Бомба в "ШОУ"! Актьорът Калин Сърменов: Известна фирма дължи 2 милиона за филм! В затвора могат да влязат минимум 10 човека!

Калин Сърменов е от хората, които не цепят басма никому. Актьорът рядко пести мнението си, особено когато става дума за филмово и театрално изкуство и най-вече когато говорим за културата. Болезнено откровен е! И, разбира се, не е останал без последици от това. Пред репортер на „ШОУ” той по традиция прави своите силно емоционални, островърхи и наситени откъм смисъл изповеди.

 
- При последния ни разговор моментът беше такъв, че имаше вероятност да станеш министър на културата. Какво се случи?
- Ааа, абсурд. Не могат да го допуснат. Както видя министър не съм станал, въпреки че сигурно е имало някакви такива възможности. Няма как. В тази държава това не може да се случи. Затова си върша задачите – ще пътувам сега към Варна, за премиерата на филма „Лили рибката” на фестивала „Златна роза”.

- Наскоро актьорът Васил Банов поиска оставката на председателя на Съюза на филмовите дейци Иван Павлов, не спестявайки серия от обвинения към него, свързани с неизгодни сделки с имоти, скъп служебен автомобил, високи заплати…
- Да, той я иска, но от него нищо не зависи. Синът му Боил Банов се дистанцира от него. Обвиненията му са факт, вероятно е точно така, но в този съюз отдавна е така, от години. Наскоро и Павел Васев не спести думи и факти за финансирането на българското кино – как крадат продуцентите, какво се случва. И пак – никой нищо не направи! И това ще продължава да бъде така. Няма реакция, няма нищо. Самият аз от години обяснявам как

се краде в българското кино, как от всеки един филм -

между 300 и 500 хиляди се крадат, ама безочливо! Но какво от това. Извадих доказателства за това как са подправени комисиите, по какъв начин се гласува за филмите. Даже отидох в bTV, оставих им копие, за да видят, но все едно, че вятър духа, нищо. Няма воля да се оправи това.


Със Стоянка Мутафова, с която са големи приятели

- В bTV не показаха ли тези доказателства?
- Показаха ги, но само в рамките на интервюто с мен, но нищо повече след това. Нямаше реакция. След това Мариян Вълев скочи, обади ми се по телефона с думите: „Хайде да се обединим!”, после и Павел Васев написа своите статии по темата. Обясни в детайли къде какво и как е ставало, а той все пак беше шеф на Съюза на филмовите дейци. При това – той написа с имена – кой краде, какво точно е откраднал. Как „СИА Адвъртайзинг” дължи 2 милиона, защото са взели филм и не са го снимали! Поредица от долни кражби. И ако някой се захване с това, сигурно в затвора ще влязат минимум 10 човека! Това са пладнешки убийци!

- Става дума за огромни суми, твърде явни несъответствия, да не кажем и откровени престъпления…
- Точно така, защото това са пари на данъкоплатците, пари на децата, на възрастните хора, които ей така, се крадат от едни, далеч не стойностни хора! След което същите печелят обществени поръчки на държавата. Онзи ден видях как едни от тях са спечелили с фирма, регистрирана преди няколко дни, за европейското председателство – за разпространение на материали за около 300 хиляди лева. Класика! Вместо да ги вкарват в затвора, те им дават обществени поръчки! Това е просто безумно! Но тук, в България, всичко може да стане.

- Самият ти получавал ли си досега някакви предупреждения или пък откровени заплахи заради това, че споделяш публично за всичко това?
- Не, досега не. Но и не аз съм изнесъл чак толкова страшни факти, колкото например го направи Павката Васев, защото той ги назова по имена – кой, колко, къде и какво е направил. Нарича ги „мерзавци”! С други думи –
право куме в очи!

На мен хич не ми пука как реагират тези имена, които Павката изрежда – въпросът е, че не реагира никой от правителството! Няма реакция на държавата – в това е държавата!

