Българин откри лекарство срещу СПИН с... 1000 лева държавни пари
Според Кралската академия на науките „Липохивир” на доц. Гъбев лекува напълно между 2 и 4 години
Световните фармацевтични концерни не допуснаха да им отнемат печалбите в милиарди
<br /> „ШОУ” беше първото издание, което си направи труда да провери на място като как някой си доц. Евгени Гъбев разработва лекарство срещу СПИН, наречено „Липохивир”, и бе на път да спаси човечеството от чумата на века. Днес вече той е пенсионер, но изданието ни помни в каква атмосфера работеше този гениален учен „отшелник” в Института по паразитология, вирусология и тем подобни микро гадинки, убийци на съвременния хомо сапиенс. Журналист от „ШОУ” потърси причините, поради които българското лекарство не можа да стигне до световния фармацевтичен пазар. <br /> <br /> Този блестящ учен, доц. Гъбев, бе принуден да работи в мрачни коридори с клетки покрай стените, в които църкаха плъхове и мишки, а в някои от тях – зайци и морски свинчета. Личното царство на самия учен се помещаваше в стаичка, по-тясна и от най-тясната килия за осъдени на смърт в Централния софийски затвор. Килийката, в която човек можеше да получи клаустрофобия, бе нагъчкана с микроскопи, епруветки, разни машинки и апаратчета върху тясно бюро с помощни етажерки и всякакви импровизирани рафтчета. По стените бяха окачени шарени диаграми и карти, които само той разбира. Между бюрото и стената зад него разстоянието бе така изчислено, че ученият след съответния тренинг и някои акробатични упражнения, някак съумяваше да стане и да седне на работното си място. Доц. Гъбев пушеше цигара след цигара от пакет „Мелник” без филтър. В интерес на истината имаше и запазена територия за още един стол, върху който да се настани още един човек. В такива условия прие и човека на „ШОУ”. Животоописанието на мъченика учен се налага, за да разбере читателят<br /> <br /> <strong>в какви условия се ражда българската наука<br /> </strong><br /> Родилните мъки са нищо...<br /> <br /> Доц. Гъбев работеше до късно...До умопомрачително късно. Преди вечерно време да се върне отново във вълшебната си „кутийка”, палеше колата в 17 ч, прескачаше до работното място на съпругата си, която е висококвалифициран специалист в инвалидна количка, качваше я, за да я превози до апартамента им в Студентски град, и отново се връщаше в академичната си килия. Работеше поне до 1 през нощта. Докато изпуши още няколкото пакета „Мелник” без филтър. Отново пали колата, прибира се и ляга. В 6 сутринта става, прави закуска, вози съпругата си до работното й място, и обръща към института. Дневният му работен цикъл се затваря. И така е било всеки Божи ден. Години наред. <br /> <br /> Днес доц. Евгени Гъбев от една година е пенсионер. В български вариант това ще рече, че един учен вече няма достъп до своята научна светая светих. Един български учен вече е пенсиониран. На върха на научните си потенции, на границата на епохалното си откритие, е... вкъщи. В света няма такъв случай,<br /> <br /> <strong>по света няма пенсионирани учени<br /> </strong><br /> В България - страната на „синодалните старци” - има. <br /> <br /> Днес доц. Гъбев е така да се каже в латентно състояние – научните му потенции са запазени, но няма приложение за тях. Може само да се върне към началото на уникалните си разработки, да си спомня и разказва за неосъществилото се чудо, което можеше да спаси човечеството от кошмара на страшния СПИН. Пред невярващите очи и уши на човека на „ШОУ” ученият лее удивително примирен разказ за страданията на проекта „Липохивир”: <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>С баща ми работихме 17 години за лекарството<br /> </strong></span> <hr /> <br /> „Работихме заедно с моя баща, проф. д-р Евгени Богомилов Гъбев, който дълги години завеждаше Катедрата по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския университет в София, запален вирусолог. Идеята беше вирусът на СПИН, наречен ХИВ, да бъде унищожен. Обикновените лекарства обикновено действат само върху тази част от вируса, която се намира в кръвта. От 100 млрд. вируса в човешкото тяло само един процент, т.