Боян Чуков: България е обикновена пешка и разходен материал в геостратегията на САЩ

"Не мисля, че руското тактическо ядрено оръжие в Беларус носи рискове, а американското в 5-6 европейски държави от десетки години би трябвало да ни успокоява". Това каза геополитическият анализатор Боян Чуков в интервю за "Марица".

"Естествено, че разпространението на ядрено оръжие е заплаха за всички нас. Употребата на тактическо ядрено оръжие е пряк път към бърза ескалация и посягане към стратегическите ядрени арсенали. Тенденцията определено е тревожна", посочи той.

"Разумната българска позиция е бързо дистанциране от войната на украинска територия. Предоставянето на оръжие на Киев не помага за мирното регулиране на конфликта. Нашата ситуация е много деликатна и сложна. Ние сме неразделна част от същата цивилизационна група, към която принадлежат както руснаци, така и украинци. Днес светът се регионализира на чисто цивилизационен принцип.

Тенденцията е необратима и днешните управляващи трябва да мислят и за следващите поколения българи. Не е мъдро и далновидно да изиграем днешната ситуация конюнктурно и без мисъл за бъдещето на България. В момента сме обикновена "пешка" и разходен материал в американската геостратегия в нашия регион", обясни Чуков.

Споделяме неговото интервю, без редакторска намеса:

- Инж. Чуков, крие ли рискове позиционирането на руско тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус? Възможен ли е ядрен конфликт?

- Много отдавна САЩ са дислоцирали тактическо ядрено оръжие в авиобази в пет европейски страни - Германия, Италия, Белгия, Холандия и Турция. Американците започват да разполагат своя ядрен арсенал в Европа още от 50-те години на миналия век. Руският експерт Владимир Козин от Академията за военни науки на РФ на 28 март съобщи, че САЩ разполагат в Европа с над 400 ядрени заряда за удар по Русия.

Съвсем наскоро Полша поиска и на нейна територия американците да разположат атомно оръжие. Като ответна реакция руснаците позиционираха тактическо ядрено оръжие в Беларус. Не мисля, че руското тактическо ядрено оръжие в Беларус носи рискове, а американското в 5-6 европейски държави от десетки години би трябвало да ни успокоява.

Естествено, че разпространението на ядрено оръжие е заплаха за всички нас. Употребата на тактическо ядрено оръжие е пряк път към бърза ескалация и посягане към стратегическите ядрени арсенали. Тенденцията определено е тревожна.    

- В каква фаза навлиза войната в Украйна повече от година след началото? Може ли да се проточи с години?

- Засега няма признаци, че сраженията на украинска територия ще затихнат в обозримо бъдеще. Няма условия за започване на мирни преговори. Най-смелите прогнози са, че войната ще започне да затихва след президентските избори през 2024 г. в САЩ. През последната година времето се ускори неустоимо и невероятно.

Промените, които се налагат, протичат много бързо. Съвсем неочаквано и често нямаме възможност да ги осмислим. Като цяло перспективите са неутешителни. САЩ и Русия водят война на изтощение във военен и икономически план. Ако войната бе само между Москва и Киев, то тя щеше да приключи още миналата година. Но не е така.     

- Какъв е възможният финал на конфликта? Кой държи ключа за мира в Украйна?

- Да се надяваме, че финалът няма да бъде глобална ядрена война. Печеливши са производителите на оръжие. Категорично големият губещ в настоящата ситуация е Европа. Ключът към мира в Украйна или това, което ще остане от нея, се държи от Русия и САЩ. След като Вашингтон и Москва седнат на масата за преговори и се разберат, то войната ще приключи относително бързо.  

- Създава ли продължаващият военен конфликт риск от дестабилизация на ЕС?

- Отдавна ЕС е дестабилизиран. Европейските капитали и промишленост бягат в САЩ, Китай, Австралия. В големите европейски столици се наблюдават масови протести. Големи банки фалират или се намират в тежко състояние. Кой щеше да повярва преди няколко години, че Дойче банк ще изпадне в незавидно положение.

Даже швейцарските банки не са в добра кондиция. Огромни маси от европейци обедняват и излизат да протестират по улиците. Но ако бъдем по-точни, то дестабилизацията на ЕС започна още през 2008 г., когато почувствахме първата вълна на задаващата се икономическа криза. Войната само ускори и задълбочи негативните процеси в ЕС.    

- Колко рискова зона става Черно море? Могат ли да доведат до ескалация евентуални нови инциденти между руски и натовски летателни и плавателни средства?

- Овладяването и контролът на Черноморския регион са били минимум 200 години геостратегическа цел на англосаксонците. Инцидентът с американския дрон, който бе свален преди броени дни над Черно море от руски военен самолет, е индикатор, че конфронтацията между САЩ и Русия в нашия регион неизменно се покачва. Преди повече от година имаше подобен инцидент с британски военен кораб в Черно море.

До този момент военните и от двете страни спазват стриктно определени „червени линии“. След свалянето на американския дрон американците не преустановиха полетите на своите безпилотни разузнавателни апарати, но вече на разстояние 150 км от предишния маршрут.

