Чешки интелигенти дейно работят за България по време на Руско-турската освободителна война 1878 г.

В борбите на българския народ за освобождаване от турско робство историческа помощ оказва Русия с приема на населението, търсещо спасение, с получаването на образование и участие във войната с Турция през 1877 - 78 г. за възстановяване на българската държава. Румъния също създава условия за наши хъшове, революционери, търговци, предоставя своята територия за преминаване на руските войски към българските земи и участва с 35 000 армия за освобождаване на Плевен.

Големи са заслугите и на Чехия, тогава автономия на Австро-унгарската империя, за прием на емигрирали българи, обучението на български младежи. В чешките градове Прага, Пилзен, Писек, Табор, Пардубице, Храдец Кралове и др. се обучават и получават образование будители, революционери като Ангел Кънчев, Иван Драсов, Васил Д. Стоянов, Константин Стоилов, М. Георгиев и др. Чешки и български интелигенти основават революционни комитети, като тайното общество “Побратим” и др., за подпомагане на освободителното движение в България. Това братско единство е на основата на славянската идея.

При започване на Освободителната руско-турска война през 1877-1878 г. веднага се включват като доброволци в армията на Н. В. Александър II чехите инж. Иржи Прошек, инж. арх. Вацлав Шнитер. 
Инж. Иржи (Георги) Прошек (1847 - 1905) е между най-заслужилите чуждестранни и български дейци за освобождението на България от турско робство и изграждането на Нова България. Изучаването на неговия живот и дело буди възхищение и признателност. Надарен със способности като инженер с богата култура, смел боец за свобода и талантлив организатор в съзидателната дейност на нашата Родина. Възприел славянската идея, избрал България за своя втора родина. Избрал си и българското име Георги.

Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 г. в град Бероун, близо до Златна Прага. Баща му Франтишек Прошек е известен производител на обувки, а майка му Мария Бартакова е пианистка. В Прага Прошек завършва средно образование и специалността инженер земемер и строител в Кралевската чешка политехника в Прага през 1869 г. Успял добре да овладее немски, френски, английски, руски и български език. Общува с Иван Драсов, Иван Берковски, който му е учител по български език.

След дипломирането си през 1869 г. инж. Георги (Иржи) Прошек заминава за Цариград като проектант на строящата се жп линия Одрин-Саранбей от фирмата на Морис фон Хирш.
През м. април 1870 г. инж. Прошек пристига в с. Алмали (сега Ябълково). По това време Петър Берковски е гл. учител в българското училище в Хасково, където Стоян Заимов е учител. Заедно с инж. Иржи Прошек работят инж. Антонин Пелц и инж. Антонин Свобода (професор в Острава). 

Сподвижникът на В. Левски, учителят Димитър Ризов - председател на местния революционен комитет, приютява чешките инженери в своя дом.

За нуждите на братята чехи свещеник Калин построява в селото подходяща сграда, кръстена ,,Славянски дом” 

Прошек и Пелц се включват в революционния комитет и с трепет очакват срещите с обаятелния Васил Левски и помощника му Ангел Кънчев. Освен това те работят в местното училище като преподаватели и го обзавеждат, организират по европейски образци - известно в цяла Тракия. Учителската дейност е прикритие в обществото на създадения първи интернационален таен революционен комитет.

Чешките инженери се включват пълноценно в революционния комитет, възхищават се на апостола на свободата В. Левски. Снабдяват комитета в с. Алмали с оръжие, представяйки, че е за гарантиране на собствената им сигурност. Стоян Заимов е отразил в книгата си ,,Миналото” дейността на чешките инженери в тайния революционен комитет.

През 1876 г. Прошек напуска компанията на барон Хирш и работи като кореспондент на европейски вестници, в които запознава обществеността с положението на българите, особено със зверствата по време на Априлското въстание.

При започване на освободителната Руско-турска война през 1877 г. Прошек получава информация от своя сънародник и приятел д-р Надхерий - управител на здравната служба на турската армия в Цариград. Научава за плановете на турското командване по направление Стара Загора - Шипка и ги предава към русите. Същевременно инж. Антонин Пелц, с униформа на поручик от Австро-унгарската армия, предавал секретна информация на руското командване за разположението на войските на Сюлейман паша. Прошек и Пелц предприемат рисковани действия. 

С участието на селяни демонтират железопътната линия на няколко места - общо около 200 метра, и така забавят с 30 часа настъплението от Одрин на турските войски 
Така чешките съратници на В. Левски изпълняват неговата повеля. Антонин Пелц е заловен, осъден и екзекутиран. Така този приятел на българите загива за свободата на България.
Акцията на чехите е разкрита. Прошек също е осъден на смърт, но успява да избяга. С рискови и смели действия, преобличал се като Левски с облекло на селянин, на поп, и успял да пристигне в щаба на руската армия. Включва се като доброволец, войник в армията на Негово Величество Александър II. Работи като разузнавач и преводач. С всеотдайност изпълнява рисковани задачи.

За забележителни заслуги и жертвоготовност при военните действия лично легендарният (белият) генерал Михаил Скобелев го награждава с орден “Св. Александър Невски” I степен. 

След Освобождението Прошек е архитект в общината в София (1879 - 1881) и работи върху първия градоустройствен план на града. По-късно е главен инженер на Дирекцията на обществените сгради. Участва в инициирането и изграждането на паметника на Васил Левски, на построения в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир. 

Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 г. първата печатница в София, през 1884-та - Пивоварна “Прошек”, най-голямата в града по това време, и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тухли в с. Долни Богров. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството “Славянска беседа” и на Българското инженерно-архитектурно дружество.

В освободителната мисия на българския народ се включва активно и чешкият инженер арх. Йозеф Вацлав Шнитер (1852 - 1914). Той е роден в гр. Нови Биджов, Чехия - тогава в Австро-унгарската империя. Завършил е висше образование в политехниката във Виена, столица на империята. 

Възпитан в любов и съпричастност към славянството, той посвещава голяма част от своя живот за прогреса и единството на славяните

В общуването си с обучаващи чешки училища и работещи емигрирали българи той става съпричастен и всеотдаен, смел борец за свободата на България. Убеден е, че двата братски славянски народа - българи и чехи, трябва да живеят в дружба и взаимопомощ. За да стане всичко това, жизнено необходимо е освобождението на българите от турско робство. Надеждата му за помощ е от най-голямата славянска страна, Русия.

За тази цел инж. Йозеф Шнитер отива в Русия да получи необходимата подготовка и там приема християнското православие. При започване на Руско-турската освободителна война през 1877 г. инж. Шнитер се включва като доброволец, войник в руската армия. Участва като специалист в проектиране на понтонни мостове по р. Дунав и фортификационни съоръжения при атаките на Плевен. В тези епични сражения смелият чех е ранен, но издържа до края на щурма. За проявен героизъм е награден със сабя от ген. Едуард Тотлебен, ръководил решаването на проблема с блокадата на Плевен. Носител е на ордени и други отличия.

След Освобождението на България от турско робство 1878 г. се установява в един от най-старите градове на Европа - Пловдив - столица на Източна Румелия. Приносът му за изграждането на Пловдив като модерен град е неоценим. Инж. Шнитер взема активно участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и участва в Сръбско- българската война същата година.
Инж. арх. Йозеф Шнитер работил като градски инженер и началник на техническа служба в Пловдивската община. Автор е на първия съвременен план на Пловдив, утвърден през 1896 г. Проектира и строи камбанарията на църквата ,,Св. Георги”, църквата ,,Св. св. Кирил и Методий”, сградата на девическата гимназия (1882 г. - сега галерия), жилищни и обществени сгради в Пловдив, църквата ,,Св. Успение Богородично” в Батак, проектира архитектурно-градоустройственото оформление на пловдивското изложение 1892 г. и много други.

Инж. Йозеф Вацлав Шнитер е починал на 7 май 1914 г. в любимия Пловдив. Има наследници в този град.

Каквото и да става, такива ярки личности не бива да се забравят!

Митко Гълъбов
Севлиево