Бившият сръбски премиер Зоран Живкович: Сърбия не бива да бъде скривалище на Цветан Василев

Зоран Живкович е роден на 22 декември 1960 г. в град Ниш. През 1992 година става член на Демократическата партия и влиза като депутат в сръбския парламент. През 1997 година е избран за кмет на родния си град. През 2000 година става министър на вътрешните работи в правителството на Зоран Джинджич. След убийството на Джинджич заема поста министър-председател в продължение на една година – от март 2003 до март 2004 година. В момента е лидер на сръбската „Нова партия” и е народен представител в парламента. През декември миналата година той зададе 3 питания до правителството на Сърбия, свързани с продължаващото извънредно дълго дело по екстрадирането на банкера беглец Цветан Василев. Основният въпрос на Живкович бе защо Сърбия не изпълнява международното си задължение и не екстрадира в България издирвания от Интерпол неин гражданин, за когото официално се знае, че се намира в Сърбия от 18 юли 2014 година.

- Г-н Живкович, през декември миналата година зададохте писмен въпрос защо властта в Сърбия пази българския престъпник Цветан Василев. Получихте ли отговор на този си въпрос към правителството?
- Аз съм народен представител и това беше въпрос към правителството. Не получих адекватен отговор. Първо отправих въпроса към министъра на вътрешните работи, той ми отговори, че това е въпрос, който трябва да адресирам към министъра на правосъдието, а той все още не ми е отговорил, макар че аз очаквам да получа такъв отговор. Мисля, че отговорът е ясен. Василев има бизнесинтереси с президента на Сърбия Томислав Николич, с премиера Александър Вучич и тези интереси, които има, са престъпни. Въпросът е защо пък мен ме е грижа за някакъв човек от България, за когото се смята, че е извършил престъпления в България. Мен това всъщност не ме интересува. Българските съдилища ще решават дали Василев е виновен или не. Но Сърбия не бива да бъде скривалище, не трябва да бъде място, където той се укрива от българския съд. Ние имаме известие от Интерпол, че е издирван и въз основа на този документ от Интерпол е абсолютно международно задължение на Сърбия да предаде съответния човек. Ние трябва да се съобразяваме с това. Този процес вече трае две години, даже две и половина и всички знаят къде се намира Василев и че той е в Сърбия, а сръбските власти не го предават. Всъщност това е моята критика към сръбските власти.

- Миналата година главният прокурор Сотир Цацаров сезира Брюксел, че има забавяне в екстрадиционното производство...
- Да, така е. Има и интервенции към сръбското правосъдие – директни от България. Очевидно става дума за корупция. Съществува една фабрика за стъкло в Парачин, глас фактори или нещо такова (бел.р. „Глас индъстри”) – чух, че има такава фирма, която е вторият най-голям длъжник на тази проблемна банка в България (бел. р. КТБ), която има връзка с Василев. Той преди няколко месеца прехвърли част от своята собственост на един висш функционер от управляващата партия. Това е очевидно престъпление, където някой има интереси. Съществува една извратена част, а това е, че актуалният президент на Сърбия произвежда сливова ракия. Говори се, че Василев му е дал безплатно бутилки за нея. Също така и че някаква фирма на Василев е дала дарение на фондацията на жената на президента.

- Колко пари дължи Василев за фабриката?
- Около 9 млн. евро не са платени за приватизацията й. Толкова остават, а сега има дългове за газ, за ток, за още някакви неща – над 30 млн. евро.

- Колко обичайно продължава едно екстрадиционно дело в Сърбия? Това не е ли доста дълго? Сега съдът го върна на първа инстанция за искане на предоставяне на нови доказателства.
- Ако не става дума за политически проблем – т.е. за политик, за когото има съмнения, че някоя държава би съдила неправомерно или при съмнения за репресия, тогава става дума обикновено за няколко месеца. Максималният срок е два-три месеца, а в този случай вече вече тече две години.

- Вярно ли е, че специализирана частна клиника в Белград е издала на Василев такива документи, според които е зле здравословно и не може да се явява в съда?
- Не съм запознат с тези подробности и не знам. Чувал съм за това, но не мога да го твърдя. Но съм сигурен, че сръбското здравеопазване не е по-добро от българското, така че ако на някой български гражданин му е необходима здравна помощ, той би могъл да я получи и в България. Разбира се, не бива да се застрашава неговото здраве, това е ясно, но мисля, че в този случай не става дума за това.

