България е лош пример за сътрудничество с международните организации за защита правата на човека. Това пише в представения днес годишен доклад на Български хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на правата на човека в България.
Според документа най-засегнати от нарушенията са били уязвимите социални групи, сред които хората с психични разстройства и децата в институциите, някои етнически и религиозни малцинства, жените, някои категории лишени от свобода и хората, живеещи в бедност.<br /> <br /> Сред основните проблеми с правата на човека за 2009 г., отбелязани от БХК, са продължаващата липса на реформа и преструктуриране на детските домове. Българската прокуратура не успя да открие никакви доказателства за извършени престъпления срещу деца, независимо от многобройните данни за смърт, физическо и сексуално насилие на деца в домове. През септември БХК заведе иск за дискриминация срещу прокуратурата по този повод.<br /> <br /> Mалтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските управления продължава, като тези практики и през 2009 г. остават, с малки изключения, безнаказани. <br /> <br /> Сред нарушенията, описани в доклада на БХК са липсата на промени в Закона за МВР, който позволява употреба на огнестрелно оръжие с потенциален смъртоносен изход при задържане на лице, извършващо или извършило дори дребно престъпление, влошаването на законовите гаранции за защита срещу незаконно използване на специални разузнавателни средства, потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост: нехуманно отношение, злоупотреба с медикаменти, централизиран ред на настаняване, oтсъстващ контрол над социалните услуги, произвол при поставянето под запрещение, лошите условия, употребата на физическа сила в затворите, пренаселеността, нечовешките и унизителни условия в следствените арести. <br /> <br /> Други констатирани нарушения са произволното ограничаване на правото на мирно събрание и рестриктивните промени в законодателството, което го регулира, ограничаване правото на сдружаване на няколко непопулярни групи в драстично противоречие с международните стандарти, спирането на медии с подчертано обществена насоченост като RE:TV и RFI, продължаващата неяснота при собствеността на големи медии, безпрецедентните нападения срещу мюсюлманските молитвени домове, отказът на правителството да се споразумее с алтернативния синод на БПЦ, отказът на Комисията за защита от дискриминация да признае, че словото на омраза представлява и подбуждане към дискриминация, освен тормоз. /БЛИЦ<br /> <br />