За по-малко от 100 години броят на държавните чиновници в България се е увеличил 1.5 пъти, а населението на страната - 1.7 пъти. Това показват сравнителни данни на Националния статистически институт от третото преброяване на чиновниците и служещи към 1 април 1911 г. и данни на националната статистика за броя на наетите по служебно правоотношение, заети в дейност "Държавно управление" към края на първото тримесечие на 2010 г.
През 1911 г. общият брой на хората, които са работили в институции на държавна издръжка, е 72 000, от които чиновници са 27 000 души, а 45 000 - &quot;служещи&quot;, уточни Иван Балев, директор на дирекция &quot;Демографска и социална статистика&quot; в НСИ, цитиран от &quot;Дневник&quot;. Тогава за чиновници и служещи са се приемали хората, които са назначени на определена служба, при която са изпълнявали държавно-обществена функция срещу определена и постоянна заплата. Служещите са били предимно хора, които са заети с физически труд.<br /> <br /> Тогава населението на страна е наброявало 4,338 млн. души, което значи, че по онова време на 1000 души от населението са се падали 17 чиновници и служещи.<br /> <br /> По данни за първото тримесечие на 2010 г. в дейност &quot;Държавно управление&quot; работят 115 343 души, наети по трудово и служебно правоотношение (без военнослужещите). От тях държавни служители са 39 555 души, а 75 788 са наети по трудово правоотношение към държавната администрация.<br /> <br /> От 1911 г. досега не са правени подобни детайлни проучвания на администрацията, отбеляза Балев. Според разчети на статистиката подобно проучване не би отнело повече от два - три месеца и не би струвало скъпо на държавата. Ползите обаче в областта на административната реформа, на която се възлагат и бъдещи икономии в държавата, според статистиката са доказани от последното проучване от 1911 г. Тогава то е било поръчано от специална Парламентарна комисия за щатовете на чиновниците към ХV-то Народно събрание.<br /> <br /> Основната цел на проучването, както свидетелстват писмени исторически данни от онова време, е била &quot;да се намерят опорните точки за разрешаване на станалия чувствителен за социално-политическото развитие на страната чиновнически въпрос&quot;, цитира Иван Балев.<br /> <br /> Ведомството с най-много чиновници по онова време е било Министерството на народното просвещение - 9564, от които чиновници са едва 51 души, а останалите са само учители. Това е една от причините да се преодолее тоталната неграмотност в страната и само за двадесет години половината от населението вече да може да чете и пише. Чиновниците в това министерство са получавали и една от най-високите за страната заплати - 221 лева при средна за чиновници и служещи в страната - 129 лева. Малко повече от тях са получавали в Министерството на външните работи и вероизповеданията - 252 лева.<br /> <br /> Следващо по численост е било Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с 4304 души персонал, като чиновниците там са получавали месечно по 120 лева. С най-ниско възнаграждение са били заплатени чиновниците в Министерството на вътрешните работи. Там са работили 1946 души, които са получавали средно по 93 лева. В топ-класацията на високите заплати са били чиновниците от Царската канцелария, която в пълния състав е наброявала едва 14 души и са получавали по 330 лева. Чиновниците, работили в Министерския съвет, са били четирима, а в парламента - 24 души.<br /> <br /> Балев отбеляза, че чиновници тогава основно са били мъже. Изключение единствено прави финансовото министерство, в което от общо 2611 заети 8 са били жени.<br /> <br /> Според събраната информация за ползваните чужди езици администрацията е работила с английски, френски, италиански и немски език, което свидетелства за проевропейската ориентация на Царство България още в началото на миналото столетие. Познанията на езици на държави - съседни на България, не са се смятали за допълнителен бонус при назначаването на държавна длъжност.<br /> <br /> При тогавашните цени държавният чиновник е живял доста охолно, защото с една средна заплата например на служител в Главна дирекция на статистиката от 114 лева е можело да се купи 109 килограма агнешко, 438 бели хляба, 173 литра вино или с едномесечното възнаграждение да си покрие един отоплителен сезон с пет тона въглища.<br /> <br />