е. 1 млрд. са в кръвта. Останалите 99 млрд. вируса нападат почти всички органи – черен дроб, бъбреци, мозък, тестиси, далак, ретина и т н. При спирането на лечението вирусът възвръща първоначалното си ниво, даже в много случаи се покачва. Учени в Рокфелеровия институт и от института „Джон Хопкинс” в САЩ са изчислили, че са нужни средно между 75 и 150 години, за да бъде напълно изчистен вирусът от всички органи. Нещо, което на практика е невъзможно, разбира се. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Гръцки бизнесмен фалира заради проекта<br /> </strong></span><hr /> <br /> След като се ражда идеята за създаването на илач срещу СПИН, доц. Гъбев минава през изпитанията върху тъканни култури, стотици опитни мишки, безбройни повторения и анализи на резултатите, и унизителни митарства пред залостени министерски и други високи държавни порти... <br /> <br /> Най-после се стига до мечтания момент, когато е сформирана експериментална група за практическо изпитание на „Липохивир”. Десетина умиращи от СПИН доброволци са кандардисани да се подложат на експерименталното лечение. В специалното отделение на Университетската инфекциозна болница в София започват клиничните изпитания върху разнородна група болни от СПИН. Подбрани са не просто серопозитивни, <br /> <br /> <strong>а десет тежко болни пациенти<br /> </strong><br /> при които броят на СД-4, т.е. оцелелите имунни клетки в 1 куб. микролитър варира от 19 до 300. Нормата при здравите е от 600 до 1500, а болни с показатели под 50 се нуждаят вече от поп и последно причастие, не от лечение. Изпитанията започват и завършват по български. Кои са закодираните доброволци, чиито истински имена са известни само на двама-трима специалисти? Това са хора най-вече от провинцията. По правило българските носители на СПИН са предимно наркомани или моряци, пипнали вируса по екзотични острови и пристанища. Такива са и повечето доброволци. Но дори от авантюрист доброволец лесно не става. <br /> <br /> Преди да подпише декларацията, болният има право подробно да се запознае с изследванията и резултатите от новото лекарство, да се консултира с лекари и учени, както и с адвокати - за правната страна на въпроса. И накрая – има право на солидна застраховка. <br /> <br /> <strong>На 15 май 1997 г. започва операцията <br /> </strong><br /> по спасението на 10-членната група доброволци, събрана в Инфекциозна болница. Клиничните изпитания могат да стартират. <br /> Преди да гръмнат фанфарите обаче, трябва да прозвучи и реквием в памет на неколцина гръцки бизнесмени. Само геният и нечовешкият работохолизъм на „огромния” научен екип, състоящ се от баща и син Гъбеви, не стига. Проектът е реализиран до този етап с волните пожертвования на гръцки бизнесмени – 300 000 долара. Българската държава се включва с „цели”... 1000 лв. Масрафът до последната стотинка се поема от гърците - от заплащането на експерти и адвокати, поемането на застраховките и закупуването на скъпата апаратура за производството на лекарството, до цялостната издръжка по хоспитализирането и обслужването на доброволците. Гърците купуват и 300 кг дезинфекционни препарати за болницата. <br /> <br /> <strong>На 1 май 1998 г. обаче експериментът е прекратен <br /> </strong><br /> поради липса на средства. След като са пръснали 300 000 долара, парите на гръцките бизнесмени свършват. Единият от тях дори фалира тотално. След фалита на изпитанията върху болни доброволци с „Липохивир”, доц. Гъбев продължава с упорството на учен фанатик. Привлича към научната разработка свои колеги доброволци, с които лекарството е подобрено значително, а е и много по-ефикасно. Българското лекарство срещу СПИН и до днес няма аналог в световната наука <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Доброволците