Преди дни Рангел Вълчанов се върна от лечение във Виена, където пътува заедно със съпругата си Христина. Този жест за големия режисьор направи министърът на културата Вежди Рашидов по молба на Цветана Манева, която е близка приятелка на семейството. Външно министерство помогнало с апартамент, в който двойката живяла цял месец в австрийската столица по време на терапията. Рангел Вълчанов се чувствал толкова зле, че се наложило да го изпратят в инвалиден стол. Щом се върнали от Виена, Христина се обадила на министъра с думите: "Рангел бе спасен! Бог да ви благослови!".
<em>На представянето на втората му книга &quot;Ура! Най-после онемях!&quot; стана ясно, че големият режисьор е зле и с много разсейки. Днес, уви, Рангел Вълчанов е все така. Бори се вече 12 години с рака на гърлото. Репортер на в. &quot;Шоу&quot; потърси за последни новини една от най-близките му приятелки - поетесата и издател Божана Апостолова-Пейкова. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-жо Апостолова, как е Рангел Вълчанов? <br /> </strong>- Ами по същия начин. Както го знаете и досега. Болен е. Не може да говори. Това е. Ако обаче отидете у тях, ще видите как той постоянно пише. И &ldquo;говори&rdquo; чрез писане. По телефона &ldquo;говори&rdquo; само с близки хора с почукване. &quot;Да&quot; - един път. &quot;Не&quot; - два пъти. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нищо друго. Това му остана<br /> </strong></span><br /> Много е тъжно. <br /> <br /> <strong>- &quot;Благодаря за добрината на Вежди Рашидов. Той удължи живота на Рангел&quot;, сподели съпругата му Христина. Двамата се завърнаха преди дни от Виена, където бяха пратени на лечение с лични средства на министъра на културата.<br /> </strong>- Да, и двамата са много благодарни на Вежди. Той му даде пенсия. Гласува за нея в парламента. Направи и невъзможното за него, защото, преди това да се случи, Рангел Вълчанов беше с изключително ниска пенсия. Обидно ниска. Както са, апропо, повечето български творци...<br /> <br /> <strong>- ...което е наистина много жалко!<br /> </strong>- Жалко е, да. И ако за нещо трябва да се борите, защото имате такава власт, това е едно от нещата. Не може един човек, който е дал и направил толкова много за България, да не може да си купи един хляб! Да няма пари! Нещо трябва да се направи, защото не може да продължава повече по този начин! Тези хора трябва да могат да имат с какво да живеят.<br /> <br /> <strong>- Всъщност хората, които правят културата в тази държава, би трябвало да са милионери... <br /> </strong>- Би трябвало, но те най-често нямат с какво да си купят мръвки. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не месо, а мръвки! <br /> </strong></span><br /> Иначе да - милионери са на спомени, но това е твърде... унизително. Много е жалко, че са поставени в толкова унизително положение. <br /> <br /> <strong>- Пътуването до Виена не обнадежди ли поне мъничко за състоянието на Рангел Вълчанов?<br /> </strong>- Не. Той няма как да се подобри. Аз съвсем скоро говорих с Жоро Борисов и стана дума точно за това - че няма как да се подобри повече никога състоянието на Рангел. Той си отива... <br /> <strong><br /> - Самият той е споделял неведнъж, че често сънува гласа си. Нещото, което най-много му липсва...<br /> </strong>- Липсва му със сигурност. Защото, докато можеше да говори, той беше човек с изключително чувство за хумор. Обичаше да се шегува, много духовит. И може би ако Рангел беше пуснал един касетофон, докато е говорил през всичките си пъти на маса, книгата му сега щеше да e поне с 20 степени по-добра, отколкото сядайки да я пише, защото у автора винаги в такива моменти се появява една претенция, която разваля книгата. Сега при него, освен дъщеря му Ани, има и още едно момиче, което му помага - записва му мислите, текстовете. Ива се казва. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>&nbsp;Рангел Вълчанов: По-добре въобще да не се събуждам!<br /> <br /> </strong></span>&quot;В тези двадесетина години се овърголих в какви ли не болести. Всичко по мен е минало под ножа. Голям късмет извадих с доктори, ангели-спасители, които винаги точно в дванайсет без пет ме хващаха в своите ръце и чрез тях тялото ми успешно се докосваше до какви ли не скалпове, ножове, клещи, игли, конци, рентгени, упойки, спринцовки, памперси, подлоги, бинтове... Но оживяваше. Сънувам гласа си. Много неприятно. Много често говоря насън. И ми е кеф, кеф. Събуждам се - нямам глас! По-добре въобще да не се събуждам. Да, много неизказани неща сега ме мъчат. Не знам колко са, но са много. Искам да говоря непрекъснато. Искам да говоря на руски, на английски. А не мога. Мъчат ме спомените. Настоящето би било много кофти, ако няма спомени. Без спомени човек умира прав!... Без спомените хората са нищо - отворена врата в полето. Сам се възкресявам! Таман да отида там, горе, и хоп - поемам отново въздух. Имаше времена, когато май се страхувах от смъртта. Сега вече свикнах с мисълта за смъртта. Ами да дойде, все ми е едно! 800 метра нагоре и отлиташ!&rdquo;, написа преди около година режисьорът. <br /> <br /> <hr /> <strong>Ани Вълчанова: Не отговарям на въпроси за здравето на баща ми!<br /> </strong><br /> &quot;Не искам да отговарям на въпроси за здравето на баща ми. Той си боледува от години, това не е нещо ново... Когато е имал проблеми, никога не го е афиширал. Съобщавал е само тогава, когато е смятал за нужно. Има много неща около него, които си ги знаем само ние. И на него така му е по-комфортно. Когато прецени, че трябва да се знае, ми казва: обади се и го разгласи. Той има това заболяване от 12 години&quot;, беше единственият коментар на дъщерята на режисьора - Ани. <br /> <br /> <strong>Подготви Анелия ПОПОВА<br /> </strong>