Божия светиня пази столичната Слатина от векове

... В столичния квартал Слатина на малък баир, от който започва Слатинският редут, е сгушена между дърветата малка църквичка. Носи името “Свети Мина”, а историята й е от няколко столетия, събрала отраженията от превратностите на времето.

Преди около 50 години в безбожно време искали да съборят църквата “Св. Мина”. Това било около строежа на зала “Фестивална”, която е в близост. Но тогава всички слатинци се вдигат единни и не позволяват това да се случи. В първите години на демокрацията църквата бе затворена за няколко години, но слатинци болееха за това, че не могат да влизат в нея и да се помолят пред нейния олтар. За тях тя е светиня, събрала скъпа памет за почит и преклонение, които тук се предават от поколения до наши дни. 

Многократно разрушавана и опожарявана, църквата преминава през исторически събития, дали отражение върху съдбата и на страната ни

Някога до самата църква е имало стар хан, където е отсядал Васил Левски, крил се е в олтара й, докато основавал тукашния революционен комитет. Слатинци били местните куриери на бунтовнически организации по онова време. Те дори организират освобождаване на заловения по-късно Апостол на свободата, като поставят засада на турския конвой, превеждащ Левски в София, но заптиетата се усъмнили и в последния момент променили маршрута.

Турците опожаряват църквата, ханът е разрушен до основи, но след време по волята на местните църквичката отново е издигната над руините, като всеки местен жител дава своята лепта за построяването й - с дарения на материали и пари, с безвъзмезден труд. 

Най-старите записани данни за тази местна светиня са за строежа й по време на османското робство през 1872 г. Малко по на запад има друга църква “Света Троица”, по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир “Св. Троица”, също разрушен от турците, чиито развалини се виждали чак до края на XVII век

Първоначално църквичката “Свети Мина” била посветена на Св. Терапонтий (до 1957 г.). Съществува предание, че на това място е бил посечен самият светец Терапонтий Сердикийски. От 1957 г. църквата носи името “Св. Вмчк Мина” с храмов празник 11 ноември. Тя обслужвала нуждите на някогашното село Слатина, днес столичен квартал. Северно от храма се намирали селските гробища, където били погребани английски и американски летци, загинали през 1943 - 1944 г. при бомбардирането на София.

Ханът, в който се е крил Левски

В началото на демокрацията у нас идват участници във Втората световна война. Една от срещите, които няма да забравя, е тази с възрастен германец, дошъл в Слатина десетилетия след Втората световна война. Той бил военен летец и бомбардирал София през 1943 г. Получил указания да пусне бомбите над Слатина и по-точно над църквата “Свети Мина”. Немците отлично знаели, че отдолу под малката църква се намирало бомбоубежището, където се криело цялото население на Слатина по време на бомбардировките.

Но малкият храм бил скрит от мъглата по това време и летците погрешно изсипали бомбите над следващата църква “Св. Троица“

Така храмът “Св. Мина” спасява от сигурна смърт хората от Слатина по време на бомбардировките, а другата църква “Св. Троица” става жертва вместо хората и бива разрушена до основи. 

На жена от селото се присънил Божий глас, че трябва бързо отново да я построят. Тя казала на слатинци и те всички дали своя доброволен труд и дарения от малкото им оскъдни средства заради войната. С неимоверни усилия успели да я вдигнат до покрива. Жената отново сънувала Божий глас, който казал още, че щом завършат покрива, войната ще свърши, затова да побързат. Денонощно работели хората, покрили църквата на 8 май 1945 г., а на 9 май била обявена капитулацията на Германия. Случайност или не, но било факт.

Тези и много други истории можете да чуете от старите слатинци, които пазят паметта за отминали събития

Малката църквичка “Св. Мина” устоява и до днес като Божий промисъл за времената и хората. През 1955 г. е обявена за паметник на културата, автентичен и единствен от XIX век на територията на София. През 1989 г. и като архитектурно-художествен паметник на културата. Тя е с висока културно-историческа стойност като паметник. Днес обаче й е необходима специализирана реставрационна и консервационна дейност, както и основен ремонт, изграждане на ограда, камбанария, поставяне на нова камбана и инфраструктура около църквата. Работи се усилено от общината на Слатина върху идеята за преустройството и обновяването й със спонсори. 

Дора НИКОЛОВА