Богомил Райнов създаде българския Джеймс Бонд

“Умирай само в краен случай” е култовата реплика на неговия герой Емил Боев

Писателят и професор по естетика Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Близък приятел с Гео Милев и с Учителя Дънов. Известно е, че именно Райнов среща Петър Дънов с Лечителя Петър Димков. Академикът кръщава двамата си сина Боян и Богомил, завладян от идеите на богомилите. Писателят Богомил Райнов е кръстен на поп Богомил, а скулпторът Боян Райнов на мистичния Боян Мага (Княз Бенеамин - Боян), когото мнозина смятат за син на цар Симеон и истински създател на богомилството.

Богомил Райнов е сред майсторите на криминални и шпионски романи. Негов главен герой е Емил Боев, известен още като българския Джеймс Бонд. Сред най-цитираните реплики на Емил Боев - легендарния агент и резидент от двете страни на Желязната завеса, е:

“Животът нерядко ни изправя пред трудни положения, но никога - пред безизходни. Което съвсем не значи, че изходът бездруго е в желаната от нас посока и непременно встрани от гробищата. Макар че наше човешко право е да търсим изхода тъкмо в желаната посока и - според собствения ми девиз - да умираме само в краен случай.” (“Умирай само в краен случай”)

По тринадесет от романите на Богомил Райнов са създадени филми, превърнали се в шедьоври на българското кино,сред които: “Денят не си личи по заранта”, “Черните лебеди”, “Голямата скука”, “Господин Никой”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време” и др.

В ролята на Емил Боев влизат някои от най-големите български актьори - Коста Цонев - играл в няколко филма, Георги Георгиев-Гец, Петър Чернев. В телевизионния сериал “Няма нищо по-хубаво от лошото време” Коста Цонев играе Евънс.

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Бил е главен редактор на в. “Стършел” и преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”. През 50-те години заема поста аташе по културата в българското посолство във френската столица. 

В Париж успява да купи ценни произведения на изкуството, за да попълни колекцията на Националната художествена галерия в България 


Богомил Райнов е добре известен в литературата по времето на социализма като фаворит на властта

През 60-те години, като културно аташе в Париж, заедно с художника Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини за Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство.

Богомил Райнов прави Бешков звезда във Франция. Албум с оригинални графики на Илия Бешков остава хит на френския антикварен пазар повече от половин век след отпечатването му в Париж. Скъпоценната книга вижда бял свят благодарение на Богомил Райнов, който от 1953 г. в продължение на близо 7 години е културно аташе във френската столица. Там се заражда идеята Бешков да бъде показан на френската публика. А това представяне и до днес си остава една от малкото срещи на света с българското изкуство. 

По онова време Богомил Райнов има вече забележителна колекция от приятелства и добри познанства в средите на световния елит 

Писатели като Франсоа Мориак, Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Луи Мерл, Тристан Цара, Жан-Пиер Шаброл, Клод Роа, художници от калибъра на Франс Мазарел, Марсел Громер, Жан Карзу, Марсел Жимон, Борис Таслицки, Жан Ефел, изкуствоведи като Клод Роже-Маркс, Франсин Журден, Жорж Бесон, Кристиан Зервос, видни творци от света на театъра, киното и музиката като Жерар Филип, Жан Вилар, Жан-Луи Баро, Мадлен Рено, Мишел Симон, Морис Роне, Жо Дасен, Клод Отан-Лара, Луи Дакен, Жорж Брасенс са част от всекидневието на нашия забележителен естет и писател. Именно тези контакти позволяват на Богомил Райнов да осъществи своеобразен износ на българска култура във Франция. Макар и малки, пробивите зад Желязната завеса в ония години на Студената война са равностойни на подвиг. Така или иначе, френските читатели се запознават с наши автори като Георги Караславов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев.

Богомил Райнов е оставил след себе си множество научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. В една от последните си книги - “Людмила”, писателят разказва за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години, въпреки че години преди това влиза в дълбок идеологически конфликт със собствения си баща.