Благой Рагин: Атакувайки руския туристически пазар, няма да загърбим и турския

<div><strong>- Г-н Рагин, как влияе международната обстановка и политическата ситуация в Европа, и на Балканите на туристическия отрасъл у нас?</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>- Международната обстановка няма да даде негативно отражение у нас, дори ще даде положителен ефект върху развитието на българския туризъм. Радостното е, че миналогодишният спад на българското присъствие на руския туристически пазар, вече е история. Братушките се завръщат по българските дестинации. И нашата цел е да защитим марката на българския туристически продукт. Освен традиционния интерес на руските туристи към нашето Черноморие, напоследък те са привлечени от културния ни туризъм, в т.ч. и религиозния, православен туризъм.</div> <div>&nbsp;</div> <div><strong>- Предстои ли да се разработват нови маршрути за религиозен туризъм и нови туристически пакети за руските туристи?</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>- Да. Предстои да се разработват нови маршрути, съчетаващи култура и православие. Тези туристи имат голям интерес не само към българските манастири и църкви, към нашата иконопис, но се вълнуват и от нашите религиозните празници и традиции. Посещения на свети места, на сакрални обекти, на храмове, които пазят мощи или чудотворни икони, ги привличат много. Ние имаме общи православни светци, имаме и пресечни точки в историята на двете църкви и на духовенството както през средновековието, така и в съвременността. Руснаците знаят, че митрополит Киприян Киевски, който е канонизиран за светец от РПЦ през 15 век, е българин, родом от Търново. Преди месец например двете църкви - българската и руската, канонизираха руския свещеник архиепископ Серафим Соболев, който е емигрирал в България през миналия век и е развивал усърдна дейност за утвърждаване на православието тук. Може би не ви е известно, но едни от големите спонсори на реставрацията на базиликата в Плиска, са руснаци. Става въпрос за частни лица, които искат да запазят своя дарителски жест в анонимност. В това отношение Велико Търново има огромен потенциал с десетките манастири край града, с богатата история. Тук е духовния център Света гора, където се развива и Търновската книжовна школа и връзката с Григорий Цамблак и Киприян, историите за светите мощи, които са се съхранявали през столичния период на Търново, традициите в иконописта и керамиката, средновековните църкви в града и на Царевец, всички тези сакрални места&hellip;Съчетанието на история, богата култура, митология и православие, постиженията на археологическата наука в района, реставрираните обекти и съвременната туристическа инфраструктура - това е сериозен потенциал за развитието на религиозния туризъм във Велико Търново.</div> <div>&nbsp;</div> <div><strong>- Важно ли е да задържим интереса на тези туристи? От какъв друг вид туризъм се интересуват?</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>- Туризмът е от основните български отрасли, неговият принос в БВП е безспорен! А руските туристи са значителен дял в отрасъла. Хубаво е, че на междудържавно ниво отношенията с Русия се подобриха. Знаете, че министърът на туризма Николина Ангелкова беше два пъти там, тя говори пред руската Дума, което от повече от 20 години не е правил български министър. Пред депутатите тя представи какви облекчения въведе България за руските туристи, какви са новите възможности за туризъм у нас. Например, децата, които участват във фестивали или почиват в летни лагери, вече може да идват без визи. Министерството на туризма очаква през летния сезон повишаване на руските туристи с между 20% и 30%. Нашата прогноза, на БХРА, е за истински бум на руски туристи! Напоследък руснаците се интересуват и от СПА туризма и балнеологията, които предлага България. За тази година има подписан договор за 12 000 руснаци за СПА услуги. В хотелските бази във Велинград вече очакват своите гости.</div> <div>&nbsp;</div> <div><strong>- Нестабилната ситуация в съседна Турция ще рефлектира ли върху българския туризъм?</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>- Този въпрос е актуален, но преди да отговоря, искам да подчертая, че тази година отчитаме ръст от над 30% на турските туристи у нас спрямо 2015 г. Казвам ви съвсем нови данни от зимния сезон, от най-големите ни курорти Пампорово и Банско. Колегите посрещнаха много турски гости и са доволни от тях. Говорим за интелигентни и възпитани семейства, начетени, които знаят по два и повече езика, с обноски. Атакувайки руския пазар, ние няма да загърбим и турския. Това лято очакваме по-висок ръст на туристи и от Полша, от Франция, Белгия, от скандинавските страни. Имаме много ранни записвания от Германия, англичаните също заявяват интерес. В този смисъл, политически и на международния туристически пазар, България стои като стабилна и прогнозируема дестинация.</div> <div>&nbsp;</div> <div><strong>- Вие следите отблизо развитието на Велико Търново като туристическа дестинация. Какви са Вашите впечатления за последните години?</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>- Така е, този древен и неостаряващ град е в сърцето ми, и аз се вълнувам от перспективите пред него като туристическа дестинация. Факт е, че преди 13 години във Велико Търново беше поставено началото на културния туризъм в България. До тогава в страната ни това понятие не беше се наложило, този вид туризъм не беше развит. По онова време във Велико Търново имаше 6 хотела и няколко фамилни къщи за гости, а сега базите за настаняване в района са над 100. Велико Търново е лидер в културния туризъм не само в България, но и на Балканите. И не случайно спечели приза на асоциацията на хотелиерите за столица на културния туризъм на Балканите преди 6 години. Тази награда е &quot;пожизнена&quot; и се присъжда за вечни времена. Лично аз очаквам през следващите години на двата входа на Велико Търново, редом до табелата, да бъде поставен този символичен знак - арката за Балканска столица на културния туризъм.</div> <div>&nbsp;</div> <div>Интервю: Веселина Ангелова, в. Труд&nbsp;</div>