Бисер Миланов – Петното: Хора на Клюна опитаха да ме отвлекат!
Андиамото зариби брат ми с наркотици
Бисер Миланов – Петното е роден преди 45 години в Русе. От няколко години обаче живее в София. Според някои медии имал “дълга криминална биография”. Приписват му кражби, наркотици, нанасяне на средна телесна повреда, шофиране в нетрезво състояние, висящи дела за хулиганство... Свързват го с Николай Бареков, в чиято компания уж бил сниман.
<br /> Петното наистина кара мощен джип, но все пак може да се каже, че доходите му идват от бизнес. Защото се води едноличен собственик на фирмите “Диип 68", с която държи заложна къща, "Диип строй инвест" за ремонти и строителство и "Зи-груп".<br /> <br /> <em>Лидер е на национално движение “Свобода”. Беше допуснат да преговаря с Пламен Орешарски, което предизвика шок в някои медийни и политически среди. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Бисер, почти всички публикации в медиите те представят като много страшен и много... маргинален. Реалността, поне тази, която е пред очите ми, е по-различна. Затова ще те попитам: откъде идваш, а следващият ми въпрос, съвсем логично, ще бъде: и къде отиваш? <br /> </strong>- Идвам от Русе. Израснах без баща. Бях на 8 години, когато той се раздели с майка ми. Останах да живея с нея. Живеехме в минно-обогатителен комбинат “Медет”, когато той си замина. Родителите ми работеха там. <br /> <br /> 2 години преди това почина и дядо ми по майчина линия, така че останах само аз мъжът в къщата. Майка ми изплащаше апартамента. <br /> След това започнах да уча в спортно училище. После, като ми се разбиха спортните мечти...<br /> <br /> <strong>- Защо се разбиха? Заради липса на постижения или е имало някакъв конфликт?</strong><br /> - Причината е, че незнайно защо се разболях от черен дроб. Може би съм изкарал хепатит на крак. Възстановил съм се обаче и в момента съм в отлично здраве.<br /> <br /> Нямах пари, а исках да имам като другите деца нормален живот. Майка ми обаче нямаше възможност да ме поддържа, даже с ученическия панталон ходех, той ми беше единственият между другото. И така попаднах в дисциплинарна рота. <br /> <br /> В казармата бях една година приблизително. Един старшина започна да издава заповеди срещу мен. Събори ме на земята, удари ме и започна да ме рита. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз се изправих и го пребих</strong></span><br /> <br /> След което избягах от казармата. Откраднах една кола, заради което и ме вкараха в “дисципа”. “36 000 усмивки” в Плевен, така му викаха.<br /> <br /> <strong>- Толкова весело ли е било там?!</strong><br /> - Номерът на поделението беше 36 000. Оттам дойдоха “усмивките”.<br /> <br /> В тази дисциплинарна рота засякох един майор, който беше от УБО, излежаваше там двегодишна присъда за убийство. Беше застрелял едно момче на 16 години. <br /> <br /> <strong>- Опасност за живота му ли е имало, че да си позволи да убие такъв млад човек?</strong><br /> - Излизал една вечер от дискотеката с жена си, а това младо момче уринирало до дървото пред дискотеката. И пред очите на всички хора извадил пистолета и го застрелял. За което е получил двегодишна присъда в “дисципа”. Той си ходеше с пагоните. Началникът на ротата му стоеше мирно. <br /> <br /> С този майор влязохме в един конфликт и пререкание. Аз не мога да гледам несправедливостта да възтържествува. Той посегна, аз го ударих няколко пъти, скъсах му пагоните, започнах да викам: “Червени гадове!”, скочиха 850 човека и стана лудница.<br /> <br /> <strong>- И ти оцеля?!</strong><br /> - Да! После ме прибраха в карцера. Оттам започнаха да ми водят дознание. Успях да избягам, изкопахме тунел... Това беше през 1988 г. <br /> <strong>- И излезе пак на несвобода, защото България тогава не беше много свободна. Жалко, че “светлината в тунела” не е успяла да те отведе до някоя по-свободна страна. </strong><br /> - Не можахме да стигнем до границите. Хванаха ни някъде след седмица. Получихме присъди. Аз получих три години и десет месеца. Излязох през август 1990 г. И...