Бивш шеф на Европарламента: Белгия е със 192 г история, а България има над 1300 години

Бившият заместник-председател на Европейския парламент Ришард Чарнецки смята, че със своята над 1300-годишна история България принадлежи към "стара Европа“ и е една от държавите от "новия Съюз“, който ще даде свежа енергия на старите ценности на континента.  

Той посочва, че след държавите от Централна и Източна Европа, тенденции за завръщане към традициите се виждат и на Запад, където в последната година консерваторите победиха в Чехия, Швеция и Италия.

Евродепутатът е категоричен, че, ние, "поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, трябва да сме горди с наследството си. Нашата история много често е доста по-дълга от тази на западноевропейските държави. Добър пример е Белгия. Тяхната история е почти 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Като можем да дадем и други примери“.

Чарнецки, водещ представител на полската управляващата партия "Право и справедливост“ в парламента в Брюксел от 2004 година и заемал министерски постове в родината си, бе един от участниците на организираната от българския евродепутат от Партията на европейските консерватори и реформисти (ECR) Ангел Джамбазки и фондация "Нова посока“ Конференция "Западни Балкани“, която се проведе в София на 3 декември.

В рамките на обръщението си пред участниците и гостите на форума, политикът изрази мнение, че Германия и Франция "инструментализират“ преговорите за присъединяване на страните от региона. А включването на Украйна в целия пакет я превръща в "горещ картоф“, който европейските политици ще си прехвърлят дълго време. След участието си той бе така любезен да доразвие някои от тезите си пред  Агенция "Фокус“:
 

- Г-н Чарнецки, нека продължим темата, която засегнахте в рамките на изказването си на конференцията за Западните Балкани. А именно, че Франция и Германия инструментализират присъединителния процес и на практика го отлагат.

- Първо, Берлин и Париж официално казват, че подкрепят процеса на присъединяване на Западните Балкани, но фактически работят за отлагане на процеса. И второ, те слагат в същата група, същата кутия, Украйна.

В политическата практика това означава забавяне на целия процес на разширяване, защото Украйна е голяма страна, нейният размер е съвсем различен от този на западнобалканските страни. Вкарването на Киев в тази група ще бъде извинение, а може би и реална причина, за забавяне на присъединяването на всяка страна от тази група. Западните Балкани, Украйна, Молдова, а евентуално и Грузия.

- Като дипломиран историк, бих искал да ви попитам следното. Според теорията на Арнълд Тойнби, с присъединяването на нови територии и народи, цивилизационните центрове присъединяват и техните проблеми. В крайна сметка тези проблеми се превръщат във вътрешни. Може ли това да се отнесе към Западните Балкани, предвид добре известното руско влияние в региона и множеството неразрешени конфликти?

- Първо искам да кажа, че съм изключително доволен, че цитирахте Арнълд Тойнби, когото смятам за един от най-важните исторически мислители заедно с германеца Освалд Шпенглер. Когато български журналист задава въпроси на полски политик за Арнълд Тойнби, виждам, че имаме една и съща културна и цивилизационна закалка...

По въпроса. Мисля, че новият Съюз, създаден чрез страните, които се присъединиха към ЕС през този век, както и тези, които ще се присъединят към ЕС в бъдеще, имам предвид държавите от Западните Балкани, са надеждата на Европа. Това е свежата кръв на Европа. Защото мисля, че 15-те от ЕС, както частично и 27-те от ЕС, са автомобил със стар двигател. И тази кола постоянно се поврежда. А на нас ни трябва свежа енергия в старите ценности.

Мисля, че Европа може да бъде по-силна, ако, първо, е по-голяма политически. И второ, ако се обърне отново към традиционните ценности. Присъединяването на Сърбия, Северна Македония и другите ще бъде голям тласък за ЕС, защото те са страни, които изповядват традиционни ценности, произтичащи от християнството и потенциално могат да развият модерна икономика.

Също така смятам, че присъединяването на западнобалканските държави може да подобри реалното разнообразие в ЕС, защото в момента имаме един единствен стандарт, който не представя цялостно огромното културно наследство на Европа. Мисля, че не само по геополитически, но и, което е по-важно, по културни, цивилизационни и християнски причини, отварянето на вратите за нови членове от тази част на Европа е много важно.

