За здраве, радост и късмет всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. Те са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Червеният цвят, според народната вяра, символизира живота и притежава способността да прогонва злото и болестите. Белият е символ на дълголетието и вечността. Затова мартеницата е благословия за здраве и дълъг живот.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две.<br /> <br /> Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана &quot;лошотия&quot;, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.<br /> <br /> Но преди да закичат мартениците, жените някога изпълнявали и друг важен ритуал. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки... Тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне. И тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце. Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг.<br /> <br /> Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи. Всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно - ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.<br /> Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. <br /> <br /> Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите. <br /> <br /> В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите,<br /> облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.<br /> <br /> Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.<br /> <br /> Днес имен ден празнуват Марта, Мартин, Мартина, Евдокия.<br /> <br /> <br />