<br /> <br /> <strong>- ... видя една България без Тодор Живков. Хареса ли ти? Бързо ли се ориентира в променената обстановка?</strong><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>- В затвора участвах в бунтовете</strong></span><br /> <br /> През 1990 г. Петър Младенов даде помиловка за всички затворници с присъди от 1,2 и 3 години. Помиловката беше всеобща, в зависимост от това кой колко е лежал. Ако някой е лежал над 10 години, му даваха 3. Който е лежал над 5, му даваха 2 години, и който е лежал до 5 години – 1 година. <br /> <br /> <strong>- Затова ли обикна Петър Младенов, нашия “български Горбачов”? </strong><br /> - Не съм го обиквал никога /смях/. Нали той каза да идват танковете, ако си спомняш? Как може да обичаш такъв човек? Как може срещу народа да се изкарат танкове?! <br /> <br /> След това заминах за чужбина. Реших да си търся щастието някъде там. <br /> <br /> <strong>- И коя беше “обетованата земя”?</strong><br /> - Австрия. Започнах да тренирам бокс, аз бях доста добър, черният ми дроб беше добре и дори направих една неофициална среща с мениджъри, за да играя за Австрия в средна категория до 75 килограма. <br /> <br /> На 15 януари трябваше да се състои първият мач. Направиха ми предложение да стана австрийски гражданин, както и за договор. Мисля, че беше за 1500 долара месечна заплата плюс печалба от срещите в зависимост от ранглистата, в която ще отида. <br /> На 4 януари трябваше да подпиша договора, но на 3-ти почина най-добрият ми приятел в Австрия. С него бяхме тръгнали заедно от България. Много тежко го преживях. <br /> <br /> <strong>- Да, това наистина е трагично събитие, но не можа ли да преодолееш болката?</strong><br /> - Счупих си ръката в телефона, като разбрах, същата вечер. <br /> <br /> <strong>Гипсираха ме, много тежко го приех... </strong><br /> - От какво е починал приятелят ти? От насилствена смърт?<br /> <br /> <strong>- Не, от кръвоизлив в мозъка. Внезапен. Беше на 23 години. Живееше в един град до унгарската граница. Бяхме неразделни от деца. Мъжко момче. </strong><br /> Върнах се в България, събрах се с едно момиче, от което имам 3 прекрасни деца... Впоследствие така протичаше животът ми, че не ми даваха възможност да се развивам в която и да било посока. <br /> <br /> Тогава се създадоха разни групировки като СИК и така нататък. Тези групировки бяха създадени от службите, както вече доста хора знаят. <br /> <br /> Аз воювах с всички групировки. Винаги! Не съм принадлежал към която и да било групировка. Напротив, дори си направих частна охранителна фирма, тогава беше модерно. “Скорпион 13” се казваше. <br /> <br /> И си бях еднолична мутра, така да се каже /смях/. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Воювах с групировките, защото знаех, че службите са ги създали с цел да мачкат народа</strong></span><br /> <br /> <strong>- С кои от “авторитетите” на прехода си имал по-сериозни конфликти?</strong><br /> - Не съм се съобразявал с нито един от тях. В края на краищата аз губех, защото не можеш да се бориш срещу тези, които управляват държавата, срещу техните структури, които мачкат народа, и срещу техните структури в полицията. <br /> <br /> <strong>- Като прибавим структурите им в прокуратурата и съда, картината става кошмарна! </strong><br /> - Да, така са оплетени, че просто нямаш шансове. Даже първите ни протести, скоро след като направихме движението, бяха срещу правосъдната система и 19-те фамилии в Русе, които са оплетени в цялата прокуратура и съд. <br /> <br /> <strong>- Защо не си опита късмета отново в чужбина?