След като заговорихме за ценности, една тема, която силно вълнува българите е институционалният и идеологически конфликт между Полша и Унгария, от една страна и Брюксел, от друга. Как гледате на нещата от Варшава? Притеснявате ли се, че "Право и справедливост“ може да загуби изборите догодина? Как ще завърши това?

Първо трябва да отбележа, че през тази година в четири европейски страни се проведоха избори. В три от тях победиха консерваторите. Това са Чешката република, Швеция и Италия. Очевидно не можем да кажем директно, че има конфликт между Западна Европа и "новия Съюз“.  

Защото сега към страните от нашия регион, за които казах, че носят нова енергия, че са по-проевропейски и евроентусиасти от старите страни от ЕС, започват да се проявяват тенденции в Западна Европа, в страните, които споменах, но не само, за завръщане към традиционните ценности.

Да, изборите в Полша са догодина и сме големи оптимисти. Борбата няма да е лека. Трябва да се има предвид и че в рамките на двата ни мандата ние свършихме огромна работа не само в политическата сфера, но също така в културата и образованието. Така че мисля, че успяхме да променим, поне частично, манталитета и да отворим очите на много наши сънародници за традиционните ценности. И те се завръщат към корените си.

Считам, че ние, имам предвид поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, трябва да сме горди с наследството си. Нашата история много често е доста по-дълга от тази на западноевропейските държави. Добър пример е Белгия. Тяхната история е почти 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Можем да дадем и други примери.

Мисля, че след много драматичния период на Желязната завеса и комунистическата ера, нашият регион трябва да върне важната си роля на континента. И не говоря само за икономическата му роля, но и културната, цивилизационната.

Лично за мен, това е важна причина за нашето близко сътрудничество, между страните от източната и централната част на Европа. Зная, че нашите западни партньори, като например Германия, не са много щастливи от този факт, но това е още причина да продължим да задълбочаваме отношенията си.

- Възможно ли е Русия да застане на пътя на сътрудничеството между Полша и Унгария, предвид специалните отношения на Будапеща с Москва?

- Приятелите понякога имат различни мнения по много въпроси. В нашата Вишеградска четворка, Полша има различно мнение от Унгария по "Пакета мобилност“, а Чешката република и Словакия – съвсем друго мнение.

Колкото до Русия, ние, подкрепяни от балтийските страни, скандинавските, северните и голяма част от нашия регион, сме много скептични към Русия. Будапеща има друго мнение. Но! Когато има гласуване на пакет от санкции срещу Москва, Унгария винаги ги подкрепя. Когато се стигне до гласуване, Будапеща винаги се присъединява към мнозинството. Последният път вето наложи Белгия, а не Унгария.

- Войната в Украйна разтърси света. Полша е сред най-важните поддръжници на Киев и най-големият в Европа. На фона на успехите на въоръжените й сили на бойното поле се увеличиха надеждите за украинска победа. Но как разбираме в Европа победата срещу Русия?

- Победа за Европа със сигурност е дългосрочният мир. Но аз съм реалист и знам, че тази война ще бъде по-дълга, отколкото ни се иска, отколкото се иска на украинците. Същото важи и за другата страна – за руското правителство. Мисля, че следващата година ще е решаваща, но не искам да се наемам да прогнозирам дали завършекът ще е добър или лош.

Очаквам следващата година да станем свидетели на засилен западен натиск, особено от Франция и Германия, но и от САЩ, за приключване на войната. Може би не с мирен договор, но с примирие.

От една страна, бил съм в Украйна много пъти и знам със сигурност, че Киев няма да се съгласи част от територията й да остане под руска окупация. Но от друга страна е ясно, че Берлин и Париж, а най-вероятно след няколко седмици или месеца и Вашингтон, ще натиснат Киев за преговори и постигане на примирие. Ако погледнем обаче осемгодишният период между 2014 и 2022 година, също имаше примирие.

Но на практика военните действия продължаваха. Важен момент са и предстоящите избори за Върховна Рада през 2024 година. И трябва да имаме предвид, че политиците в Украйна много трудно биха направили "крачка назад“, ако мога така  да се изразя.

Поради чисто вътрешни политически и електорални причини.  Ако дотогава Западният свят продължава да е обединен по въпросите за войната, можем да сме оптимисти.  Ако обаче солидарността се разпадне, тогава Русия ще получи пространство за маневри.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук