Ако всяка година стотици висококвалифицирани лекари напускат здравната ни система, за да търсят по-добра реализация в чужбина, то има изключения, които ни дават надежда. Доцент Марин Генчев. На 44, той е сбъднал мечтата на много български лекари: популярен неврохирург в Германия, с редица отличия, преподавател в престижния университет "Хайделберг" и началник на отделение в иновативната болница в Майнц.
Наскоро доцент Марин Генчев се отказва от този живот, за да работи в столичната окръжна болница &quot;Св.Анна&rdquo;, съобщава bTV.<br /> <br /> Новото му работно място не е ремонтирано от повече от 30 години. Казва, че е очаквал гледката и всички друго даже щяло да го изненада повече.<br /> <br /> Преглежда пациентите без престилка, за разлика от българските си колеги. Смята, че така го приемат като приятел: &bdquo;Целта е пациентите да се чувстват обгрижени тук, да получават адекватно лечение, а всичко останало е следствие&rdquo;, споделя той.<br /> <br /> Графикът му с операции е запълнен за месец напред. &bdquo;Има някакъв ритуал в цялото това нещо, човек от едни настроения, преминава в съвсем други като хирург. Аз съм казал на жена ми в операционната си махам и халката. Докато оперирам тя няма съпруг&rdquo;, разказва доцентът.<br /> За доц. Генчев заплатата няма значение, но признава, че българското си възнаграждение в Германия е изкарвал за 5 часа. Основното е друго: &bdquo;С екипа заедно да подобрим процесите и резултатите при пациентите&rdquo;.<br /> <br /> Казва, че нашите специалисти са на световно ниво. А в някой отношения по-добри от немските си колеги: &bdquo;Сега целта е да се стабилизира екипът, той да промени клиниката. Ремонтът е най-незначителната част от клиниката. Тя ще ни улесни много, но реално това, което е от значение, са хората, зад това лице&rdquo;.<br /> <br /> Доцент Генчев е живял повече от 20 години в чужбина. Напуска България, когато е едва на 19. Завършва медицина във Виена. Специализира в Австрия и Съединените щати. За кратко се връща у нас, но се сблъсква с практиката млади лекари почти да не влизат в операционните. Така стяга багажа отново - за Германия. И попада в модерната болница &quot;Клиникум Идар-Оберщайн&quot; към медицинския университет в Майнц. Там прави по няколко операции на ден, работната му седмица често надвишава 80 часа и от редови лекар става началник отделение.<br /> <br /> &bdquo;Има една граница. На английски се казва стъкленият покрив, който вие достигате, не го виждате, но той ви притиска. Вие сте достигнали до този стъклен покрив в Германия. Да, можех да направя още една крачка напред и това щеше да бъде. Тук мога да се развивам още много нагоре&rdquo;, споделя доц. Марин Генчев.<br /> <br /> Мести се в София заедно с жена си, която е българка, и петте им деца (&bdquo;Чакаме шесто&rdquo;, с усмивка добавя той), четири от които &ndash; момичета. Най-голямото е на осем. Казва, че е мъж на пет жени.<br /> <br /> &bdquo;Смятам, че за моите деца, България ще е много по-добро място, отколкото Германия. За мен е важно да знаят откъде идват&rdquo;, казва неврохирургът. За него Германия не може да е дом, въпреки че немците трудно разбират, че е чужденец.<br /> <br /> За доц. Генчев България е &bdquo;моето парче земя&rdquo;. &bdquo;В тази клиника се чувствам много повече у дома, отколкото в клиниката в Германия!&rdquo;, казва специалистът./БЛИЦ<br />