</strong><br /> - Излизах в чужбина няколко пъти. Но България е моята държава. Аз не искам да бъда роб в друга държава. Повече не искам да бягам. На достатъчно години съм, решил съм го твърдо, ще остана тук, докато тази държава продължи да съществува. Защото в момента точно това се прави. Мачка се българският народ, но той не може да узрее достатъчно, за да разбере какво се случва. 2 милиона българи напуснаха България за много кратко време. <br /> <br /> <strong>- Едни я напуснаха, ако мога така да се изразя, вертикално, други – хоризонтално. Страхувам се, че в един момент алтернативата ще бъде точно това – бягство или смърт. </strong><br /> - Започнаха да се самоубиват хора. Всеки Божи ден се самоубиват хора. <br /> <br /> <strong>- И то не от “любовна мъка” или “хронична депресия”. Това показва, че са жертви на някакъв вид геноцид. </strong><br /> - Мога да призова истинските българи и тези, които вече са стигнали до края и нямат друг избор освен самоубийството, да дойдат да ни се обадят, да ни намерят и ще им помогна, с каквото мога. На всички. Да спрат тези самоубийства. Българите сме най-силният народ. Може би затова все още оцеляваме въпреки цялото мачкане в името на груби интереси. <br /> <br /> Нашето движение се е изправило да се бори точно срещу това. Искам да кажа, че абсолютно всички движения и организации, които воюват с нас, които не се осъзнават и се борят за власт, за това да късат баницата от народа, да го ползват като инструмент, за да си пълнят джобовете, ще ги обявя за национални предатели. <br /> <br /> И ако народът се организира и застане зад нас, ние ще станем много и силни и това нещо ще приключи. <br /> <br /> <strong>- Как вашето движение ще привлича повече симпатизанти? Какви публични акции подготвяте?</strong><br /> - Според мен правителството трябва незабавно да вземе мерки. Срещу всички т.нар. соросоиди, които ни нападат всячески, които държат медии, а нас не ни допускат до медийни изяви. Затъмнението могат да го видят всички хора, като сравнят отразяването на тяхната пресконференция и нашата в София прес. И въпреки че мен ме заляха с вода, нас ни нарекоха провокатори. <br /> Защото не можаха да отговорят на неудобните ни въпроси. <br /> <br /> Не знам къде им е възпитанието! Освен това не знам за какво протестират. Нямат нито кауза, нито каузи. Те не са стоели без пари, потни вода не са пили. За какво протестират тези хора? Да им се увеличат заплатите?! <br /> <br /> Аз също исках да бъда добър ученик, да уча, смятах да ставам военен пилот, завърших с отличен успех. Но... стечение на обстоятелствата. <br /> <br /> <strong>- Изкараха те едва ли не “затворник №1” на България. За какво беше последното ти влизане в затвора?</strong><br /> - Точно и ясно – защото съм неадаптивен към властта. Властта, която произвежда робство. Не искам да работя за пари, които не ми стигат да се храня, да живея и да си гледам семейството. Аз искам да работя, да си получавам една нормална заплата, след като не мога да измисля нещо повече от това да работя. Да живея достойно, да си купя нормални дрехи, да отида 10 дни на почивка, да не са 20 като при комунизма... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А ние сме роби в тази система</strong></span><br /> <br /> И милите управляващи, политици, кукловоди... за какво са им тези милиарди? Утре, ако се осъзнае народът и скочи, няма да могат да си ги харчат. Ще тръгна лично да ги търся навсякъде по целия свят. <br /> <br /> Но тези олигарси са все пак българи. Да се осъзнаят, да дойдат на себе си и да се намесят в борбата за оцеляване на българския народ. Така ги призовавам. Защото, така или иначе, аз съм си заложил живота на карта. Също така – моите приятели и поддръжници. В един момент ще ескалира напрежението. Търся да намеря мъж със смело сърце, макар и малък на чин, да поведе полицията. Защото те са също така онеправдани. 