Бракът на Яворов с Лора изначално бил в нарушение на каноните, т.е. менте

Тя е истинска дъщеря на Петко и Катерина Каравелови, и двамата - горди, властни, решителни, амбициозни и целенасочени като личности. Снимките й ни дават оскъдна представа за обаянието й.

Според думите на Асен Златаров 

Лора Каравелова 
е смес от “сила и сласт” 

Андрей Протич пише за нея: “Дълбоките й черни очи тлееха като жар и те просмукваха в себе си”. Дипломатът Петър Нейков, който заради нея се развежда, ще каже в спомените си: “Чарът й беше сложен, неописуем, много по-деен от чисто физическия чар...”.

Бракът й с д-р Дрянков още в самото начало носи със себе си знаците на едно фатално несъответствие в характерите. За съжаление, същото може да се каже и за венчавката на столичната хубавица с поета, която изначално е в разрез с решението на софийския Духовен съвет за наказание от двегодишно безбрачие след скорошния развод...


Красивата млада жена в един миг се превръща само в обект на съдебния фотограф.

Лора и Яворов се запознават на 20 август 1906 г. при един излет до Драгалевския манастир. Компанията е многолюдна, но всички забелязват старанието на Лора да отдели поета от другите и да останат насаме. Въпреки че наблизо е майка й, която неодобрително я наблюдава, тъй като дъщеря й отскоро е вече г-жа Дрянкова. Тази първа среща формира траен модел в отношенията й с поета: Лора е 

действеният елемент,
неукротимият двигател,
завоевателната енергия

През следващите три години тя ще роди и погребе едно дете, ще роди второ, ще се разочарова и ще избяга от съпруга си... А Яворов ще мине през огъня на една пречистваща любов-страдание. 

Двамата ще се видят отново насаме на гроба на Мина в Бианкур през есента на 1910 г. Лора отива там с ясната идея да му открие чувствата си, защото се счита вече свободна. Той не се отзовава обаче на горещата й “заявка” и тя си тръгва сърдита. Същата есен, след генералната репетиция на неговата пиеса “В полите на Витоша” в Народния театър, той получава от нея дълго и възторжено писмо, което силно ласкае самолюбието му на автор: “единствената българска пиеса, в която има живот”... Датата е 30 август. Само за два-три дни Лора успява да превземе крепостта. В нощта между 1 и 2 септември му пише: “щастлива съм, че те обичам... че (и) ти започваш да ме обичаш”. На 8 септември той й подарява пръстен с опал

Тя му отговаря със златен пръстен за 900 лв. Всичко, което се случва помежду им до края на годината, е резюме на бъдещия им семеен живот: тя отново и отново хвърля върху него своята мрежа, а той отново и отново й се изплъзва като плашливо птиче. 

Самата Лора прозира твърде бързо ситуацията: “...ти се бориш с твоята пиеса... а аз се боря вече от няколко месеца с моята пиеса - завоюването на твоето сърце...”. 

Кога поетът най-после
се решава да се ожени
за тази “жена с минало”?
 
Според изповедта на Яворов пред зет му Никола Найденов това решение идва след една зимна нощ в началото на 1912 г., когато Лора го изненадва за пореден път: идва в квартирата му посред нощ, измръзнала и молеща. 

“Тонът, погледът, видът й ме сломиха и аз, братко, не издържах: прибрах я тази нощ. И тази нощ аз се сдадох. Лора ме победи”. 

В следващите месеци обаче вместо успокоение, връзката им получава нови и нови доказателства за несъвместимост на характери

Все по-прямо Лора заявява, че: “Аз искам много, искам всичко и нямам време да те деля с когото и да е. Искам всичко или нищо..., ако не ме обичаш тъй, както искам - време е да се разделим. Аз се измъчих”. 


Яворов на смъртния си одър

Тя не се свени да му пише, че ще използва всички възможни, дори и некрасиви средства, за да го запази. Че няма да позволи да бъде изхвърлена от сърцето му... Лора твърди, че неговата любов е твърде дребна и плитка в сравнение с нейната, че е “снизходителна и унизителна полу-любов”, обидна и неприемлива за жена като нея. 
Тайният брак, който сключват на 19 септември 1912 г., въпреки забраната на Синода за две години безбрачие, е поредният опит поетът да бъде вхомотен.

Венчава ги 
в Подуенската църква 
поп Стоил от с. Герман

Кумове - Петко Палиев и Радка Бонева. Три дни след това Яворов облича четническата униформа и тръгва за Македония. Между двамата хвърчат писма и телеграми, Лора трудно издържа на раздялата и тревогата. На 4 октомври тя, придружена от Дора Конева-Кремен, тръгва към Самоков, където Яворов изчаква присъединяването на нови четници. Срещата е в с. Бели Искър и е кратка, през нощта срещу 5 октомври двете жени се връщат обратно в София. Дора Конева им прави снимки.

След завръщането си от Македония Яворов намира удобна квартира на ул. “Раковска” 126 и там новото семейство се устройва според представите на Лора за уют и красота. 
Боян Пенев, минал да види разболелия се Яворов, ще каже иронично: “Лежеше сред бели дантели, коприна и кадифета - мургав, черен...”. Златната клетка, в която попада дивото птиче, скоро става сцена на буйни разправии и недоволства, на сълзи и закани, на горещи сдобрявания, редувани с мълчание, ропот, бягства... 

За съжаление, Лора губи неродения си син. Оттук нататък отношенията им се сриват към неизбежната раздяла, за която тя не иска да чуе. Ето два спомена от това време.

Мара Белчева: “Кокетно наредени (в новия дом на Яворови) три стаи... Лора си донесла различни тоалети от Париж, облича се, за да му се хареса, а той нито поглежда тия труфила... и тя избухва: “Ти не поглеждаш даже с какво съм облечена, омръзна ми вече тая поезия...”.

Дора Габе: “Веднъж Яворов се оплака, че не може да работи, че му трябва самота, че загива. Влезе Лора и той добави раздразнено: “Защо не иска да разбере, че без работата си не мога?”. Тя му отвърна, че нека той да не обича работата си повече от нея”.