Бураго спасил Пловдив от ятагана с 63-ма драгуни

След пет века робство и кошмарни месеци с бесилки Пловдив посреща свободата с ликуване не веднъж, а цели два пъти. При вестта за подписването на мирния договор край Сан Стефано на 3 март 1878 г. край храма „Света Богородица” се събрал целият град. Заледените улици край църквата почернели от народ. Радостта била неописуема - сълзи, прегръдки, викове до пресипване. Обезумели от щастие българи прегръщали руските воини, хвърляли калпаци във въздуха. Тържествен камбанен звън огласял цялото Тракийско поле. Ликуването  продължило часове наред, до среднощ. За втори път пловдивчани посрещали свободата след месеци на изпитания, когато и животът им, и градът оцелели по чудо, пише "Марица".

Битката за Пловдив започва в началото на 1878 година. Военните експерти предвиждали дълги кръвопролитни сражения между многохилядната руска и турска армия. Турците били решени да държат Филипопол докрай,  батареи били разположени по тепетата и край Марица. Край града била съсредоточена 25-хилядната армия на страховития Сюлейман паша, който се заканвал да превърне града във втори Плевен.  

Откъм София, Казанлък и Карлово към Пловдив напирали руските войски. Имало дори предположения, че битката ще бъде дори по-ожесточена от тази при Плевен.

Населението на града трепери от страх. Хиляди турски войници са струпани в района на жп гарата, кервани цивилни турци напускат града в посока Родопите на юг, сочат докладите на тогавашния френски консул Анри Боасе. Паниката се засилила след слухове, че към Пловдив идват черкези, за да избият християнското население.

Уплашила се дори коравата българка Съба Вазова, майката на народния поет Иван Вазов. Тя намерила подслон в Пловдив с 10-годишния си син Владимир, след като съпругът , известният търговец Минчо Вазът, бил съсечен от башибозушките орди на Тосун бей при бягството им от опожарения Сопот. При вестта за готвени погроми Съба грабнала багажа и децата и потърсила убежище в гръцкото консулство. То обаче вече било претъпкано с уплашени хора, както и храмът „Света Богородица”, където пловдивчани търсели спасение.

Според турските планове Пловдив трябвало да бъде разрушен. Започнали да прииждат черкези, които се готвели за грабежи и пожари. Чуждите консули помолили Сюлейман паша да защити града. Вместо съдействие пашата наредил да се раздаде оръжие на мюсюлманското население и започват грабежи на дюкяни по Узунчаршия и частни домове. Със съдействието на френския консул Боасе християнското население също получило оръжие и организирало патрули за охрана на християните и имуществото им.  Въоръжените отряди от българи католици и гърци задържали доста злосторници - грабители и подпалвачи.  

Истинската битка за Пловдив започнала на 3 януари 1878 г., 15 януари по нов стил. Тогава руските войски от отряда на генерал Николай Криденер стигнали северното предградие „Кършияка”. Спрял ги опожареният мост на Марица и турските батареи, които бълвали огън от Трихълмието. В града вече горели първите пожари.

Съдбовен за спасението на Пловдив се оказал тактически ход на генерал Йосиф Гурко, който изпратил ескадрон от 63-ма гвардейски драгуни под командването на капитан Александър Бураго с разузнавателна мисия в Пловдив. Храбрецът капитан  и отрядът му пресекли заледената  Марица и излезли на брега при махалата Мараша. Тогава там имало гъста вековна гора и турският пост не ги видял, описва историкът на Пловдив Никола Алваджиев в „Пловдивска хроника”. 

От българите в Кършияка руснаците научили, че в Пловдив има над 1 000 низами и черкезка конница. Сведенията били потвърдени от пленник, заловен от сержант Пономарьов. Бураго измислил хитър план. Събрал християнските охранителни отряди при днешната Цар-Симеонова градина и им наредил да стрелят оттам. Капитанът   повел своя ескадрон към гарата, където били струпани хиляди турски войници.  Руските части открили огън, последвали залпове и от пушките на пловдивските доброволци. Едновременната стрелба от различни позиции паникьосала турците, които помислили, че срещу тях настъпват многобройни руски части. Сюлейман паша отпрашил с влака за Одрин, а войската  започнала паническо отстъпление към Родопите.  

Така за броени часове разузнавателният отряд на Бураго овладял ключови обекти в Пловдив - хълма Бунарджика и пощенската станция, откъдето в 1 часа сутринта на 4/16 януари 1878 г. докладвал на генерал Гурко, че Пловдив е освободен.

Ударът бил толкова неочакван, че когато руските драгуни нахлули в помещението на жп гарата, намерили зарязана богатата трапеза с изискани мезета и френски коняци, подготвена за пашата  и гостите му - консули и журналисти, които бил поканил да обсъдят ситуацията. Руските драгуните приели гощавката като заслужена награда за освободения град.

Сутринта цялото поле на юг от Пловдив било затрупано с изхвърлени от бягащите турци муниции, оръжие, боеприпаси. 

За отмъщение за поражението при изтеглянето си от Пловдив турците извели от затвора „Ташкапия” 123-ма българи и ги избили в местността Остромила южно от града. Сред тях е и пламенният патриот Душо Хаджидеков.

По обяд на 16 януари пред къщата на възрожденеца Найден Геров на улица „Съборна”, където се помещава Руското консулство, генерал Гурко и щабът му са посрещнати от многоброен народ. Отслужен е молебен. Някои от мъжете са още с фесове. Изправен на коня, генералът обявява тържествено: „Поздравявам жителите на град Филипопол с освобождението! Ура!”. Никой обаче не отговорил - просто пловдивчани за пръв път чували този възглас.  Цялото множество обаче плачело - след повече от 500 години турско робство Пловдив, най-богатият  и многолюден български град по онова време, отново бил свободен.