/В писмо до председателя на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов, Васев заявява, че българското кино е в „мъртвата хватка“ на неколцина продуценти. Имената, които посочва, са Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и Иван Павлов – същият, до когото е адресирано писмото. Всички те са членове на Националния съвет за кино, както и част от работна група, която подготвя промените в Закона за филмовата индустрия и в Устройствения правилник на НФЦ. Васев ги нарича „ояли се мерзавци”, като според него те нямат интерес от това статуквото да се промени, определяйки това като „свободно прахосване на парите за кино”. Авторът на писмото заявява, че от доста време насам често се получават двойно повече пари за производството на един филм – което не може да бъде скрито на екрана, бел. ред/.

- Когато държавата не се намесва в дадена ситуация, логиката сочи, че вероятно това се дължи на факта, че самата тя намира интерес в нея…
- Ами да… Като гледам как получават обществени поръчки фирми, създадени вчера, какво да кажа повече. Митко Гочев заедно с още един най-неочаквано печелят?! Такива сладурски работи. Това е в България – правят си, каквото си искат.


Като мафиота Милото в "Седем часа разлика"

- Механизмите на действие, които използваше Милото в „Седем часа разлика”, май биха свършили работа при това положение…
- Може, ама никой няма да му даде. Но си права, да. Тук трябва наистина твърда ръка, която да поеме отговорност, да не се мишкува и някой наистина да започне да прави реформи, ама истински. Гледам сега как се сучат и мажат и тези от правосъдната система. Много са ми милички! Да вземеш и на всичките с една тояга да им нашариш задниците! Нахалници! Те пускат този лайнар, дето ни рита и блъска, пък после викат: „Ама недейте, моля ви се, има закон…”. Това е такава срамота! Цацаров излезе и той да обяснява как са чисти и невинни! Срамота! Жалки подобия на хора, които обясняват, че защитават държавата и народа си! В същото време ти се чувстваш унизен и изхвърлен на улицата. Докато не застане някой, който наистина да приеме всичко това като лична кауза, някакъв нов Стамболов да речем, няма да се промени статуквото! В момента има само мишоци, които гледат само да не клатят водата и да оцелеят.

- Ти отказа ли се да водиш тази битка?
- Не съм, разбира се, но какво от това, след като аз съм някакъв самостоятелен играч, от когото никой няма нужда. Тук трябва нещо да се случи. Трябва да се направи нещо повече от това. Човек сам няма как да пребори такава система. Аз непрекъснато се блъскам в стената и малко започва да ми става скучно – защото всеки път знам какъв ще бъде резултатът.

- Какъв?
- Удрям се в стената, започват доноси срещу мен и тъпотията започва. Малко не ми е интересно. Няма кой да ме защити.

- А какви са тези доноси?
- Ооо, хиляди. Но комисиите са длъжни да ги проверяват, нали така. Още навремето, когато бях директор и валяха доноси срещу мен – отивам в Комисията по сблъсък на интереси и ги питам: „Защо се срещаме?”, а те ми отвръщат: „Ами, г-н Сърменов, ние сме длъжни по закон”. Обяснявам им – значи, всеки тъпанар ще напише нещо срещу някого и вие трябва да го проверите?! „Е да!” – Ами ужас, тъга страшна! С една дума – загубих си времето и така. Това е стара система, която не е спирала да работи. Това са лостовете на репресивния апарат, с които се справя в моментите, когато трябва да те тормози по един или друг начин.

- Но ти дълго защитаваше именно системата в Министерството на културата. Но май и тук достигна разочарование?!
- Всъщност аз продължавам да я защитавам. Смятам, че наистина логиката, която ние тогава направихме и която вървеше години наред, е най-изрядната. Но може би заради ситуацията в България се оказва, че тя, някак си, като че ли не е приложима. Грешно я разбираме пазарната икономика и по-лошото е, че няма подготвени хора, които да започнат да се занимават, превръщайки всичко това в печеливша индустрия. Защото театърът и киното са индустрия, като всяко едно друго нещо. И те трябва да стъпят на едни строги правила – и на базата на тях да тръгнат да се развиват. Но в България не можем да направим правила – в това е проблемът. И без тях – всичко умира! И май по-добре така – да има там някаква система, която

