„Ботев марш” - една неувяхваща мелодия от нашето минало

Капелмайстор Георги Безлов получил вдъхновение за написването му в ареста

Той е в репертоара на всички духови оркестри. Чуваме го по време на всяка тържествена заря, на всеки парад, на всякаква по-голяма или по-малка изява на който и да е духов оркестър от 1921 г. насам. И макар че обикновеният слушател не знае кой е авторът на този марш, го слуша с удоволствие. С удоволствие го свирят и музикантите.

Но да се върнем към нашето трагично, но и героично минало. Знаем за позицията на великите западноевропейски сили (и особено Англия), които поради техните интереси поддържаха разпадащата се Османска империя и по такъв начин забавяха нашето Освобождение, а след като то стана факт, разчлениха единната българска нация.

Знаем и за резултатите от Първата световна война, в която поради калпавата българска политика се оказахме на страната на победените, вследствие на което в българската войска се появи сентенцията 
“бити, но непобедени”, тъй като българският войник не беше изгубил нито едно сражение. А знаем и за унизителния Ньойски договор, съгласно който ни бяха отнети родни български земи и на практика бе разформирована славната българска армия.

Следствие на множеството разформирования и размествания през 1920 и 1921 г., за да се съхрани това, което е възможно от българската войска, дългогодишният капелмайстор (по сегашната терминология - диригент) на 1-ви пехотен Софийски полк Георги Безлов (род. 1871 г. в Казанлък - поч. 1935 г. София) е изпратен в 15-и пехотен Ломски полк във Враца, където служи от 1 февруари до 31 август 1921 г.
За един интересен случай от службата му в този полк разказваше тогавашният адютант на полка Илия Александров.

Извика ни един ден, разказва той, мен и капелмайстор Безлов, командирът на полка подполковник Чукуров, за да ни поставя задачи. Постави ми съответните задачи и след това се обърна към капелмайстора:

- Безлов, наближават Ботевите празници. По този повод имай грижата да напишеш един нов марш.
Винаги изрядният, с бели ръкавици капелмайстор обаче възрази:

- Господин подполковник, това не става по заповед. За това се иска вдъхновение.

Но командирът на полка свъси вежди и каза строго:

- Безлов, за да ти дойде вдъхновението - три дни домашен арест!

(Да поясним на неосведомените, че домашен арест означава, че наказаният трябва да го изтърпи, като нощува в казармата.)

След време командирът чу, че оркестърът свири един нов, хубав марш и попита:

- Безлов, какво е това, бе? 

А капелмайсторът отговори:

- Това е от вдъхновението, господин подполковник!

Оттогава изминаха 99 години. Но е ясно, че този марш, който е класика в жанра, ще навлезе и в своето второ столетие със същата неувяхваща свежест и емоционално въздействие, каквото излъчва и през първото си столетие.

Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55"/