Американците разумно извършиха необходимите корекции за предотвратяване на подобни случки. Но няма твърди гаранции, че подобни инциденти няма да се повторят в обозримо бъдеще.    

- Каква е разумната позиция на България в този конфликт? Трябва ли да предоставим самолети и боеприпаси на Украйна?

- Разумната българска позиция е бързо дистанциране от войната на украинска територия. Предоставянето на оръжие на Киев не помага за мирното регулиране на конфликта. Нашата ситуация е много деликатна и сложна. Ние сме неразделна част от същата цивилизационна група, към която принадлежат както руснаци, така и украинци. Днес светът се регионализира на чисто цивилизационен принцип.

Тенденцията е необратима и днешните управляващи трябва да мислят и за следващите поколения българи. Не е мъдро и далновидно да изиграем днешната ситуация конюнктурно и без мисъл за бъдещето на България. В момента сме обикновена „пешка“ и разходен материал в американската геостратегия в нашия регион.

Британецът Тимоти Гартън Аш - професор по европейски науки в Оксфорд, наскоро заяви: „Фактът да бъдеш британец, е станал нещо, което трябва да бъде съхранено преди всичко в свят на миграция, в който народите ще се смесват все повече“.

Това отнася ли се за българина? Има над какво да се замислим сериозно след думите на Тимоти Аш! Принадлежността ни към определена цивилизация не е въпрос на избор, а историческо и културно наследство, което ни е завещано от нашите прадеди.   

- Светът харчи все повече трилиони за оръжие. Може ли превъоръжаването да доведе до Трета световна война?

- От днешната ситуация в света печелят преди всичко производителите и търговците на оръжие. Войната между Русия и САЩ отдавна е световна и се нарича хибридна. Последствията в една или друга степен са негативни за всички. Да погледнем в икономически план Украйна. Ако не е външната финансова помощ за Киев от Запада, остатъците от украинската държава днес няма да преживеят и две седмици.

- Разклаща ли войната в Украйна статута на САЩ като световна сила номер 1?

- Светът вече не е еднополярен, а е „многостранен“ съгласно китайските виждания и разбирания. САЩ никога няма да приемат доброволно да не бъдат повече глобален хегемон. Но всичко, в крайна сметка, е баланс на силите в глобален мащаб. Войната в Украйна роди една огромна промяна.

Появиха се контурите на един нов постзападен световен ред. Нищожна е вероятността либералният световен ред, който губи скорост, да се завърне дирижиран от САЩ, да се възстанови в своя предишен вид. Анализ на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) наскоро излезе със символично заглавие: „Обединеният Запад, разделен от останалия свят“ (United West, divided from the rest).

САЩ се опитаха да глобализират антируските настроения. Не успяха. Само 33 държави наложиха санкции на Русия и изпратиха военна помощ на Зеленски. А това е малко над 1/8 от световното население. Британският експерт Марк Леонар от ЕСВП заяви: „Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът стана едновременно по-обединен и по-малко влиятелен в света както никога преди“.  

- Какви ще са най-сериозните последици от ключовата среща между Владимир Путин и Си Дзинпин? Налице ли е нова ос в световната геополитика?

- Срещата на Си Дзинпин с Владимир Путин затвори последната страница на една епоха и отвори една нова. Китайският лидер пристигна в Москва на 20 март, в деня на пролетното равноденствие. Тогава светът на този ден навлезе в епохата на Водолея. За Поднебесната този момент е от огромно значение.

Епохата на Водолея е обърната към Изтока и към Русия. За хора, гледащи света през неолиберална когнитивна матрица, това звучи несериозно, но за народ с хилядолетна история като китайския тази дата е от огромно значение. Американците разделиха страните на авторитарни и демократични.

От Москва и Пекин светът не изглежда по този начин. Разделението между страните вече не е толкова геополитическо, колкото цивилизационно - държави, които следват пътя, начертан в Давос от Клаус Шваб, и тези, които остават традиционалисти, консерватори и ценящи своя национален суверенитет.

Културните различия между двете антагонистични страни стават все по-непреодолими. Цивилизационният разлом в света става все по-очевиден и все по-релефен. Около 90% от населението на Земята не следва примера на Запада. Всеки избира своя път на развитие.

На Запада ще му се наложи да бъде една от страните в новия многостранен свят. Американската мечта определено се спомина поради липса на ресурси, които да я подхранват за сметка на останалия свят, и това внесе огромни проблеми във вътрешнополитически план на САЩ.

- Китай ли е новият силен световен играч? 

- Грешим, ако считаме, че алтернативата на сегашния свят ще се сведе до политическо, икономическо или геополитическо предоговаряне между големите играчи. Например Китай няма да замени САЩ като №1 в света в досегашната координатна система.

Регионализирането на цивилизационна основа и изграждането на въпросния „многостранен свят“ ще промени коренно света около нас. Всеки панрегион ще си има собствена парична единица. Неслучайно една от основните теми, които обсъди китайската делегация в Москва, бе куплирането на цифровата рубла и цифровия юан. Естествено, за сметка на американския долар.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук