Бременна българка поиска Европейският съд по правата на човека да задължи държавата да й осигури раждане в домашни условия, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. От организацията поискаха делото да бъде разгледано с приоритет.
Жената настоява до роди извън болницата, в свободна от тормоз и принуда зона, като настоява да й бъде осигурена необходимата медицинска помощ. Българското законодателство практически забранява това, като предвижда отговорност за медицински лица, които подпомагат раждане извън болнично заведение.
 
Жената вече е преживяла две раждания в болница, съпътствани с принуда и унизяване, тя не желае да роди отново така. И смята, че принудата от Закона води до груба незачитане на волята й. По думите й раждането в болнична среда се третира като медицински риск, а не като естествен процес на тялото и се управлява от лекари против волята и в ущръб на достойнството на раждащата жена.
 
Жалбоподателката ражда първото си дете през 2008 г. Раждането е съпътствано с медицински действия, предприети въпреки изричното ѝ несъгласие. Администрирани са ѝ нежелано лекарствените препарати Oxytocin и Prostaglandin, които изкуствено предизвикват контракции, за да ускоряват процеса в интерес на болничната технология, независимо от желанието ѝ раждането ѝ да се развие естествено. По време на раждането медицинският персонал прилага „маньовър на Кристалер“ – т.нар. „скачане по корема“, агресивен метод за ускоряване на процеса. В резултат бебето се ражда със счупена ключица, кръвоизливи, отоци по главата и трудна адаптация.
 
Персоналът потъпква и волята на жалбоподателката да кърми новороденото си дете и то да не бъде хранено с адаптирано мляко. Нещо повече, през първите два дни на жалбоподателката е отнета възможността въобще да вижда рожбата си.
 
За всички тези „услуги“ жалбоподателката заплаща такси в общ размер на 500 лв. В тази сума се включват такси за избор на медицински екип и за самостоятелна, т. нар. „ВИП“, стая. Извън тези „официални“ такси жалбоподателката заплаща на лекаря, водещ раждането, неформално поискана от него сума от 600 лв., за която закономерно платежни документи не са издадени, тъй като тя е нерегламентирана.
 
През 2012 г. жалбоподателката отново е бременна. Поради това, че държавата не ѝ разрешава да роди с помощта на медицински лица вкъщи, а нейният опит с раждането в болница е крайно негативен, тя се спира на компромисен вариант, за да гарантира живота на бебето си, от една страна, а от друга – да намали обема на тормоза и принудата от страна на болничния персонал. Тя не постъпва в болница чак докато не получава пълно разкритие. Отива там за самото раждане. Преди това заплаща такси в общ размер на 1 960 лв. за: водно раждане; присъствие на бащата; и присъствие на дула.
 
Водно раждане обаче не се състоява. Първоначално персоналът пълни ваната със студена вода. Налага се жалбоподателката да спори с тях с пълно разкритие, за да ги убеди да изпразнят и отново напълнят ваната с вода с необходимата температура. Налага ѝ се да спори и за избраната от нея поза, тъй като според акушерката не било важно позата да е добра за нея – „важно е да ни е удобно на нас“. В крайна сметка поради родилните болки жалбоподателката се съгласява да заеме исканата от персонала поза. Когато ляга във ваната по гръб обаче, персоналът източва водата до едва 5-10 см. покритие на дъното, за да им е „удобно“ на тях да „я изродят“.
 
Персоналът на болницата игнорира и друго легитимно желание на жалбоподателката: да изчакат пъпната връв да спре да пулсира, преди да я клампират. Това е важно, защото през първите минути след раждането по пъпната връв от майката в детето се вливат голям брой минерали и други необходими за развитието на детето вещества. Преждевременното клампиране препятства този ценен процес и поради това Световната здравна организация препоръчва забавянето му. По време на цялото раждане жалбоподателката е обект на негативни подмятания от персонала по повод изискванията ѝ, касаещи собствените ѝ тяло и дете.
 
„Раждащите жени в България са изправени пред само две незавидни алтернативи – или грубо отношение и насилване, както и голяма финансова тежест в болницата, или риск за тяхното и на бебето им здраве у дома. Раждащата жена не може да избегне избора между тези две злини и причината за това е рестриктивно законодателство, посредством което държавата упражнява ненужна, несъразмерна намеса в правото на личен живот на майките в израз на сексистка култура на контрол върху женското тяло. Жените са подложени на „казармен“ режим, докато раждат и медицински лица си присвояват правото да се разпореждат с тях и телата им“, коментира адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК.