По времето на СССР сред туристите беше популярно стихчето: курица – не птица, Болгария - не заграница /кокошката не е птица, а България не е чужбина/. При цялата ироничност същината на въпроса е отразена вярно – България и до момента остава най-приятелската и все пак “проруска” държава сред нашите съседи, пише Анатолий Корольов, писател, член на руския Пен-клуб, за РИА “Новости”.
Особено ясен този факт стана след разпадането на СССР и съюза на социалистическите страни. Достатъчно е човек да се разходи из центъра на съвременна София, за да се убеди, че българската столица и до момента е химн на руската победа над турците и освобождаването на българите от 500-годишното османско иго. Конната статуя на руския император, паметници на руски генерали, улици и площади, наречени в чест на руски военачалници. На този фон спокойно стоят и монументи от съветската епоха, например легендарният паметник на съветския воин в Пловдив, любовно наричан от народа ”Альоша”.
История като тази, станала наскоро в Талин с преместването на монумента на гробището, в България е практически невъзможна.
Добавете към това пълния комфорт на пътешественика от Москва, на когото на руски отговарят половината от хората в града. В магазините всички продавачи знаят нашия език, дори най-младите. Макар че след края на социализма в училищата вече не се преподава руски език. Днес стремително се увеличават – до 200 000, тези, които искат да знаят руски език, той заема второто място сред приоритетите на българската младеж. Плюс обилието от руски книги в книжарниците, плюс наличието на московски вестници и списания по будките, да добавим и руските страници в менюто на повечето ресторанти и кафенета. И това е така, след като България влезе в НАТО и предостави на американците земя за построяване на мощна военна база, левите се смениха с евро, икономическите връзки с нова Русия рязко отслабнаха, а културните са сведени почти на нула”, пише Корольов. Авторът на материала подробно разказва за впечатленията си от срещите с български културни дейци. /БЛИЦ