90 процента от полицаите са си заложили апартаментите, взели са кредити... <br /> <br /> Ножът опря до кокала. Хората са готови на всичко. Аз гледам обаче точно това да предотвратя. Една евентуална гражданска война. Когато българският народ се отвори и разбере цялата ситуация, и скочим всички като един, тези, които ни управляват, и тези, които си играят политически игрички, просто ще си отидат, без да се пролива кръв. <br /> <br /> Ще се намерят тогава умни и образовани хора, които да поведат България. <br /> <br /> Аз знам 9 езика. Даже във Виена един професор, като видя, че научих немски само за месец, ми каза: “Ти имаш заложби на полиглот. <br /> Трябва непременно да учиш!” Но аз за съжаление нямах пари, трябваше да работя, нямах и време. <br /> <br /> <strong>- Усещах, че ме излъга, че не си прочел нито една книга!</strong><br /> - Остави ги да мислят, каквото си искат /смях/. <br /> <br /> Моето желание е всеки българин да знае, че по-силен народ от нашия няма. Просто трябва да сме заедно всички българи и да вдигаме тази държава. <br /> <br /> Аз обаче не виждам в някое правителство, дори сегашното, воля това да се случи. Напротив, те преследват нас. <br /> <br /> <strong>- Как се намерихте с вашите съмишленици? </strong><br /> - Един приятел ме запозна с Цветан Бонев през януари тази година. Влязохме във връзка заради това, че баща му е започнал да пише във Фейсбук групата “Баста”. След това разбрах, че в дъното на всичко стои Йордан, братът на Цветан, който е председател на нашето движение.<br /> <br /> Цецо ме помоли да отидем на протеста, там се запознах с баща му Венцеслав Ангелов. Оказа се, че той им е само биологичен баща, а всъщност момчетата са отгледани от баба си и дядо си. <br /> <br /> Бащата се опитваше да им влияе. Не знам доколко е бил искрен с тази група, защото после отиде в друга. Явно става въпрос за финансови интереси. Той сам го е казвал. Когато правихме палатков лагер, той беше ходил от наше име да взема пари. <br /> <br /> В един момент Венци реши, че минава към граждански форум “Промяна”. Впоследствие се разбра на кого е, що е. Но това е тема на друг разговор. Ще ти разкажа друг път кой кой е в тези движения. <br /> <br /> И аз останах с тези момчета. Те ми казаха: “Баща ни е предател! Ти си ни баща оттук нататък”. След което се прибрахме в Русе и решихме да направим това движение. Ходихме при един адвокат, той ми обясни, че не мога да бъда председател, защото съм осъждан..., но дали е така, не знам. Може би нещо ме мота като човек на ДС... <br /> <br /> Но за много от затворниците в България мога да кажа: това не са криминални затворници, а политически.<br /> <br /> <strong>- В България, страна от ЕС, има политически затворници?! </strong><br /> - 80 процента от затворниците са политически! <br /> <br /> На тези хора не им се дава възможност да се социализират, да се адаптират към обществото. Не им се дава работа, въпреки че това не е работа, а робство. Значи, ти не можеш да работиш за 300 лв. и 150 лв. да ти е токът! Това е робство. Затова казах на един от протестите: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>“Предпочитам да живея 3 дни като лъв, отколкото 30 години като овца!” </strong></span><br /> <br /> Готов съм на абсолютно всичко за това, което съм казал. <br /> <br /> <strong>- Но все пак се цитира част от твоята биография, свързана с наркотици...</strong><br /> - Още през 1988 г. искаха да ме правят политически, но аз избягах, и ме направиха криминален, така им беше по-лесно. Не мисля, че съм бил престъпник и никога не съм искал да бъда. <br /> <br /> Не може тези, които престъпват законите, които убиха и държавата, и народа, да стоят вън на свобода! <br /> <br /> И понеже медийното пространство е тяхно, постоянно са в ефир. Наричам ги “кабаретни актриси”. Вместо да се засрамят и да бягат нанякъде, да се крият и да се молят на някакъв си техен Господ, те продължават да се борят за власт. Което е толкова нагло, че нямам думи. <br /> <br /> Още в годините, когато се опитваха да ме изкарат наркобос, аз тръгнах да го правя това нещо, което сега го правя, но хората не ме разбираха. Изкараха ме бандит, престъпник и какъв ли не. Знаете ли за какво лежах в затвора? За грабеж на джиесем! Който го нямаше в делото.