Българските студенти очакват най-ниски заплати

На въпрос &quot;С какъв доход очаквате да започнете работа&quot;, българите посочват средно 6667 евро, което е малко над 1000 лева на месец. Малко по-високи суми посочват учащите във Висшето училище по застраховане и финанси /ВУЗФ/ - 8871 евро. Дори и в Румъния младите висшисти са малко по-големи оптимисти от българите и се надяват на 8925 евро доход. Средно за Европа посочената сума е 24 932 евро. <br /> <br /> Най-високи заплати очакват младите швейцарци - 66 653 евро, следвани от датчаните и норвежците. Германските студенти смятат, че когато вземат диплома, ще се трудят срещу 44 881 евро.&nbsp;<br /> <br /> Една трета от младите нашенци са посочили, че след завършването ще търсят работа през Терминал 2 - 33,6 на сто се надяват да се трудят в чужбина. Приблизително толкова обаче смятат да работят у нас - 32,6 на сто. Предпочитаната дестинация за емиграция е Великобритания, където искат да се трудят 62,1 на сто от потенциалните емигранти. Следват я Германия, Австрия и САЩ. В същия ред младежите са подредили и държавите, в които искат да карат магистратури. Българите, които искат да получат магистърска степен навън, са повече, отколкото наборите им в Европа. У нас те са 64,5 на сто, а на целия континент - 53,5%.<br /> <br /> Любопитни са очакванията на младите хора за това какви очаквания имат към първата работа. Нашите студенти например се надяват да останат на нея 5,7 години - почти колкото и европейците. Предполагат, че за да получат работното място, ще бъде нужно да пуснат средно 37,6 молби. В това отношение най-лоши очаквания за намиране на работа имат младите хора от нагазените от кризата Испания и Гърция.<br /> <br /> Младите испанци например вярват, че първото работно място ще им се отвори след 65-та молба. Гърците са заложили на числото 48. В същото време обаче испанските студенти имат нагласата да останат на първата работа 10,4 години, тоест двойно повече от българчетата.<br /> <br /> На въпрос &quot;Колко време ще ви бъде нужно, за да си намерите работа&quot;, българите са отговорили 5,3 месеца. На опашката тук отново са испанци и гърци с около два пъти по-дълъг срок. Що се отнася до това дали личностната реализация на първото работно място е по-важна от парите, едва 41,8 на сто от българчетата са съгласни с това твърдение. В Европа те са 53,1 на сто. Размера на заплатата пред реализирането поставят 29,6 на сто от нашите деца и едва 16 на сто от европейците.<br /> <br /> На въпрос дали са доволни от университета си, младите българи се класират в една графа с холандци и финландци, въпреки че качеството на университетите в Холандия е пословично, а у нас вузовете се подлагат на системна критика. Най-доволни от висшите си училища са австрийци, англичани и руснаци, а на опашката са италианци и испанци. Най-голямо е недоволството от съдействието на университета при професионалната реализация на младите. От контактите с фирми на вуза са доволни едва 38 на сто от студентите.<br /> <br /> Интересното е, че при ВУЗФ този процент е над два пъти по-висок - 84,6 на сто. Само 52 на сто от младите ни хора се самоопределят като владеещи английски на високо ниво, като за Европа този процент е 63,4. Зад нас са Русия, Турция и Унгария. Оказва се, че вторият чужд език, който знаят най-много наши студенти, е руски. У нас го говорят 19,9 на сто, а в Европа - 3,7 на сто.&nbsp;/БЛИЦ