Николина от Бургас: Не се мразете, това поръча пророчицата на сина ми – наркоман.
<em>Храмът &ldquo;Света Петка Българска&rdquo; в свещената местност Рупите край Петрич чезне в самота след залез въпреки годишнината от смъртта на Ванга, видя &ldquo;ШОУ&rdquo; през уикенда. Туристите от цяла Европа вече са се помолили на гроба на пророчицата и са си тръгнали.</em><br /> <br /> Само една крехка жена върви сама, без кола и без багаж по разбития път. Слязла е от автобуса в Петрич, но пътят не е никак кратък. Тя не го прави за пръв път &ndash; от години спи на гроба на &ldquo;своята майка&rdquo;. Казва се Николина Фандъкова. Хората от църквата казват, че е единствената, която го прави няколко години поред - спи на гроба на Ванга в дъжд и студ, без да се завива. Просто ляга на пръстта. Не иска да се пише за съдбата й, но знае, че няма как да избяга от факта, че е била &ldquo;компаньонка&rdquo; &ndash; някои разгадават тази дума по друг начин. И с право. <br /> <br /> От Бургас е, на 56 г. Преди много време Ванга й дала Железен светилник в Живота - така се изразила, но Ники не иска да каже какво точно означава това. Идва всяко лято на 11 август, когато празнуват и 15-те хил. кръщелници на Ванга, преминава стотици километри на автостоп, за да прекара нощите на гроба на пророчицата. Според Николина Ванга е космически дар и трябва да бъде обявена за светица. А мощите й са нетленнни. Но <br /> <br /> <strong>никой не смее да отвори гроба, за да се увери. </strong><br /> <br /> &ldquo;Ванга ме разтвори като цвете към знаците на съдбата. Преди това се лутах, мятах, лъжех, пиех, пушех, чуках се, с когото ми падне. Като забременях преди 30 г., приятелят ми ме изостави и избяга в София. Там изпедепца друго семейство &ndash; наричаше го &ldquo;свое&rdquo;. Молих го като блудница. Не и не! И досега не признава детето си! Съдих го за бащинство и го осъдих! Тежки времена. Татко му бе шеф в МВР. Такива унижения преживях за един страхливец. За един &ldquo;баща неизвестен&rdquo;, както пише в акта. Ама тогава не познавах Ванга. Бях разпъната на кръст в пълна безпътица. <br /> <br /> Светът се сриваше! Синът ми Венелин се роди с тежка астма. Не излизахме от болниците. Нямах пари, никой не ми помагаше, подсмихваха се на мъката ми! Тя се засили, като видях в първи клас момчето си с цигара, после открадна моливче, сетне 17 лв., да не казвам откъде. А болестта го ломеше, едва дишаше!<br /> <br /> Отидохме при Ванга като при последна надежда! Преди това бях чела книги за нея! Ксероксът се разпространяваше тайно, но сърцето ми продума внезапно: &ldquo;Такава майка съм търсила, само тя ще помогне&rdquo;. <br /> Пристигнахме в Петрич от Бургас &ndash; девет дена път с камили. А в двора &ndash; 200-300 души и един милиционер. Цеди всички и прибира парите като бакалин. Наредихме се безнадеждно. А Ванга му крещи : &ldquo;Да доде жената от Бургас с болното момче.&rdquo;Рече ми на мене кротко: &ldquo;Ке се оправиш ти, жено, само внимавай с отровите&rdquo; /Аз тогава работех в &ldquo;Нефтохим&rdquo;/. Добре, че си се разделила с оня. Чети Петър Дънов и пак дойди&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Започнах да я сънувам след това. Даваше ми акъл при кой лекар да идем за рожбата ми. Като станах лаборантка в &ldquo;Нефтохим&rdquo;, <br /> <br /> <strong>едва не умрях от циановодород. <br /> </strong><br /> А колежка каза, че сякаш я ощипала някаква гадина и така ме намерила навреме. По-късно усетих, че с Ванга имаме телепатична връзка, сетивата ми се изостриха, изчистих се душевно. Проясни ми се животът като с очила 12 диоптъра. Станах почти безгреховна. И сега съм такава. Но не съвсем. Залюбих утрините и тревите. И друг, нов мъж. Пияница, ама иначе нежен като принц. Все целува ръце. <br /> <br /> Като влязох в болница /аз си отивам, много съм болна, неизлечимо/, усетих, че синът ми е зле и чувам хриповете му от разстояние. А дори лекарите не ги уловиха със слушалка. Отиваме пак при мама Ванга. А тя рече на детето: &ldquo;Внимавай пак да не убодеш!&rdquo;. Помислих, че става дума за злополука, за болници, но забравих, че тя говореше с кодове. <br /> <br /> И после се разбра. Детето ми се хвана с наркоманка и му &ldquo;заключи белезниците хероинът&rdquo;. Разпродаде всичко от дома ми. Сега е в затвора. Казва, че сънува Ванга. А тя му думала :&rdquo;Не се мразете!&rdquo;. Рекла и друго. Страшно! Моля се да не се сбъдне! Ама като знам, че тя познава и е феномен!<br /> <br /> Един сърбин пред мен търсеше изчезналото си момче &ndash; отвлечено за откуп. Пък тя знаете ли какво му рече?! Ужас! &ldquo;Мъртъв е, на върбалака у реката.&rdquo;. И тъй излезе. Ванга и сега помага на сина ми. Няма случайно нещо в живота. Той се моли да не излезе отзади решетките. Така се чистел. От дрогата! Не се срамувам. <br /> <br /> <strong>Ако не бях срещнала Ванга, щях да си остана сляпа!</strong><br /> <br /> Ванга ме чува. Тя ми изчисти болестта на душата. Обясни ми, че майките не трябва да зачеват, ако не са готови, не искат и не са в мир в себе си. И родителите не трябвало да се карат....Защото децата са отворени светове, попиват омразата и до 7- годишна възраст могат да излизат от телата си. Ходят на други планети, ама ние не знаем и няма как да ни посъветват, те са наши гости.<br /> <br /> Защо е така ли? Ванга ми рече, че жената трябва да седи до мъжа и да му дава рамо, щото е по-слаб. Ама като го подпре любимата му, покорява царства. От Ванга знам, че дори като плюем слънчоглед, наплюваме ангелите си, а те стоят и ни пазят неусетно. От другата страна на рамото са демоните &ndash; като се гневим, надделяват. Няма безкрайно несъвършенство, няма и крайно съвършенство. Не може само да искаме. Трябва и да даваме. <br /> <br /> Ванга знаеше, че Земята е обърната пирамида на Небето. Всичко земно е и там, в съвършен вид. Ей затова спя на гроба й, да го видя!!!!!<br /> <br /> <strong>Ванина ЗДРАВКОВА </strong><br />