Блъсков: Ако репресията на Минеков продължи, в-к „Труд“ ще спре да съществува

Казусът между редакцията на в-к „Труд“ и Министерство на културата се разраства. Главният редактор на изданието Петьо Блъсков обяви, че разпратената преди ден позиция на ведомството съдържа „абсолютно спорни твърдения за задължения на фирмата наемател на помещенията, в които работят журналистите на „Труд“.

По думите му това е опит мръсната политическа репресия срещу вестника да бъде опакована в неуредени финансови отношения. Блъсков предупреждава, че „Ако репресиите на назначения за служебен министър на културата Минеков не приключат и в крайна сметка вестник „Труд“ ще бъде изхвърлен на улицата, макар че има редовен договор до 2025 г., изданието ще спре да съществува.“

Взаимните обвинения между вестника и министерството започнаха на 12 август, когато от ведомството поискаха всекидневникът да напусне сградата, в която се намира. Тя е на Министерството на културата, а като причина беше посочено, че „Труд“ не са плащали наем за помещенията. Тогава Блъсков заяви, че наемът е платен, макар и със закъснение. 

Преди ден от министерството пратиха съобщение, в което се казва, че изданието дължи близо 150 000 лв. наем.

Ето цялата позиция на главния редактор на в-к „Труд“ Петьо Блъсков:

„Уважаеми госпожи и господа,

Вече три месеца служебният министър на културата Велислав Минеков води зловещата атака срещу вестник „Труд“.
Формално тя е представена като неуредени финансови отношения с министерството, но по същество е откровена политическа репресия срещу вестника и неговата критична позиция към служебното правителство и определени партийни формации, близки на министъра.

Още в първото си изявление пред медиите след назначаването му от Президента Румен Радев Минеков заяви, че редакцията на вестника се е настанила в сграда на Министерство на културата с „помощта на корупционни практики“ и „плаща наем под пазарния за района“.

След като обществото разбра, че собственикът на „Труд“ е участвал в официален конкурс, обявен от министерството за наемане на въпросните помещения, предложил е най-висока цена и съответно е спечелил тръжната процедура, Минеков прекрати тази версия.

Що се отнася до „пазарната цена“ министърът явно не прави разлика между наемните цени през 2015 година и днес, а така също и между околните частни бизнес сгради от клас А и сградата на министерството, която е, меко казано, от клас Ъ.

Репресията от страна на служебния министър продължи под формата на предупредителни и заповедни писма за прекратяване на наемния договор и опразване на помещенията, в които е редакцията. Като формален повод за тях бе просрочване на плащането на наем с пет дни.

Просрочените два наема бяха платени незабавно след получаване на известието. Минеков обаче продължи да пише заповеди за изгонването на „Труд“.

Третата и засега последна атака дойде под формата на „позиция“ на Министерството на културата, разпространена до всички медии и, между другото, и до „Труд“.

Във въпросната „позиция“ на министерството, съдържаща абсолютно спорни твърдения за задължения на фирмата наемател на помещенията, в които работят журналистите на „Труд“, се прави опит мръсната политическа репресия срещу вестника да бъде опакована в неуредени финансови отношения.

В края на „позицията“ Минеков пише, че сградата трябвала, за да се настани там Института за недвижимо културно наследство. Институтът си беше в сградата, но преди три-четири месеца го изнесоха от нея и сега заеманата от него територия заедно с още два етажа стоят празни вече трети месец.

Това е още едно доказателство, че Минеков не го интересува проблемът на министерството. Той очевидно изпълнява политическа поръчка да унищожи вестник „Труд“, маскирана като реакция на финансови задължения.

Ако репресиите на назначения за служебен министър на културата Минеков не приключат и в крайна сметка вестник „Труд“ бъде изхвърлен на улицата, макар че има редовен договор до 2025 г., изданието ще спре да съществува.

Вестник „Труд“   и неговите журналисти очакват от българските граждани всяческа подкрепа срещу политическата репресия на която е подложено изданието заради неговата принципна и ясна редакционна позиция, заради неговото свободно и независимо слово и заради великите принципи на демокрацията.“
 
Петьо Блъсков
Главен редактор на в. „Труд“