Бурвил - човекът, който се събуждаше и заспиваше със смях
Един от най-великите комици на френската школа продължава да разсмива нас и нашите деца с незабравимите си роли
Преди 51 години, на 23 септември, в Париж умира човекът, който разсмиваше до сълзи зрителите. Французите го поставят сред стоте най-известни личности на страната. Това е съвсем заслужено, тъй като филмите с участието на Бурвил пълнят салоните не само в родината му, но дори извън пределите на Европа.
Андре Закари Рембур (каквото е рожденото му име) се появява на бял свят на 27 юли през 1917 г. в Пректо Викмар, Франция. Бурвил е име на нормандско село. Рембур го избира за артистичен псевдоним като акт на почит към своя произход. Въпреки успехите и провъзгласяването му за един от царете на смеха в света в свободното време той води тих и спокоен живот в своята ферма, далеч от суетата и лицемерието на обществото
Вместо генерални репетиции, бляскави премиери и лъскави коктейли той предпочита да прекарва дните си във фермата. Копае и сади, подрязва розите и живия плет, кара обикновена кола и няма прислуга. С присъщото си чувство за хумор споделя: “Мога да си позволя лукса да обядвам в кухнята, без някаква готвачка да ми дава да разбера, че съм излишен”.
Към себе си Бурвил се отнася със завидна ирония: “Аз съм като нормандски сайдър - с годините той става по-хубав... Когато оплешивях, придобих по-достоен вид. Красивите жени намират в мен симпатично безобразие”.
Съпругата му Жана пък си спомня: “Когато се събуждаше сутрин, Андре избухваше в смях. Вечер, преди да заспи, пак се смееше, сънят малко по малко го унасяше, той затваряше очи, но устните му оставаха присвити в лукава усмивка, сякаш ни готвеше хубава шега, която щеше да ни направи на следващия ден”.
Звездата на френското кино дори не е мечтал като малък за големия екран. Той се вълнува от простите неща на пасторалния прованс. Разнасял хляб и сладкиши, произведени в местната пекарна, и общуването с хората го прави достатъчно щастлив.
Бяга от немски плен през войната, а преживяванията му по време на нелегалния живот - вече под името Бурвил - са възпроизведени във филма “Преминаване през Париж”, в който актьорът изиграва една от най-добрите си роли.
За пръв път застава пред камерата във филма на Жак Древил “Фермата на обесения”. Ролята му на глуповат селянин по същество възпроизвежда това, с което е станал популярен в естрадата, затова пък е възможност за овладяване на ново изкуство и за постигане на нов вид популярност.
През 1947 г. Бурвил се снима във филма “Не толкова глупав” - заглавие, символично за поредицата роли в цялата му кариера. Героят му Леон Менар толкова се харесва на публиката, че режисьорът Андре Бартоломе разработва този доходоносен персонаж в още два филма: “Бял като сняг” и “Сърце на длан”.
Бягайки от щампите, които често му налагат комедиите, актьорът споделя, че мечтае за филми, които да му носят удовлетворение. Вероятно затова търси изява и в сериозни роли, които да му позволяват да разкрие и драматичния си талант. Такива са превъплъщенията му в “Клетниците”, където си партнира с Жан Габен, “Съдебна грешка”, “Червеният кръг”. Но заедно с това не спира да прави роли и в утвърденото амплоа на комик. Снима се в “Тримата мускетари”, “Гърбушкото”, “Капитанът”, “Голямата каса”...
Естественост, простота и премерена доза лукавство - с това пленяват екранните герои на Бурвил. Смешни и забавни, попадащи в нелепи ситуации, те са по своему мили и трогателни със способността си винаги да остават чужди на лицемерието и на подлостта. Уверено лавирайки в комичните им приключения (не рядко сценариите се пишат специално за Бурвил), актьорът успява да излъчи и леката си ирония към тях. Със своята обаятелност персонажите му неизменно предизвикват симпатията на зрителите.
“Той беше самият смях” - смятат за него сънародниците му, а Луи дьо Фюнес казва за Бурвил: “Това е най-добрият партньор, който някога съм имал и какъвто никога вече няма да имам”. Двамата винаги играят противоположни по характер персонажи - Луи е бликащ от енергия и реагиращ бурно на всичко, а глуповатият Бурвил остава невъзмутим във всяка ситуация. Точно на този великолепен контраст между героите се дължи успехът на “Глупакът” и “Голямата разходка”.
Една от сериозните му роли - в “Червения кръг”
След смъртта на актьора френските медии обобщават творческия му принос за киното с думите: “На екрана Бурвил още се усмихва за нас, а утре ще се усмихва за нашите деца”.
Незабравимият актьор е не само смешен на екрана, но и трогателен, по своему голям в изразяването на присъщата му насмешливост с тънката усмивка на философ. Отива си след няколко години мъчителна борба с коварно мозъчно заболяване, в разцвета на творческите си сили, без да може да осъществи своите замисли и да разгърне напълно потенциала си. Но и това, което оставя в историята на световното кино и в сърцата на зрителите, съвсем не е малко, напротив. Остава един от най-великите комици на френската школа с признание за вечни времена. За славата е достатъчно и едно име - Бурвил. Останалото е овации.
Щрихи към портрета
Противно на много свои колеги, твърди, че в детството си не е и мечтал за артистична кариера. Неговите университети са бащината му ферма, пекарната в малкото градче, чиито пасти и хляб разнася и забавлява клиентите с шегите си, свиренето на тръба в градския оркестър и на акордеон в парижките кафенета. В началото на 1940 г., докато прави музикални шоуспектакли за войниците, променя името си на Андрел, подобно на своя идол Фернандел, чиито песни изпълнява.
Започва да пише свои, създавайки си собствена популярност, и през 1942 г. приема новото име - Бурвил. В края на войната радиото му създава голяма известност. Първата му забележителна екранна изява е във филма на Клод Отан-Лара - “Прекосяването на Париж”, разкриваща неговия потенциал на актьор и комик.
Най-големият му успех идва под режисурата на Жерар Ури, чийто пореден филм “Лудостта на големите мечки” е заснет без участието на Бурвил. Няколко месеца преди началото на снимките актьорът напуска земния свят и неговата роля във филма е изпълнена от Ив Монтан. Бурвил е болен от синдрома на Кахлер.
Виктория ИВАЙЛОВА