Български лекар втрещи всички с най-краткият виц: Какво ще стане, ако американски хирург...
Попитали радио Ереван: Може ли български хирург да работи в Америка? Може, отговорило радиото. Проблемът е, че ако американец дойде в България, дупе да му е яко… Така, с най-краткия виц според него, началникът на Хирургично отделение в МБАЛ „Свети Мина” в Пловдив д-р Валентин Владимиров описа днес ситуацията в лечебното заведение.
Поводът за черния хумор стана новината, че пари за увеличение на заплатите на медицинските сестри няма. Няма и средства за ремонт и закупуване на съвременна апаратура, така че медиците ще трябва да продължават да спасяват човешки живот с апарати от 70-те години на миналия век.
„Болниците трябва да са оборудвани. Не може в 21 век да работим само със слушалки. Само че нашата болница отдавна е зарязана. Имам 11-годишна маса в операционната, на която й тече маслото. Имам ескулап набор, който трябва да се сменя на три години, а моят е 12-годишен. Знаете ли как се работи по този начин”, пита д-р Владимиров, цитиран от "Трафик".
Завеждащият Кардиологичното отделение д-р Цветан Деведжиев и колегите му пък се опитват да пазят апаратурата, произведена през 1974 г. „Никой не е дошъл да види. От 25 години един пирон не е забит в Кардиологично отделение”, посочи д-р Деведжиев.
„Управителят на МБАЛ „Св. Мина” д-р Генади Странджев в последните две години не можа да разбере, че Здравната каса е монопол и ни глобява, когато си иска. Няма рамков договор, в който Касата да определя лимити. Нито аз, нито някой от колегите ще върнем пациент, защото не е осигурен. Такова нещо няма да се случи. Ние цял живот работим за болните хора. Касата решава, идва и взима от мен 15 пътеки, и от колегата от Кардиологичното отделение взимат 15 пътеки. Защо? Надвишили сме лимита. Няма такова чудо. Има рамков договор, в който пише, че на всяко 30 или 31 число на месеца Касата е длъжна да изплати на работещите по клиничните пътеки парите, които са изработили.
Такова нещо обаче не признават. Защо? Защото са монопол. Монополът няма развитие. Касата недофинансира нашата дейност. Това се знае и непрекъснато се говори. Не може аз да вляза да оперирам с 5 души екип и да ми платят за една гърда 220 лева, защото не е рак. Ако е рак, ще дадат 1000 лева. При гинеколозите положението е същото.
При спешните – също. Хората от Общинския съвет се мъчат да дадат някакви пари, но те потъват. Защото сме на загуба. Кажете ми една болница в България, която печели? Защо трябваше да минат 20 години и да дойде един управител на Каса в София и да каже: Искаме най-сетне частните болници да се отделят. Аз съм работил в Париж, бил съм в Африка, няма такова чудо – всички пари да са в един кюп и да се раздават. Мога да ви дам пример с една пловдивска болница, чийто лимит е 10 млн. лв. Нашият лимит е 3.5 млн. лв. Нашата болница има 170 легла, онази – 70 легла. Как става тази работа? Значи парите са в една торба, от която някои взимат с шепи, ние взимаме стотинки. Оттам тръгват нещата. Има несъответствие между разпределението на Касата.
Ние имаме две бивши градски болници, които в момента се водят общински. Софиянци имат пет. Кметицата на София обаче излезе пред Общинския съвет и каза: Всички пари, които не се дофинансират от Касата, за да не фалираме болници и да не си губим екипите, ще ги даваме ние. Правят един фонд „Здравеопазване” към Софийска община и заделят 10 милиона лева от общинския бюджет”, заяви д-р Валентин Владимиров.
Той разказа, че преди 4-5 години по три сестри от УМБАЛ „Св. Георги” идвали да доработват в хирургията на МБАЛ „Св. Мина” Те получавали допълнителни трудови възнаграждения, колкото една заплата. „В момента на тези 600 лева никой не иска да работи. И с право. Това са хора с висше образование. Хората искат по 100 лева отгоре, или 20 000 лева на месец. И това са оказа ябълката на раздора”, допълни хирургът.