Българският чемшир е на изчезване заради американската бяла пеперуда

<div>&quot;Гъсениците на американската бяла пеперуда изсмукват соковете от листенцата на чемшира и те от зелени се превръщат в бледи и прозрачни. Постепенно растението остава сухо и загива за седмица. Процесът започва от един храст и преминава към следващите&quot;, твърди Стоянка Елинска.<br /> &nbsp;</div> <div>Според опитната агрономка още, когато се забележат първите побеляващи клонки, е препоръчително собствениците на чемшир да се обърнат към специалисти от селкостопанските аптеки. Необходимо е да се напръска няколко пъти с препарат и да се проследи състоянието му до късно лято. &quot;Колкото по-рано се отреагира, толкова по-ограничени ще са пораженията от бялата американска пеперуда. Поразените клонки трябва да се изрежат и изхвърлят, за да се ликвидира заразата и да не се наблюдават нови поражения по вечнозеленото растение. Ако се третира в началото на нападението от гъсениците, няма да се налага орязване на клонките&quot;, съветва Стоянка Еленска, която апелира за спасяване на българския чемшир - едно от нашите национални богатства.<br /> &nbsp;</div> <div>Чемширът е изключително подходящ за гъста и вечнозелена жива преграда и класически храст за оформяне и от векове е украсявал българския двор. Особено е характерен за Пловдив, където се е засаждал предимно на входа на домовете. Днес може да се срещне в музеи и паркове. Чемширът украсява дворовете на Етнографския музей в Стария Пловдив и на останалите възрожденски къщи в резервата. Може да се види в домовете на Пейо Яворов и на художника Никола Манев. Храстът расте бавно и достига височина около метър. Не окапва през зимата и подлежи на оформяне.</div>