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Защитил е докторат по история.

Автор е на три монографии и над 30 публикации в българската научна периодика. Издадена е книгата му “Куберовите българи и техните потомци”. С него се връщаме в Средновековна Европа, за да си напомним, че ние, българите, трябва да познаваме собствената си история и да се гордеем с нея. 

- Г-н Попов, как се запалихте по историята. Първо сте рисували, завършвате Художествената академия?

- Баща ми, художникът Жечко Попов, рисуваше нашите възрожденци и владетели, имаше богата документация от снимки на революционери, репродукции на картини от българската история. Разглеждахме ги заедно, той ми разказваше много неща. Майка ми, журналистка и писателка, Маргарита Петринска, написа книги за Ильо войвода, Георги Данчов-Зографина, Мара Бунева... 

Неслучайно съм кръстен Тервел

Още преди да тръгна на училище, можех да изредя имената на поборниците, които разпознавах вече от снимките. Трилогията “Самуил” на Димитър Талев беше сред книгите, които събудиха интереса ми към Българското средновековие. Но все пак, ако не носиш родолюбието в себе си, никой не може да го запали. 

Спомням си такъв случай: бях в четвърти клас, когато с баща ми минавахме покрай една книжарница и видях “Българска военна история през Средновековието” на Димитър Ангелов и Борис Чолпанов. Веднага го помолих да ми я купи. Продавачките бяха много изненадани, че 10-годишно дете може да прояви интерес към такова научно издание. Но това не ми е пречило на игрите, които през лятото продължаваха навън до късна вечер.

- Значи най-вече родителите са тези, които трябва да запалят родолюбието в децата си? 

- Може да е родителят, учител, близък човек, приятел, всичко може да стане източник за родолюбието. Една разходка в музей, запознаване с родината... Но трябва някой да ви “побутне” - да разкаже, да ви заведе, да запали интереса. Както се ходи на кино, театър, концерт... Кажете на децата си, на внуците си, че в Средновековието ние сме една от трите велики империи в Европа. Всеки трябва да знае това: В Средновековна Европа има трима равностойни по ранг владетели - гръцкият василевс, германският император и българският цар

Това несъмнено е давало самочувствие и на тогавашните българи. А ние днес сме техни потомци. В българската творба “Разумник-указ” от XIII в. се подчертава: “На света има трима царе, както е Света троица на небесата... 

Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското (Германското)”. 

В средата на IX в. България обхваща огромна територия - от река Днепър до Средния Дунав и от днешна Задкарпатска Украйна до земите на днешна Албания. Моите изследвания основно са посветени на части от българското етническо землище през Средновековието, като Влашката низина, Молдова, Бесарабия, Белградската и Браничевската област, Косово, Епир и др.

За тяхното българско население свидетелстват редица писмени извори и археологически данни. Стремя се да проучвам по-малко изследвани теми от нашата история - двете ми монографии са посветени на българската държавна традиция на север от Дунав, във Влахия и Молдова, а третата - на Куберовите българи и техните потомци.

Радвам се, че успях да преведа и да използвам данни от редица извори, които са известни в Румъния, но твърде слабо познати в България - произведенията на Мирон Костин, Григоре Уреке, Антон Мария дел Чиаро, Махмуд Терджуман, Стефан Райчевич и др. Те разширяват познанията ни за нашето средновековно минало и държавна уредба.

- Кажете в какво се изразява властта на Българското царство на север от Дунав?

- След големите завоевания на Крум (796-814 г.) и Омуртаг (814-831 г.) на север от Дунав, тези обширни земи са включени в общото военно-административно устройство на българската държава. Унгарските извори ни дават имената на редица отвъддунавски български управители от IX - XI в. - Салан, Лоборчи, Меноморут, Глад, Охтум и др. Румънските учени упорито и неаргументирано твърдят, че става въпрос за влашки първенци, но изворите са категорични за техния български произход. 

Според унгарското анонимно произведение “Деяния на унгарците”, могъщият Салан е внук (или правнук) на “великия Кеан, вождът на България (Крум или Омуртаг)” и вуйчо на българския владетел (вероятно Симеон Велики), който го подкрепя с войска срещу унгарците, а тамошните управители проявяват “българско високомерие” и действат по “българския обичай”. 

Отвъд Дунав по това време българите държат твърдините при с. Слон в Карпатите и при с. Калфа на р. Днестър, крепостите Тител, Хунг, Бихар, Кеве, Морисена... 

Възобновеното Българско царство (XII - XIV в.) контролира северно от Дунав значително по-малка територия от “Отвъддунавска България” през Ранното средновековие. Част от нея е под прякото управление на търновските царе, а друга - под тяхното върховенство или в сферата им на влияние. 

През XII - XIV в. политическото присъствие на Търново отвъд Дунав минава през различни етапи на разширяване, свиване, изчезване и възстановяване, като важна роля за развитието на тези процеси играят две значими сили - Унгарското кралство и татарската Златна орда. 

Дунавските крепости Гюргево и Холъвник остават български до падането на България под османска власт и осигуряват контрола върху Влашкото княжество при спазването на васалните му задължения. Тази стратегическа роля те играят както при Търновското царство, така и при Османската империя. 

- Смятате ли, че като знаем всичко това, ще получим повече самочувствие?

- Всичко зависи дали човек иска да знае. Трябва да се говори за това, да се насърчава знанието, а родителите да се интересуват повече. 

- Ще кажете ли за нашите читатели над какво работите сега? 

- Избрал съм една слабо проучена тема - българската знат по време на османското иго. 

Българската аристокрация не е унищожена веднага след османското завоевание, както обикновено се смята

Постепенно, с утвърждаването на властта си и с разширяването на границите на Османската империя, османците ограничават и отменят привилегиите на местните боляри. В някои случаи този процес продължава десетилетия, а в други - дори столетия.

Например през XVI в. най-изтъкнатите християнски велможи в българските земи са Теодор Балина, главен радетел за освобождението на България, наречен от дубровнишкия търговец Павел Джорджич “пръв благородник в Никополския санджак”, и княз Димитър Пепик от Кратово, щедър ктитор на църкви и манастири, възхваляван от книжовници като владетел.

През целия период на османското иго има влиятелни български първенци, които не жалят средства за подкрепа на християнската вяра, въпреки тежките условия на чуждоверско господство. Много от тези хора са незаслужено забравени. 

- Вероятно и мечтите ви са свързани с българското ни величие?

- Свързани са, защото си мечтая да имаме една спокойна, уредена, силна българска държава. А ние българите да не гледаме отстрани плахо, а да ръководим сами държавата и просперитета си. 

Савка ЧОЛАКОВА