само да поддържа байпасите, да поддържа живота, колкото го има

там. Това се случва в момента, особено при киното. То се поддържа с байпас – нещо да се случва… От години е раздърпан и целият театър! Няма център, не се знае има ли трупи, няма ли; артистите, за да се борят да изкарат някой лев, живеят и работят половинчато, радват се половинчато… професията стана едно измиване на ръце, и отдавна изгуби своя блясък и авторитет. Ами само като погледнем колко са кандидатствалите във ВИТИЗ тази година и колко са приети – има 250 места, а те кандидатстват 240 – и както се казва, там могат да влязат и от улицата всякакви хора без проблем. Никого не връщат. И трябва да си пълен идиот, за да не влезеш! И после излизат едни хора, които са толкова далеч от професията. Обясняват им някакви неща и после започват да се бият в гърдите. Да не говорим пък за Академията – макар и с малки изключения, като например един Ивайло Христов, човек, когото много уважавам. Но вътре има хора, които хал хабер си нямат от тази работа. Професията отдавна е друга.

- В предварителния ни разговор ми каза следното: „Един писател казва, че доброто може да победи злото, когато ангелите имат дисциплината и организацията на мафията…”. Доста показателно звучат тези думи!
- Да – точно такова нещо трябва да се случи и да бъде, за да се промени ситуацията. Дисциплина и организация. При мафията има точно това – йерархия, строго определени принципи и логики. Иначе нищо не става. Показателно е определено. И така е в цял свят. Ние говорим срещу Германия, срещу кого ли не, но освен всичко друго, тук говорим и за генен фонд –
 
нашият генен фонд е такъв!

Ужким е същото, каквото и по света, ама… не точно. Няма какво да се залъгваме. Гледах сега хората, които стоят около Меркел, когато наскоро пак спечели изборите (нещо, което за мен бе страшна питанка, предвид факта как го направи, но както и да е, това е техен проблем). Сега си представи един български политик и хората около него. Антропологията е нещо страшно! При нас са едни маймуни – с моите уважения към всички, но на лицата им са изписани едни работи, които нямат нищо общо с нещата, които пише на онези лица! И това е една икономика, която спаси една цяла държава, а в момента го прави и с цяла Европа, и ние смучем от това непрекъснато.


На четири очи с премиера Бойко Борисов (вляво)

- Значи ли това, че си разочарован и от политиката?
- Може би да… но даже не толкова от политиката, защото тя е такава в България, по света не е така. Разочарован съм от всичко друго около нея. Плюс това аз не съм се занимавал пряко с политика, бил съм само на експертно ниво. Мога само да кажа, че когато ме помолиха да напиша стратегията за култура, хората се отнесоха много лоялно с мен. Но оттук нататък никой не се е интересувал и не ме е питал за нищо – явно нямат нужда от това.

- В момента тече конкурс за нов директор на Сатиричния театър. Имаш такова желание, нали?
- Скоро трябва да излязат и резултатите за допуснатите до събеседването. Аз вече веднъж бях, опитах се да променя ситуацията, надявам се да имам и втори път тази възможност. Но тогава дойде това човекоподобно Стоянович, стана министър, както и разни зам.-министри като този Агент Василев (Здравко Митков, бел. ред.), когото пък направиха директор на Плевенския театър. Пълно безумие! Както се казва, почти всички му се отблагодариха за вярната служба (смее се). Абсолютно незнаен герой, но това е положението. Но който и да отиде сега в Сатирата, все ще е по-добър вариант от този сега –

Агент Василев, който е изключително вредно същество

Той е порок на системата. Трови и децата, защото седи и преподава – как изобщо е възможно това да се допусне – един доносник години наред да седи. Но това Стефан Данаилов и останалите юнаци да си берат гайлето. Следващият директор ще има много работа, докато подреди пъзела, защото той е разпарчетосан. Да видим какво ще стане.

- Божидар Димитров онзи ден излезе в пенсия, а заявлението му е подписано от министър Боил Банов.
- Аз не съм фен на Божидар Димитров, ако трябва да бъда докрай честен с теб. Мен, ако питаш, той отдавна трябва да спре с лобирането и с всички глупости, които върши. За съжаление аз съм малко по-вътре в някои неща и му знам кирливите ризи. Меко казано – не ми е симпатичен. Но да не влизам в лични неща с него, не се познаваме дори.

Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!