Червена следа в докладите на „Репортери без граници“ за България

Тлъста червена нишка обвързва все по-негативните за България доклади на базираната в Париж организация „Репортери без граници“ (RSF), докладчика за нас в НПО-то – Полин Адес-Мевел и обвиняемия за клевета във Франция „Бивол“ Атанас Чобанов. Адес-Мевел и Чобанов, чийто биографии са обвързани с натрапчиви съветски следи, са и топлата връзка между Фабриката за фалшиви новини и организацията, измерваща индекса на свобода на словото в страните по света, пише "Монитор".

Адес-Мевел блесна пред родните камери преди няколко дни, след като дефилира в ролята на

основна звезда в полутайната сбирка,

заформена в луксозен столичен хотел от олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев, за да бъде представена т.нар. „Бяла книга за свобода на словото“. Книгата всъщност се оказа с размерите на брошура, а единствената цел на цялата сбирка бе менторите на Фабриката за фалшиви новини да влязат в чуждестранния поток като репресирани издатели. Въпреки отказа на олигарсите да допуснат до събитието медии и журналисти, различни от тези, които обслужват интересите им, в помощ на Прокопиев, Донев и Дончев се отзова Адес-Мевел, която от година и 9 месеца е отговорник за докладите за България към RSF. НПО-функционерката застана пред камерата на TV-ехото на банкера-беглец Цветан Василев и разградския бос Иво Прокопиев водещия на bTV Светослав Иванов, като преповтори дума по дума огромна част от основните тезиси, вече лансирани от Фабриката за фалшиви новини. Въпреки всички опити на отделните участници в тази истинска пародия, да изкарат интервюто й независима гледна точка, се оказа, че акцията е била тясно координирана между Иванов и олигарсите-издатели. Това лъсна от интервю през почивните дни на главния редактор на друга от брънките във Фабриката за фалшиви новини „Клуб З“ пред финансираната от Цветан Василев BiT. От TV изявата стана ясно, че допуснатите до събитието удобни за организаторите журналисти, но извън медиите, собственост на Прокопиев, Донев и Дончев са присъствали там само, за да вземат след това интервюта с отбрани събеседници, в каквато роля всъщност влезе Адес-Мевел.

Макар докладите на RSF за страната ни да се влошават прогресивно от 2009 г. насам – т.е. от времето, когато Прокопиев бе изхвърлен от държавната хранилка, направила го мултимилионер, от година и половина има осезаема разлика в материалите, публикувани на страницата на НПО-то. Периодът съвпада с времето, в което Адес-Мевел заема поста на шеф на бюрото за Европа в „Репортери без граници“. Разликата пък е, че докато преди това името на основния враг на Фабриката за фалшиви новини – депутатът и наш издател Делян Пеевски, е било споменавано в материали на RSF само под формата на цитати от изказвания на Атанас Чобанов например, твърденията на Фабриката изведнъж се оказват и мнение на самите „Репортери без граници“. Така в представянето на страната ни на страницата на НПО-то дори е записано, че издателската група на Делян Пеевски държи 80% от разпространителската мрежа на медии в България –

груба лъжа, опровергавана с факти неведнъж от нас,

но упорито лансирана като опорна точка от манифактурата за клевети, създадена от Прокопиев и ко.

Ако се чудите на какво се дължи склонността на RSF да преповтарят на официалния си сайт клевети без дори да си направят труда да проверят иначе лесно проверими факти, то твърде вероятно отговорът е в огромните съветски следи в биографиите на „Бивола“ Атанас Чобанов и Адес-Мевел, връзката с която държи именно той. Така например, макар да е в „Репортери без граници“ от малко по-малко от 2 години, НПО-функционерката може да се похвали с богата журналистическа биография, която обаче е започнала не другаде, а в СССР. Поне така излиза от официалните данни, дадени от нея в мрежата за професионални контакти LinkedIn. Според информацията там, първият досег на Адес-Мевел до медиите е бил през лятото на 1988 г., когато е била в бюрото на АФП в Москва. Малко познат, но показателен факт е, че тъстът на Атанас Чобанов – Виктор Онучко, е журналист от кариерата, който от десетилетия се подвизава като чуждестранен кореспондент на руски медии. В момента в Брюксел – на Радио „Свобода“. В края на 80-те обаче, когато Адес-Мевел се подвизава в Москва, Онучко все още е в СССР, макар две години по-късно – през 1990 г. да решава да изкара разпада на Съветския съюз не другаде, а в Париж. Именно там семейството му се среща и с Чобанов, който пък, пристигайки през 1991 г. внезапно започва да се подвизава като журналист, а като такъв да си сътрудничи с „Репортери без граници“.

„Телеграф“ пита „Репортери без граници“ за медийна свобода

Писмо с актуални въпроси по повод концентрацията на медийна собственост у нас и противодействието на фалшивите новини изпрати вчера главният редактор на „Телеграф“ Васил Захариев до Паулин Адес-Мевел и нейните шефове от „Репортери без граници“. Поводът е интервюто на Адес- Мевел в bTV и заявените от нея притеснения за концентрацията на 80% от медийния пазар в България в ръцете на една личност. Въпросът е кого точно визира и дали на това описание не отговаря един от хората, с които седна на една маса на представянето на т.нар. „Бяла книга“ - Иво Прокопиев, който освен собственик на групата „Икономедия“ индиректно е свързан с мрежа от периферни интернет сайтове. В писмото се пита също дали организацията е наясно, че говорещите от името на „Съюза на издателите в България“ Иво Прокопиев и Огнян Донев са подсъдими за престъпления с големи финансови щети за държавата, а техните издания са част от функциониращата на българска територия Фабрика за фалшиви новини.