Богдана Карадочева: Не се предавам на годините - чувствам се добре

Богдана Карадочева е сред най-емблематичните родни поп изпълнители. Звездата й изгрява, когато няма още 15 години, с популярния за онова време френски шлагер “Тази вечер аз съм хубава”. Талантът й е признат и международният успех не закъснява - първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото й признание идва на фестивала “Златният Орфей” през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс й връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси.

В дългата си кариера Богдана дава на публиката едни от най-разпознаваемите и съдържателни песни - “Бермудски триъгълник”, “Само за жени”, “Безсъница”, “Обич действителна”, “Години, години”. Сред евъргрийните са и дуетите й с Емил Димитров “Има любов”, “Помниш ли ти...”. Записва и няколко хита със съпруга си - композиторът Стефан Димитров, “Остаряваме бавно”, “Безнадежден случай”, “Следобедна песничка”, а песните й “Дано” и “Молитва за България” с Васил Найденов и Стефан Димитров станаха химни на надеждата по време на протестите през 90-те години.

- Г-жо Карадочева, дълго време се уговаряхме за интервю. Върху какво работите в момента?

- Върху много неща накуп. Има периоди, в които има ангажименти, други, в които няма толкова много. Но да, това е такъв период - с ангажименти. Правим нови песни, работим върху стари. За съжаление, този коронавирус обърка плановете ни. През последните месеци ми паднаха 17 участия, но няма как, като цивилизовани хора трябва да спазваме предпазните мерки. Въпреки че виждам, че някои се опитват да се правят на по-умни, ама май няма да им се размине този път. 

- От много умници напоследък се увеличават в геометрична прогресия заразените с COVID...

- Много се увеличават. Аз имам приятели във Франция, с които често се чуваме по телефона, и те споделят какво е при тях. Има хора, които не са излизали от домовете си от март. И не става дума за отчаяни хора, а за интелигентни, отдадени на изкуството. Художници, които си стоят в ателиетата и не мърдат от там от страх да не се заразят с вируса. Така че сме длъжни да спазваме каквото се изисква, а не да се правим, че няма такъв вирус. Непрекъснато чета за разни конспиративни теории. Не мога да кажа кое е вярно и кое не, не съм аз човекът, но мисля, че по-цивилизовано е да спазваме разпоредбите на здравния министър. 

- За каква цивилизация да говорим в страната с най-бедно население в Европа? Каквото е битието ни, такова е и съзнанието. 

- Ами няма да се мерим с Италия, Германия и Франция. 
При тях не е имало близо половин век комунизъм, 
при който хората нямаха собствена инициатива и много умове бяха погубени. Но има и нещо друго - ние сме царе да се оплакваме. Аз мисля, че няма друга нация, която да се оплаква толкова. Вижте как гордо си вдигат главите поляци, чехи, унгарци, въпреки това и те не са достигнали Германия, Франция и Италия.

- След 31 години демокрация в България хората продължават да протестират на улицата. Къде е промяната, на която толкова се надявахме?

- Не се ли промениха много неща? Улиците не са същите, витрините, хората, животът - също, но се забравя какво е било. Просто е друг свят, различният от социализма. Мойсей 40 години е водил евреите из пустинята, докато намери Обетованата земя. Така че може би трябва да минат 40 години и съзнанието на хората да се смени, да престанем да се оплакваме, защото, оплаквайки се, нищо не постигаш. Само ставаш по-жалък. 

- Оплакват се най-вече от немотията. Виждате колко ваши колеги си отидоха в бедност - и Борис Гуджунов, и Боян Иванов...

- Това са били най-близките ми приятели - и Боян, и Борис, и Борислав Грънчаров, и добре знам как си отидоха. Но артистите винаги са били ощетени

По света хората от една песен си купуват самолети и острови, тук не е така. Въпреки това не трябва да се оплакваме. Не понасям някой да се оплаква. 90 на сто от българите имат собствено жилище, имат коли, имоти. Така че, ако намериш по-добър начин да си уредиш нещата, да си инициативен, да се организираш, не би трябвало да си беден. Точно това ни беше отнел комунизмът - начина на мислене и инициативността. Аз не съм по-различна, защото и моите инициативи са попарени от възпитание, от минало, от всичко. И все пак, светът е друг.

- През 2018 г. станахте почетен гражданин на София. Какви “облаги” ви донесе тази титла?

- Много я обичам София. Благодарение на това мога да пътувам безплатно в градския транспорт. А можело и да се ходи на баня, ама вече в София няма баня и не мога да се възползвам от привилегията. Това в границите на шегата, но аз наистина много обичам града си и се гордея със София. 

- Имате толкова богат репертоар, но чуваме по радиата само може би десетина ваши песни. Къде изчезнаха “Non c’est rien”, руските романси, красивите песни от годините?

- Мен ли питате? Попитайте редакторите на радиата. Имам над 500 записани песни и младите хора ги харесват, защото в песните на моето поколение имаше музика и нещо, което е много важно - текстове. Ние пеехме по стихове на поети и искахме нашите песни да стигнат до хората, да влязат в домовете им, което беше постигнато. А защо не ги пускат? Защото сигурно смятат, че трябва да се даде бъдеще на младите, на които впрочем никой не пречи. 

- Но както се пее в една ваша песен: “Остаряваме бавно, неусетно почти”. Това притеснява ли ви?

- И както продължава в песента: “Обяснима развръзка и естествен процес...”, но аз не искам да се предавам. Слава на Бога, чувствам се добре. Е, един ден ме боли главата, друг ден - кръстът, раменете. Вижте, не трябва да се мисли за това. Докато можеш, докато си прав, действай! И това е.

- Годините много не са се отразили на външния ви вид. Как се грижите за себе си?

- Купувам си някакъв приличен крем - в никакъв случай не много скъпи марки. Май това е единствената ми грижа. Но за мен настроението е най-важно. Имам двама внуци - Димитър и Борис, които ме правят щастлива. Синът ми Лъчезар, добро момче, пък се занимава със своето си кино. Аз съм на принципа, че човек трябва да благодари на Бог за това, което има. И когато започнеш да му благодариш и да изреждаш: “Благодаря ти, Боже, за това, за това, за друго, че имам хляб...”, виждаш колко малко неща искаш и как всичко друго е ненужно. 

Така съм възпитавана - позитивното мислене е на първо място. Човек трябва да се обгражда с приятели и близки хора, които мислят позитивно. Не обичам да се говори за старост и болести. Не гледам новини за убийства и престъпления. Предпочитам да прочета някоя хубава книга. Току-що свърших Захари Карабашлиев, пред мен е книга на Георги Господинов. Обичам да чета.

- А ходите ли на профилактични прегледи, следите ли здравословното си състояние?

- Срам ме е да кажа, но - не. А и да си призная честно, нищо не ме кара да си мисля, че нещо с тялото ми не е наред. 

Румяна СТЕФАНОВА