Частни съдилища дерат кожи на сиромаси в полза на монополисти, колекторски фирми и компании за бързи кредити, пише „Телеграф”. Често тези арбитражи са създадени от самите събирачи на дългове, а арбитрите, които боравят със съдбата на гражданите, дори не са юристи.
&nbsp;Само за 2015 година колекторските фирми са търсили близо 2 милиарда лева дългове, 1.4 милиарда от които са на физически лица. Схемата обаче е напълно законна заради пропуски в закона. Материята се регулира от Закона за международния търговски арбитраж, който е от края на 80-те години на миналия век.<br /> <br /> Текстовете не отговарят на духа на съвременните войни, които гражданите водят срещу монополите. Съгласно сега действащите разпоредби, решенията на арбитражните съдилища пораждат същата сила, както решенията на държавните и са задължителни за страните.<br /> <br /> Арбитражът на практика е частен съд и всеки може да си го създаде, за да решава възникнали проблеми в търговски спорове. Единственото условие е, в договора да има изрична клауза, че и двете страни са съгласни евентуални спорове да се отправят към частен съд.<br /> <br /> Уловката е в това, че почти никой от многобройните клиенти на монополите не знаят под какво се подписват. А всъщност &bdquo;съдиите&rdquo; в частните съдилища зависят финансово от създалата ги фирма и така има явен конфликт на интереси. Но пък клаузите в договорите така са изпипани, че гражданите губят споровете, защото нито участват в избора на състава на такъв съд, а и разбират, че са осъдени, когато се срещнат със съдия-изпълнител.<br /> <br /> Друга особеност е, че решенията на арбитражите могат да се оспорват само пред върховния касационен съд и то в тримесечен срок след издаденото решение. Най-често осъдените са за сметки за ток, вода или парно. /БЛИЦ<br />