<br /> <br /> Накрая казах: “Може ли дактилоскопична експертиза да направите?” Значи, съм ограбил в пет часа през деня пред блока, който се намира на 150 м от Второ районно... Застанал съм на прозореца на колата на потърпевшия наркодилър и понеже съм много страшен, както виждаш, съм му казал да ми даде телефона си и касетофона от колата му, която той е ремонтирал. Те са четирима мъже в колата и понеже съм ги уплашил толкова много, са отишли да пуснат жалба чак след 1 час, при положение, че районното се намира на 150 м! И “помощ” не са викали. И за това нещо аз лежах в затвора 3 години и половина.<br /> <br /> След това се почнаха обвинения за хулиганство по техните схеми. <br /> <br /> Но далеч не всички полицаи са в тези схеми. Напротив, аз разчитам те да се осъзнаят. Те са част от българския народ и трябва да бъдат сред народа. Да хвърлят фуражките и да минат зад нас. <br /> <br /> <strong>- Активисти на протестите в други страни препоръчват след подаването на оставка на правителството да се образува “временно правителство”. Съгласен ли си с тази идея?</strong><br /> - Абсолютно. Ние сме съгласни да помогнем и на това правителство, но то ни показва точно обратното. Ето, аз излизам от дебата с Орешарски, идват 6 патрулки с 2 мотора и искат да им покажем личните си карти. След което поискаха да им помогна да си получат вредните за протестите. Ще се застъпя за тях. На почти всички полицаи им имам визитните картички. Почти всички са към нас. Те допускат огромна грешка, като се опитват да настроят полицията срещу нас. Те смятат, че аз съм избухлив, но грешно са ме преценили. Достатъчно интелигентен съм, за да не допусна такава груба грешка. Въпреки че те си правят сметка, че между моите момчета и полицаите има по-буйни, по-раздразнени от обстановката и може да се получи конфликт. Но не се получава, защото аз контролирам цялата ситуация и не бих го допуснал по никакъв начин. <br /> <br /> <strong>- А кой е този бос Андиамото, с когото те свързват? </strong><br /> - Той е един мишок, който продаваше наркотици на брат ми. Оттам започна целият проблем. <br /> <br /> С брат ми сме от различни бащи. Той е от втория брак на майка ми, с 15 години е по-малък от мен. Те го зарибиха, така да се каже на уличен език, и той стана наркоман. Заради което аз тръгнах да ги преследвам. Оттам се получиха конфликти. <br /> <br /> Те почнаха да пращат хора – клюнове, бригади, бой, истории... <br /> <br /> <strong>- Пратиха ти самия Антон Милтенов – Клюна?</strong><br /> - Да, да, пратиха ми и наказателна бригада да се опитват да ме отвлекат. Но се получи обратното. Избягаха! Аз такова отвличане не съм виждал! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Същия ден полицията е знаела за отвличането</strong></span><br /> <br /> Това са обстоятелства по делото, на което бях свидетел. Искали са да ме пребият, да ме осакатят или нещо такова. Въпросът е там, че полицията е била известена около 30 минути по-рано от незнаен източник, който им се обадил. Защо полицията го допусна тогава това нещо да се случи? Да ме пребият, пък после да ги хванат. Или да не ги хванат въобще. Замесени са началниците.<br /> <br /> Тези полицаи, които са надолу, изпълняват заповеди. Те не са виновни. Аз се надявам в един момент да защитят народа и да застанат на наша страна. И тогава няма да има революция, няма да има гражданска война. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> </strong>