Честваме 1200 години от рождението на Св. Методий

Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. Не са известни нито точната година на рождението му (вероятно около 815 г.), нито светското му име. Не е ясно и какво го кара да напусне високия си административен пост - управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах.<br /> <br /> Създаването и първоначалното разпространяване на славянската писменост са свързвани с живота и делото на двамата братя Кирил (със светско име Константин) и Методий. Те са родени в Солун - втория административен център на Византия. Градът се обитава от славяни от българската група, поради което въпреки натрупаните исторически познания за техните родители и днес все още се спори за произхода на двамата братя.<br /> <br /> Константин е роден през 826 или 827 г. На 16-годишна възраст заминава за Константинопол в прочутата Магнаурска школа, в която се учат и децата на императорското семейство. Тук той получава високо образование и енциклопедични познания, проявявайки влечение към граматиката и философските науки. Пред него се откриват възможности за светска кариера, но той става монах и избира поста библиотекар на патриаршеската библиотека при църквата &bdquo;Св. София&quot;. На 20 г. Константин провежда първия си публичен диспут срещу бившия Константинополски патриарх Йоан Граматик. След успеха му е привлечен за преподавател по философия в Магнаурската школа. Оценявайки високата му ерудиция, императорският двор му възлага специална мисия при сарацините (арабите) в Багдад. Там той води религиозно-философски диспут с местни мюсюлмански учени и изпълнява успешно и политическа мисия, като издейства освобождаването на византийски военнопленници.<br /> <br /> През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира &bdquo;Св. Полихрон&quot; в Мала Азия. Тук в продължение на няколко години двамата, най-вероятно по указание на императорския двор, създават глаголицата - първата славянска азбука.<br /> Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни знаци за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. В графичната й структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени очертания от гръцкото ръкописно писмо. Съществуват предположения за заемки също от източни и други азбуки. Глаголицата се е използвала активно в българските земи и частично - в други населени със славяни земи до ХII в.<br /> &nbsp;