превърнали експеримента в екшън<br /> </strong></span><hr /> <br /> Осемте месеца лечение се превръщат в истинска драма. Доброволците са подписали декларация, че след като са имали достатъчно време да се консултират за научната и правната страна на нещата, са задължени да спазват всички изисквания, но приключенията започват от самото начало. След 2-3 седмици пръв изчезва един от най-тежките случаи. След него 23-годишен наркоман от Бургас не само бяга, но духва с чисто нов плазмен телевизор „НЕК”, закупен от гърците. <br /> <br /> „Такива са ни болните от СПИН в България, такива са ни и доброволците – наркомани и моряци - признава с горчивина доц. Гъбев. - Те са вулгарни и арогантни, неуправляеми чешити - вършат, каквото си поискат. Знаете ли какво правеха, когато ги събрахме на едно място? В стаите си показваха само порнографски снимки, говореха си само за жени и секс. В ония гладни години гърците бяха натъпкали хладилниците им със скъпи сирена, колбаси, кашкавали, банани и всякакви деликатеси, каквито се сетите. По едно време обаче доброволците <br /> <br /> <strong>поискаха вместо храна, парите на ръка<br /> </strong><br /> Така се стигна до парадокса да получават всеки ден по 100 долара на ръка, а в същото време моята заплата беше 10 долара месечно. Като се видяха в пари, вместо да се лекуват, болните всяка вечер обикаляха кръчми и дискотеки и се напиваха като за последно. За една нощ алкохолът унищожаваше в организма им спасените с новото лекарство имунни клетки”, спомня си с тъга доц. Гъбев. <br /> <br /> След известно време в болницата идва майката на наркомана от Бургас, отмъкнал „НЕК”-а, и плаче: „Синът ми продаде не само телевизора, но и цялата покъщнина. Направете нещо!”. Доц. Гъбев и лекарите предупреждават доброволците за самоубийствените последици от своеволията им. Някои се стряскат, но бяга и трети - след четири месеца. Той е рибар от Бургас, от чието жестоко житие-битие даже доц. Гъбев потръпва. Нечовешката му професия го изкарва и в най-големия студ в 5 сутринта в морето. Основният му проблем обаче е, че е съдружник с още няколко души в частна фирма, наела обща рибарска лодка. Съдружниците му не знаят, че е болен от СПИН. Дългото му отсъствие обаче ги кара да се съмняват и доброволецът е на косъм от изхвърлянето му от фирмата. Четири месеца след началото на лечението – през септември, си заминава. Връща се в болницата в навечерието на Нова година – умиращ, с двойна бронхопневмония. Лекарите от Инфекциозна болница правят чудеса и <br /> <br /> <strong>умиращият оживява по чудо<br /> </strong><br /> Общо взето, само двама дисциплинирано издържат осемте месеца лечение с новия лекарствен препарат. Резултатът на един от доброволците е удивителен – вирусното натоварване се оказва под прага на чувствителност. Това означава, че организмът му е изчистен от HIV- вируса. Удивителни са показателите и на останалите, започнали лечението по различно време. Още малко и доброволците могат да минат в категорията „напълно излекувани”. <br /> <br /> Но идва 1998 г. и парите свършват. Въпреки това равносметката е обнадеждаваща: От доброволците, лекувани с „Липохивир”, първият починал беглец е престоял в Инфекциозна болница само 2 месеца, на когото са успели да направят едва 3-4 апликации с лекарството. След него почива и пациент, лекуван едва 3 месеца, през които е успял да вземе куп заеми от медицинските сестри, преди да избяга. Всъщност от водената на отчет група, от 8 доброволци след първите двама е умрял най-тежко болният, пристигнал с изключително лоши показатели. Удивителното е, че символично лекуваните с „Липохивир” нашенци са живели по около 7-8 години. Толкова е и средната продължителност на живота на лекуваните по най-добрия начин. Още по-удивителното е, че някои от „недоизлекуваните”, но по-дисциплинирани пациенти, според техни познати, доскоро са били живи. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Светила от цял свят признават илача<br /> </strong></span><hr /> <br /> Учени от цял свят отиват на конгреси, посветени на борбата със СПИН, само за да чуят доклада на доц. Гъбев. Ако се върнем назад, през 2002 г., „Drug Delliveri Sistems & Sciences” публикува безпощаден математически анализ на всички параметри в хода на изпитанията с доброволците, който сочи – предложеното лекарство „Липохивир” води до пълно излекуване между 2 и 4 години. Това английско списание е на Кралската академия на науките и е считано за най-престижното научно издание в света. Рецензентите за откритието на доц. Гъбев са едни от най-известните имена в съответната научна област. Но понеже доц. Гъбев е българин, по-късно издателите на списанието ще трябва да обясняват на спонсорите си защо са предпочели неизвестен българин пред трудовете на светила от Кембридж, Оксфорд или Харвард. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Защо България се отказа да стане Кувейт на Балканите?<br /> </strong></span><hr /> <br /> Ако държавата ни се напъне да подобри качеството на живот на реално болните от СПИН, ще трябва да се бръкне с около 200 млн. евро годишно и да... фалира. Ако обаче се бръкне поетапно за проекта „Липохивир”, вместо за други скъпи проекти, би могла да се превърне в Кувейт на Балканите. <br /> <br /> Защото в момента официално регистрираните болни от СПИН в България са около 500. Истината е много по-жестока. Вероятно те са между 3000 и 5000, а още по-вероятно <br /> <br /> <strong>реалната цифра болни е далеч над 10 000<br /> </strong><br /> България е бедна страна, но колкото и бедна да е, според международните спогодби е длъжна да лекува безплатно своите болни от СПИН. Лечението на един болен навсякъде по света струва еднакво – 15-20 хиляди евро на година. <br /> <br /> При това само за лекарствата против СПИН. Без другите разходи по подготовката, хоспитализирането, контролните изследвания и пр. и пр. <br /> <br /> От констатирането на болестта до неизбежния край един болен живее средно между 7-8 години, ако не е с увреден генетичен код, като баскетболната легенда Меджик Джонсън, например. У нас подобен случай още не е установен. <br /> <br /> В крайна сметка в страната ни болните от СПИН не се лекуват редовно, а периодично по ред причини. Това не отменя задължението на България да си лекува болните от СПИН безплатно, както и всички бели страни в ЕС. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small;"><strong>Срокът на патента за „Липохивир” вече изтече<br /> </strong></span><hr /> <br /> Междувременно доц. Гъбев имаше проект минимум и проект максимум за производството му. Първият струва 50-60 млн. евро. Оптималният проект е на стойност 500 млн. евро поетапно за шестгодишен срок на реализация. Доц. Гъбев е кандидатствал за средства от фонда на Майкъл Джексън, също и във фондациите на Бил Гейтс – шансът обаче бил нулев. Сега световният пазар за лекарства срещу СПИН се владее от 5-6 фармацевтични монополиста, чиито препарати не лекуват, но носят баснословни печалби на транснационалните концерни. Патентоването на всеки лекарствен продукт за разпространение по цял свят трябва да мине дългите и мъчителни процедури по узаконяването му едновременно от съответното европейско и американско патентно ведомство. <br /> <br /> Таксите за това са умопомрачителни. Репортерът на „ШОУ” обаче си направи друга сметка. Ако си лекуваме, примерно, 10 000 болни от СПИН в България, а скоро и това ще се наложи, държавата ни ще трябва да се бърка всяка година с по 200 000 000 евро само за лекарства, които не лекуват, а само подобряват качеството на живот. Ако пък след време се наложи да внасяме отвън нашенския „Липохивир”, чиято стойност естествено ще бъде несравнимо по-висока от сегашната, държавата ни ще фалира, за да лъска имидж. <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви Славей КОСТАДИНОВ <br /> </strong><br /> <br /> <br type="_moz" />