- Според вас при каква мярка за неотклонение той трябва да изчака делото? Подписка, каквато е в момента, или арест? Не трябва ли да чака производството в ареста?
- Не е задължително той да е в ареста, това е решение на съда. Ако не е в ареста, тогава обикновено се взема паспортът, трябва да се обажда в полицията на 4-5 дни. Но онова, което Сърбия трябва да направи и това е, което мен ме притеснява, е, че трябва да го предаде на българските власти във възможно най-кратък срок. Дали той е виновен или не не е въпрос нито за мен, нито за Сърбия, а за българските власти. Той е издирван от българските власти по официален път – през Интерпол, и това е наше абсолютно международно задължение.

- Вие запознат ли сте със самото дело, за което се разследва Василев?
- Не, мен това не ме интересува.

-А знаете ли какво прави Василев, стоейки в Белград,? Лежи си в хотела или прави бизнес?
- Не знам, аз не го познавам. Що се отнася до бизнеса – това е сигурно, това и по документи е ясно. Това е тази фабрика за стъкло. Съществуват и снимки от откриването на тази фабрика след приватизацията, където той и актуалният президент на Сърбия са в някаква комуникация. Но аз не го следя, не правя разследване. Единственото, което искам, е от държавата Сърбия да върши своята работа и да се съобразява със закона.

- Дългият му престой в Белград вреди ли на кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС?
- Със сигурност не е добре като става дума за държава, която не изпълнява своите международни задължения. Като например предаването на някой издирван. Сърбия търси много хора през Интерпол и се сърдим, когато не ни ги предадат. Например някакви албанци от Косово. Сега беше актуален случаят на Хардинай (бел.р. Рамуш Хардинай – бивш подсъдим на Хагския съд и председател на Алианса за бъдещето на Косово) във Франция. И ние имаме абсолютното право да бъде предаден на държавата Сърбия, но то малко се смалява, ако ние самите не изпълняваме своите международни задължения. Заради Сърбия, заради сръбското правосъдие и сръбската сигурност Сърбия трябва да изпълнява своите международни задължения. В това число в случая с вашия гражданин.

- А какви са политическите кръгове и политиците, които стоят зад гърба му и му осигуряват този комфорт?
- Президентът Томислав Николич и настоящият премиер Александър Вучич. Това са двамата с най-много власт.

- Спонсорира ли той тяхната кампания?
- Това не се вижда. Единственото, което директно се вижда, че той е спонсорирал фондацията на Първата дама. Вероятно се предават и някакви пари на черно, скрито от погледа на обществеността. Със сигурност не любовта е причината или единствено любовта към парите. Това се нарича корупция.
- В лекцията си споменахте случващото се в Румъния, как ще коментирате борбата с корупцията там?
- Ами това, което стана в Румъния, това предложение на правителството там, тази игра с корупцията там, беше ужасно. Но реакцията на гражданите на Румъния е това, което е необходимо и на България, и на Сърбия. Няма държава в света, където да няма корупция. Корупцията е язвата на обществото. Най-тежката й форма се е появила в последните 30 г. в страни, където има постоянна политическа нестабилност – в Сърбия е така, в целия регион, изобщо в държавите в преход. В Лихтенщайн и Швейцария понякога също има корупция, но в нашия регион корупцията е правило. В Румъния преди 2 седмица избухнаха граждански протести, тъй като правителството искаше да въведе, че до 40 000 евро не е корупция. Тоест като намерят в чиновника пари без произход по-малко от 40 000 евро, не е корупция. За ляво правителство това е интересно предложение. През 2000 г. аз бях вътрешен министър в Сърбия. През 2003 г. бе убит премиерът Зоран Джинджич, 10 дни преди да започне мащабна акция срещу организираната престъпност. Бяхме на прага на голяма акция за свеждане на организираната престъпност до минимум. Джинджич беше председател на партията, а аз единствен негов заместник. След убийството му станах премиер и проведох тази операция наречена „Сабя”. Тя продължи 37 дни, през които бяха решени 78% от тежките наказателни дела, влачени с години. Образуваха 40 нови наказателни дела, в полицията бяха доведени 8005 души, а срещу 3500 започнаха наказателни производства. Бяха заловени тонове наркотици. Сега всичко се върна по старому и 2 млрд. долара годишно потъват в корупционния мрак на Сърбия.

- В България олигархични кръгове се опитват да създадат партия. Казва се „Да, България“. Смятате ли, че когато олигархични кръгове създават една партия, за да се доберат до властта, използвайки корупцията, може да им се противодейства?
- Корупцията е най-голямата опасност за една държава. Това са огромни пари, които могат да бъдат използвани за здравеопазване, за сигурността на държавата, за по-добри болници, училища, магистрали. Затова всеки ден, във всяка държава, трябва да се води борба срещу корупцията. В Сърбия трябват 10 000 подписа, за да регистрираш партия за участие в изборите, а при вас са нужни едва 2500.
 
* използвани са въпроси и на други медии
 
Източник: "Монитор"