На всички все не ни достига по нещо, за да сме напълно доволни. Често това е повече смях и свежо настроение. Има две момчета, братя, от Варна, на които това не им липсва. Краси и Влади Яневи: основатели и собственици на Театър “Българан” - първият професионален частен театър на културната карта във Варна и Североизточна България. 

Смехът за тях е професионално гарантиран. Репертоарната политика на театъра включва комедийни постановки с висока художествена стойност и категорична гражданска позиция, които с разтоварващата си енергия забавляват, развличат и правят зрителя съучастник в сценичното действие. 

Братя Яневи вярват, че смехът говори разбираемо на всички езици

Че послания, казани на шега, стигат по-далеч и остават по-дълго в съзнанието на публиката. 

Запознах се с тях преди повече от десетина години, когато търсех зала за премиерата на първата ми театрална постановка. Хареса ми как се забавляваха да представят на варненци различни спектакли, които хем разсмиваха, хем доближаваха до голямото сценично изкуство. Впечатли ме лекотата и елегантността, с която вършат работата си. 

Днес случайността ме срещна пак с тях. Когато разгледах културния афиш на града, разбрах, че братя Яневи продължават да пълнят с интересни събития градските културни зали. Вече не само театрални, но фестивални и музикални изяви оформят репертоара на Театър “Българан”. 

- Краси и Влади, разкажете как се роди идеята за Театър “Българан”? 

Краси: Идеята се роди спонтанно, като бе провокирана от серия сценични програми, които организирахме и проведохме в Кинотеатър “Палас” в периода 1998-2003 г. 

Името “Българан” произлиза от първия български филм “Българан е галант”

Първата театрална постановка е “Последният страстен любовник”, след която Мария Статулова бе провъзгласена за кръстница на театъра.

Влади: “Две обиколки в парка” беше първият спектакъл, който реализирахме самостоятелно, изцяло вдъхновени от Мария Статулова, след страхотния успех на нашия организаторски дебют. Първото представление, което ние организирахме във Варна, бе “Последният страстен любовник”, където играеха Васил Михайлов, Мария Статулова, Ириней Константинов. Аз помня как при първата ни среща с актьори от такава величина Статулова като за добре дошли изкрещя “Ти ли си Влади? Искам ти ръката!” (Смее се.) И така започна приказката “Българан”. Преди 20 години! 

Ние минахме незаменима школа в театъра. Не само ни подадоха ръка, а и наравно с нас приеха “Българан” като своя кауза и Стоянка Мутафова, Пепа Николова, Пламен Сираков, Иван Балсамаджиев... Те винаги ще са част от нас.

- Лесно или трудно е любовта към културата да ти бъде професия? 

Краси: И лесно, и трудно е. Когато човек харесва и обича това, което работи, е лесно. Трудностите са от друго естество, свързани с финансиране и недотам добро отношение на държавните и общински структури към частния театър. Организирането и провеждането на едно културно събитие е съвкупност от различни дейности: изготвяне на бюджет, реклама, административни дейности, технически екипи и техника, време, период и място на провеждане.

Влади: Определено е трудно във време като днешното. Ще кажа, защото трябва да се знае, че в нашия случай не Ковид успя да ни събори, а некадърни и недоброжелателни чиновници на ИА “Военни клубове и военно почивно дело”, които, следвайки утъпканата си лентяйска пътечка в тази агенция, успяха да закрият базата на театъра. В целия свят това е единственият подобен случай.

Да зависиш от такива безхаберници и да се налага да работиш с тях е най-трудното в нашата работа. Но ние не си пазим послушно държавната заплатка, а искаме да работим и получаваме оценка не от началника си, а от хилядите зрители, посещаващи нашите постановки. В крайна сметка и в тази приказка доброто ще победи. Категорично вярваме в това. Тук е моментът да благодаря от сърце за партньорството на Фестивален и конгресен център и Двореца на културата и спорта.

- Получили сте от кмета на Варна Иван Портних отличие “За заслуги към Варна”. Колко е важна за вас подкрепата на официалните институции за култура? 

Влади: Тази награда е много ценна за нас. Въпрос на чест е, че я получихме на сцената на легендарния Летен театър във Варна, рамо до рамо с Мариус Куркински, който пък бе удостоен със званието “Почетен гражданин на Варна”. Благодарим на г-н Иван Портних за решението в подкрепа на тази наша награда.

Краси: Тя наистина е важна за нас, защото кандидатурата за нея беше издигната и внесена в общинския съвет от граждани на Варна, а не от представители на културни институции, каквато практика се наблюдава от години. Относно подкрепата на официалните институции - хм... Много важен въпрос. Не бих казал, че подкрепят подобаващо частния театър. Всички сме наясно с дългогодишните проблеми в общинския фонд “Култура”. Варненската дирекция “Култура и духовно развитие” за едни е майка, за други - мащеха. Това констатираме и от тазгодишните сесии на фонда.

- Сигурно има много смешни моменти, не само във, но и извън спектаклите, които организирате. Защото ви виждам все засмени. Забавление ли е за вас да забавлявате публиката? 

Краси: Една японска поговорка гласи: “Щастието е там, където е смехът”. 

Винаги сме засмени, защото усмивката прави лека и най-голямата трудност

Удовлетворени сме от работата си и го изразяваме с усмихнатите си лица. Смело мога да кажа, че имаме самочувствието на успял и добре работещ екип. А когато посрещнем публиката усмихнати, тя отговаря със същото. Добронамерените, разбира се. Останалите ги лекуваме с... усмивка.

- Кой по-често попада в комедийна ситуация - артистите по време на спектакъл или вие, докато подготвяте представянето му? Кой се смее повече: зрителят или вие, организаторите, които гледате постановките многократно?

Краси: Ха... Не сме водили статистика, но вероятно ние превъзхождаме артистите с комедийните ситуации извън спектаклите. Особено когато пътуваме на турне - истинска забава е. Много често ни се е случвало по време на представление (което знаем наизуст) да се смеем преди ситуацията.

Тогава заразяваме и публиката с това. Но най-голямото удовлетворение за нас е след края на представлението, когато виждаме сияйните и усмихнати лица на публиката. Затова - ходете на театър и поддържайте душите си така, както поддържате собствения си автомобил. Два часа смях в залата ще ви осигури нов заряд и нови сили.

Арена на смеха Театър “Българан”

Първата презентация на проекта БЪЛГАРАН се е състояла на 3 март 2003 г. в сградата на Военноморския клуб във Варна. От 2010 г. съвместно с Фондация “Световен форум на изкуствата”, с председател Мариус Донкин, реализира във Варна театралния фест за монодрама и музика “Световен форум на изкуствата - към звездите”. Форумът се провежда всяка година и е под патронажа на ЮНЕСКО и Международния театрален институт ITI. Сред имената на гостите се открояват тези на Ерик Еманюел Шмит, Хана Шигула, Тобиас Бианконе, Всеволод Чобенко. Театър “Българан” е партньор и на Младежкия фестивал на изкуствата “Пътуване към миналото”, организиран от Студио “Палас”, и се провежда всяка година през третата седмица на месец август в музеите на Варна. Управител на театъра е Владимир Янев. В него са играли над 60 актьори, между които Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Асен Блатечки, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Мариус Донкин, Красимир Ранков. Също така театърът работи съвместно с ПК “Ажур Пико”, “Фери Арт”, ДТ “Сава Огнянов”, ДТ Търговище, ТМЦ Разград.

Даниела ВЕЛИКОВА