Боян Стефанов от ВМРО разкри как София ще си върне блясъка!
Войводата настоява за махането на паметника на Съветската армия
Всички кандидати се надпреварват да обещават София да стане модерен град. Като порасъл из софийските улици, с родители и техните родители родени в София, аз имам различна гледна точка. Модерността е естествена съдба на големия град, но тя не бива да заплашва и унищожава уюта и красотата на стара София. За това се обяви Боян Стефанов, кандидат за общински съветник от ВМРО в София.
Ето какво още казва г-н Стефанов:
Успешният модерен град е онзи, който съхранява и очарова с духа си, в който витаят сенките на поколенията преди нас. Затова искам да споделя с вас моята консервативна визия за София. Да съхраним и извадим на показ блясъка на софийския център – онази част от града с достолепните жилищни кооперации от 30-те години, архитектурния уют на къщите и павираните улици между тях.
Преди всичко намирам за важно да отбележа, че градът ни има належаща нужда от работа в посока решаване на проблемите с трафика, замърсяването на въздуха, броя на детски градини и много други чисто праграмтични измерения на живота в големия град. Не смятам, че има сериозен кандидат, който би игнорирал тези проблеми, и следователно вярвам, че ще работим по тях с всички останали членове на общинския съвет. Нещата, които обаче ще поема като лична кауза, и с които вярвам се откроявам от останалите, са тъкмо в сферата на културния облик на града ни.
Първата задача, с която трябва да се заеме новият Общински съвет е да въведе стандарти за ремонти и строителство в центъра, които да съхраняват облика на града и да прекратят унищожаването на старите сгради. Общината трябва да вмени задължение, при ремонти и саниране да се съхраняват и възстановяват орнаментите на сградите, строени преди 1944г.
Високите остъклени сгради са част от пейзажа на всеки голям град, но мястото им не е в центъра. Твърдо ограничение на височината на строителството в центъра до котата на традиционните 5 – етажни жилищни кооперации от 30-те. Тъкмо в сградите на стария център, носещи духа на София, живеят повече възрастни хора с ограничени финансови възможности, много собственици и наследници са в чужбина и това е пречка за ремонта на фасадите. Градът трябва да има специална програма, подобна на някогашната „Красива София“, която да финансира поддържането на фасадите на старите сгради в бляскав и безупречен вид. Логично е ремонтът да се комбинира с програмите за саниране и енергийна ефективност, а там където има ремонтирана красива сграда да има улично осветление и видеонаблюдение.
В много от старите кооперации архитектурно е възможно на съвсем приемлива цена да се монтира малък външен асансьор, долепен до външната стена на стълбищните клетки. Представете си как би изглеждала една такава кооперация от 1934г. с хубава чиста фасада, характерните архитектурни форми на епохата, приведена към съвременните норми за енергийна ефективност, обляна в светлина и охранявана от видеонаблюдение! Това би повишило цената на имотите и би снижило осезаемо разходите за отопление и осветление. Сега си представете една цяла улица с такива блестящи стари сгради. А цял квартал? Целият център? Инвестиция, която ще се върне като благосъстояние за града, повече красота и повече посетители, а това значи и повече бизнес и повече данъци, които ще изплатят инвестицията. Видеонаблюдението ще позволи специални мерки срещу вандализма на графитите по стените, които обезобразяват града.
Освен за фасадите е крайно време да помислим и за задните дворове. В преносен, но и в съвсем буквален смисъл. Дворовете, затворени в каретата между старите кооперации са свързани с уюта и детските спомени на поколения софиянци. Днес, със застаряване на населението те са тотално занемарени. А малко инициатива на гражданите и помощ от общината – финансова и логистична, може да ги превърне отново в красиви градини, места за отмора, социални контакти, детски глъч и чист въздух. Не е нужно всяка педя да е паркинг или кръчма. Всъщност нека е това, което хората решат. Но да е красиво и полезно.
В същото време, най-старата съхранена част от София – районът между булевардите Сливница, Хр. Ботев, Дондуков и Васил Левски е не просто занемарена, а се развива като гето. Гарата, Женският пазар и други специфики на района са спомогнали там трайно да се настанят форми на търговия, лица и занятия , които носят лошо име на квартала, създават предпоставки за криминална престъпност, коренните жители се изселват, цените на имотите падат, а това води и до видимата разруха на този исторически квартал. Трябва да се увеличи денонощното присъствие на Общинска полиция в тази част на София, а различните държавни служби да правят проверки на търговски обекти, жилищни адреси и лица, докато не бъдат прогонени смутителите и не се възстанови спокойствието на живеещите там.
Сърцето на града - „жълтите павета“ и административния център може лесно да върне своя бароков блясък и да превърне София в едно от бижутата на Югоизточна Европа. Старата ограда на Царския дворец, която е запазена в днешната резиденция „Лозенец“ трябва да бъде възстановена, днешният безумен паркинг да стане пак градска градина , а Цар Освободител до Орлов мост да бъде пешеходна зона. Някои от най-емблематичните места на центъра са недовършени от десетилетия – така например Художествента академия е редно най-после да бъде достроена според проекта си от 1906г., а мястото за висши държавни церемонии – Паметника на незнайния войн, трябва да бъде завършен, като лъвът заеме предвиденото от автора му място върху постамента. Заслужава внимание идеята централната част на София – „жълтите павета“ и зоната около тях да получи статут на архитектурен резерват и специална държавна защита и подкрепа. Стара София може да бъде като пражкото „Старе место“.
Паметникът на Съветската армия трябва да бъде махнат от мястото, което заема днес, не само, защото е политическо унижение към България и защото е исторически неадекватен, а и защото вкарва груб сталински гигантизъм в сърцето на един фин европейски град. ПСА трябва да намери своето място в музей или тематичен парк на тоталитарното изкуство, в подходящото обкръжение и с уважение към художествените качества на творбите, но с ясно послание за техния исторически контекст.
София е град с име на храм, един от историческите центрове на европейската християнска духовност. Дадено ни е да живеем в града на Светата Божия премъдрост и трябва сме достойни за тази привилегия. Не само да съхраним археологическото и архитектурно наследство, но да мислим за него през жива вяра, а не само като за туристическа атракция. Общината може да подкрепи енорийския живот на столичните храмове и да съдейства за добрия им вид. Църквата до Южния Парк в кв. Гоце Делчев трябва най-после да бъде завършена. Същото важи за арменската църква, която се строи от години и има нужда от още малко подкрепа. Така прочутият център на религиите ще получи завършеност с храма на още една от традиционните софийски общности.
Сред най- важните обществени каузи, за която последните живи офицери от времето на Царство България се борят близо три десетилетия и която в последните години за щастие намери широка подкрепа е възстановяването на стените с паметните плочи на 1 и 6 полк. Дори най-малкото село в България има на площада паметник с имената на своите жители, паднали във войните. София е положила на олтара на Отечеството 3000 свои чада – нашите деди, служили в „Желязната дивизия“. Срамно е, че този паметник на конкретни хора - скъпи предци на днешните софиянци още не в възстановен, близо 40 години след вандалското му разрушаване. Като потомък на офицери, воювали във войните няма да намеря покой, докато София не върне стените с имената и не почете своите синове.