Идеята, че можеш да направиш стабилно правителство с 65 депутати, е нелепа. Големият риск е, че не знаем кои са хората, които стоят зад това правителство и кой точно ни управлява. Това остава неясно, заяви политологът Татяна Буруджиева пред Нова тв.

Относно издигнатият за премиер от "Има такъв народ" Пламен Николов тя каза, че той е "дълбоко непознат човек и затова е нормално мненията за него да са сравнително умерени. След фал и половина, който беше направен - след като минахме през брат, сват, приятел, сега стигаме до един крайно непознат човек".

В студиото беше и криминалният психолог Росен Йорданов.

Росен Йорданов. Кадър Нова тв
Росен Йорданов. Кадър Нова тв

"Изглежда, че Пламен Николов е човек, който обича да се хвали. Изтъква образованието си на преден план, но то не беше докрай изяснено.



Прилича на човек, който е повече на думите, отколкото на делата и като че ли на престижа, отколкото на идеите. Казвам това без да искам да подценявам г-н Николов.

Но нека да кажем така - съгласен ли е българският избирател да го управлява човек, който е ръководил един офис и сега да отиде директно да управлява Министерски съвет.

Познавам доста хора, които са управлявали много по-големи офиси, аз също съм управлявал повече хора, но нямам това самочувствие да отида да управлявам Министерски съвет", каза Йорданов.

Според Буруджиева хоризонтът на това правителство ще е доста кратък - до края на годината. 

Йорданов пък е по-скоро песимист, че то ще бъде съставено, тъй като от известно време прозирали усилията на "Демократична България" да се дистанцира.

Според него в момента у нас има криза на лидерството, той сравни лидерите на политическите сили като "лилипути, които подскачат и се радват, че един колос е паднал, но не знаят какво да правят".

Роден Йорданов допълни, че ДБ вече се дистанцира от този процес: "В цялата работа има само един лидер, който стои, обаче бяга от отговорност. Той стои като Кръстника на това, което се случва.

Това е господин Радев. Всички останали, изравнявайте за сравнението, но са като едни лилипути, които подскачат къде от радост, къде от тревога, че един голям колос е паднал.

Това се вижда в поведението им, в комуникациите, които реализират. Тези хора уж казват, че искат да направят добро за обществото, но всъщност повечето от тях бягат от отговорност и искат да я стоварят върху някого".