Началото на организираното националноосвободително движение в България през петото и шестото десетилетие на 19 век е свързано с името на Георги Стойков Раковски.

Роден преди 200 г. - на 2 април (14 април нов стил) 1821 г. в Котел, през целия си живот той работи за обединението на балканските народи срещу общия неприятел. Търси съдействието на сърби, гърци, черногорци, румъни, но никога не отстъпва от историческите позиции, завоювани през вековете от българския народ.

Забележителен патриот и революционер, политик и дипломат, Раковски прави всичко в името на България
Издигнатите от него идеи и тактически възгледи отговарят на степента на развитие на българското общество и на българската политическа мисъл.

Създава горски чети, Първа и Втора българска легия, с което обогатява революционната практика, а натрупаният опит е използван от неговите последователи.

Бранислав Велешки е един от позабравените революционери. Посветил повече от тридесет години на националноосвободителното ни движение, довереното лице на патриарха на българската национална революция Георги Стойков Раковски става опълченец по време на Руско-турската освободителна война през 1877/1878 г. 

Бранислав Велешки е псевдоним на Георги Левков, доказал с борческото си дело вярно служене на народ и родина
през целия си жизнен път. Роден е през 1824 г. в с. Карабунище, Велешко, но поради разправа с местните османски власти и отвличането на сестра му Звезда още като младеж той забягва в Сърбия, а през 1858 г. се установява в Белград, където е цветът на българската революционна младеж.

Според видната историчка и краеведка на обществения и културен живот на Пловдив през Възраждането и след Освобождението Евдокия Емануилова през 60-те години на 19 век, обединени от Раковски и ръководени от него, много българи се подготвят за въоръжена борба с вековния поробител. По това време Велешки се запознава с Хаджи Димитър, Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, дядо Ильо войвода и др. Тогава именно Георги Левков става Бранислав Велешки и с това си име влиза в историята.

Той се включва в създадената от Раковски през 1862 г. Първа българска легия и става негов телохранител. Взема участие с останалите легисти във въоръжения сблъсък между турския гарнизон и сърбите на Кале мегдан в Белград на 15 юни 1862 г. Ползващ се с доверието на Раковски, Велешки остава в Сърбия докъм 1867 г. Преди смъртта си през октомври същата година Раковски подарява на своя телохранител личните си въстанически дрехи и един сандък, който се пази в отдел “Възраждане” на Регионалния исторически музей -  Пловдив.
Георги Раковски и Стефан Чаушев, Галац, 1861 г.

След разтурянето на Втората българска легия Бранислав отива в Румъния и попада в сродната на неговите революционни настроения хъшовска среда. В Букурещ дружи с български емигранти от кръга на “младите” - близък е с Ботев, Левски и други националреволюционери. Документи за историята на Българското книжовно дружество сочат, че през 1869 г. Бранислав Велешки е спомагателен член на дружеството и е платил съответната си за това вноска. Така в същата година го виждаме за известно време отговорен редактор на издавания от Иван Мънзов в Букурещ сатирично-хумористичен вестник “Тъпан”.

При започване на Освободителната война през 1877 г. Бранислав Велешки се записва в сформиращото се в Кишинев Българско опълчение и служи в четвърта рота на четвърта опълченска дружина. Участва в почти всички сражения на Опълчението. Така сбъдва мечтата си да се бори с оръжие в ръка за свободата на Отечеството. От това време са останали като реликви негови вещи, с които той си служел по време на военните действия: нож с кания, чийто горен ръб е като трион, паласка/сумка, котка (металическо приспособление, прикрепяно към токовете на ботушите, за да не се плъзгат при стръмни и гористи терени), металическа свирка, кибритник, меден черпак за вода, които се съхраняват също в Пловдивския музей. 

От Никола Маринов - внук на Велешки, пък научаваме един интересен факт за този период от живота на дядо му. Той имал едно бакърче, с което си служел като с черпак по време на боевете при Шипка. Запазена е записка на адютанта на ген. Столетов за бакърчето, на което някои опълченци написали имената си. Сега то се намира във Военноисторическия музей - София.

Още един любопитен факт, свързан с бакърчето: при заснемането на филма “Героите на Шипка” режисьорът Сергей Василев взел със себе си бакърчето, което връща по-късно в България.

В едно от сраженията по време на Руско-турската война опълченецът Велешки бил ранен и куршумът от пушката “Мартини” останал в гърдите му до неговата смърт.

Бранислав Велешки доживява до дълбока старост. Последните четири десетилетия от своя живот (1878-1919) живее в Пловдив. Не остава настрани и от борбата за Съединение. 

В следосвобожденските години е забравен и изпада в мизерия За да изхранва семейството си, работил като пощенски раздавач до пенсионирането си. Един негов железен бастун и лампа са веществено доказателство за този период от живота му. 

Умира през май 1919 г. и понеже нямал подходящи дрехи, го погребват с дрехите на Раковски, пазени от него, както и всички броеве на в. “Дунавски лебед”, с дълбоко преклонение и любов.

Пловдивчани засвидетелстват почитта си към личността на телохранителя на Раковски, наричайки една улица на негово име, а на мястото, където била къщата му, има скромна възпоменателна плоча.

Слава, почит и дълбок поклон на този велик родолюбец! 

Живо да е за поколенията името на Бранислав Велешки, дал живота си за освобождението на България.

Георги НАЙДЕНОВ, 
Пловдив