Българинът се завръща на село: Ето как се избира стара къща и какви са рисковете

В последните години, българите изпреварват чужденците по отношение на интереса към селските имоти, а основни купувачи са младите хора

В последните години се наблюдава тенденция за възраждане на българското село. Много млади хора, а и не само млади, решават да избягат от шума и стреса в големия град като си закупят имот на село. Тази тенденция се засили още повече по време и след пандемията.

В социалните мрежи вече дори има и групи за семейства с деца, които са напуснали града и са отишли да живеят на село, предава БНР.

Дали засиленият интерес към селските имоти е довел до увеличение на цените?

Според брокера Юлия Хвърчилкова, цените на селските имоти се повишават, но с по-бавни темпове в сравнение с градските.

"Разликата в цените между старото и новото строителство при селските имоти е осезаема. Както можеш да си купиш почти годна за обитаване стара къща в дадено населено място за 30-40 хиляди евро, така в същото село цената на нова къща е например 200 хиляди евро", коментира Хвърчилкова и допълни, че това обяснява и по-големия интерес към старите селски къщи.

"Хората предпочитат да си купят стара къща, която да реконструират. Много често се използват разрешителните на старата къща за да се извърши реконструкция и подобрения. По-бързо се вземат разрешения за реконструкции, настрояване и пристрояване", обясни експерта.

Дали обаче закупуването на стара къща е рискова инвестиция?

Юлия Хвърчилкова сподели, че най-големият риск е с документацията на имота.

"Трябва да се внимава за това какви са предвижданията за разрастването на населеното място и дали не се предвижда някакъв път да минава през имота. Хората трябва да гледат още за комуникациите като ток, вода и интернет. Понякога след закупуването на къщата, се откриват конструктивни дефекти, които не могат да бъдат отстранени. В такива случаи, хората отново пускат обекта на пазара с цел да се освободят от него", каза Хвърчилкова.

В последните години, българите изпреварват чужденците по отношение на интереса към селските имоти, а основни купувачи според Хвърчилкова, са младите хора. Те обаче търсят основно къщи в села на разстояние не повече от 20-30 километра от града. Така, от една страна се наслаждават на спокойствието и чистия въздух на село, а от друга остават близо до удобствата на големия град.

"Ние сме разглезено общество и обичаме всичко да ни е на една ръка разстояние, бързо и лесно", обясни Юлия Хвърчилкова.

От селата във Варненско, най-голям интерес има към имотите в Аврен, Долище и Звездица, каза още брокера.

Провадийското село Манастир също е притегателно за купувачите. Според кмета  Николай Стоянов, в последните години интересът към имотите в неговото село се е засилил сериозно.

"Преди години цените бяха символични, но сега един имот в селото струва почти колкото един апартамент. Цените на къщите при нас са от 50 до 230 хиляди лева. Но, въпреки това се купуват. Почти всеки месец идва някой в селото да търси къща", обясни кмета.

И тук сред купувачите преобладават младите хора.

"Миналата година три семейства от Варна си купиха имоти в селото", допълни Стоянов.

Той потвърди думите на брокера, че българите вече са много повече от чужденците на пазара на селските имоти.

"Скоро не е имало интерес от чужденци. Преобладават българи, които търсят по-евтини имоти", каза още кмета на село Манастир.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук