Чобанов и Стоянов от „Бърд.бг“ и „Биволъ“ - мафията в журналистиката в действие
„Бръснатите глави“ за „специални поръчки“ записват незаконно, събират компромати, доносничат и изнудват
С падането на правителството на ГЕРБ и идването на власт първо на служебните правителства, а после и на редовното такова на четворната коалиция, освен безпринципни уволнения и назначаване на компрометирани от далавери стари управленски муцуни, се забеляза и видимо активизиране на позабравените рекетьорски сайтове за фалшиви новини, пише "Труд".
Които не само веднага бързат да лустросат всяка глупост или хибридна новина, която сътворят любимите им „протестърски“ министри от кръга „Капитал“, но и най-нагло използват снесената им от тях защитена информация, представяйки я като „разследвания“.
Видно място всред кохортата псевдожурналисти заемат сайтовете „Бърд.бг“ и „Биволъ“, а главният им редактор Атанас Чобанов, прочул се и във Франция с водените срещу него разследвания на френските прокуратура и съд за клевети, очевидно е в тесни връзки с новите управляващи. Защото освен че разполага с вътрешна информация (която няма как да попадне у него по легален път) не се свени да афишира публично във фейсбук незаконно дадените му документи.
Така например, миналата година Чобанов гордо показа вътрешен документ от прокуратурата, с който държавното обвинение изисква информация от САЩ във връзка със санкциите по „Магнитски“. Без изобщо да се притеснява, че някой ще му потърси сметка откъде има служебна информация, която по закон е защитена и с която може да се е сдобил единствено със съдействието на прокуратурата или пък на министерство на правосъдието, през която институция преминава кореспонденцията на държавните обвинители с чужди държави.
Тъй като прокуратурата начело с Гешев е редовна мишена на двата сайта - основно заради това, че си върши работата и гони любимите олигарси на Атанас Чобанов и Димитър Стоянов (като например Иво Прокопиев и Цветан Василев, за които няма да прочетете и дума там), близко до ума е, че документът вероятно му е бил даден от министерство на правосъдието.
Това съвсем не е първия случай, когато служебна информация попада неправомерно в „Биволъ“. През 2019-та година правораздавателните органи установиха, че хакерите от фирмата „ТАД Груп” – които успяха да пробият масивите на НАП, са предоставили информацията от приходната администрация именно на „Биволъ”, няколко седмици преди скандалът с източването да стане публичен. Заради този случай прокуратурата поиска Чобанов да бъде разпитан във Франция, но не е ясно докъде стигна това разследване.
Но ако тогава е ставало дума все пак за злонамерена атака към сървърите на НАП, сега очевидно информацията към „Бърд.бг“ и „Биволъ“ постъпва направо от съответното министерство или ведомство. Пресен пример е информацията за лицата, получили „златни паспорти“, която освен от ДАНС/МВР или от министерство на правосъдието, няма как да изтече към Чобанов.
Разбира се, ако някой пита от къде все пак са „данните, с които БРРД разполага“, както пише в статията, отговорът вероятно ще бъда – намерихме ги пред вратата една сутрин. Именно така отговори Чобанов, когато го попитаха откъде се е сдобил с информацията в „Пандора Пейпърс“.
Така или иначе, Чобанов и Стоянов изведнъж станаха същински „специалисти“ по източване на язовири, по „Автомагистрали“, по европейска прокуратура и еврофондове, по екология, по „златни паспорти“ и въобще по всяка тема, която подхващат сегашните властимащи.
Които министри ги приемат на крака в кабинетите си за „работни срещи“, а после „Биволъ“ и „Бърд.бг“ надълго и нашироко ги славословят колко хубави хора били, без реално да са свършили нищо за държавата, освен да размятат популистки мантри. Като същински „официози“, които имат последната дума за всичко и за които всички врати очевидно са широко отворени.
Нещо повече, Чобанов и компания не се свенят да спретват и груби провокации, които да дават повод за черни медийни кампании и дори разследвания от службите и прокуратурата против нарочените от тях. В началото на тази година Чобанов твърдеше, че е получил предупреждение от американското посолство за наличието на заплахи за живота му. Твърдението му се завъртя първо в „Сега“, после в сайта „Медиапул“, след това и в медиите на Прокопиев „Дневник“ и „Капитал“, като накрая влезе като коментар и в новините на БТВ и Нова ТВ.
Последваха статии по темата, интервюта с „жертвата“ Чобанов и прочие, които пространно лансираха опорните точки на Прокопиев за тази „заплаха“ – лошите разбира се бяха ДПС и седящият на първия ред в парламента Пеевски, а поводът за реакцията им била статия на Чобанов, в която разкривал „връзки“ на депутата от ДПС с американския лобист Тони Подеста.
Пълни глупости, които веднага бяха опровергани както от самия Подеста, така и от американското посолство. Което на свой ред остро възрази и против записа, който Чобанов се оказа, че незаконно е направил на разговора си с представителя на американската администрация. Провокацията на Чобанов спихна така бързо, както и беше направена, защото ДПС веднага сезираха ДАНС и прокуратурата за мнимите заплахи, а Чобанов отказа всякакво съдействие, с което ясно показа, че целта му е била единствено предизвикване на медийно внимание, обществен шум и поредна манипулация по адрес на Пеевски.
Разбира се, да записваш незаконно официален представител на САЩ и да рекетираш посолството с този запис едва ли е най-добрата идея, която може да хрумне на човек като Чобанов (защото така автоматично се превърна в персона „нон грата“ за Америка), но пък ясно показва методите за шантаж и изнудване, усвоени от сайтовете „Бърд.бг“ и „Биволъ“ през годините. Които и досега прилагат както към „враговете“ си, но така вероятно и към хората, с които (уж) работят.
Интересно е обаче, че докато плюят по неудобните и се изживяват едва ли не като финална инстанция, самите „Биволъ“ и „Бърд.бг“ се движат не само по ръба, но и отвъд него, що се касае до средствата, с които се издържат. Така например за 2019г. фирмата, която списва сайта „Биволъ“ и е собственост на Асен Йорданов, е подала в търговския регистър съвсем скромен отчет, с приходи от едва 33 хиляди лева, а за 2020г. приходите са 48 хиляди. Същевременно в този сайт работят поне 6 човека, посочени поименно като автори в него. Елементарна сметка показва, че при това положение всеки един от тях получава официално по едва 450 лева на месец, което е абсурдно, най-малкото поради факта, че самите „журналисти“ се хвалят с ежемесечните си воаяжи из цяла Европа, струващи хиляди левове.
Странно е също, че по официални данни, тези „журналисти“ изобщо не се осигуряват официално във фирмата издател на сайта, доколкото справка за осигурените лица показва, че през годините осигуровки са плащани винаги само на едно лице – вероятно самият Асен Йорданов, като собственик на капитала и управител.
„Разследващият“ журналист Димитър Стоянов споделя колко било хубаво във Венеция и какви кулинарни изкушения го гонели.
С официалните 33 хиляди лева годишно, „Биволъ“ не може да плати само самолетните билети за разходките из Европа и света, а набираните през сайта дарения очевидно са само параван и оправдание за замазване на очите. Реклами в сайта въобще няма.
Не по-различно е положението и със сайта „Бърд.бг“, който е еднолична собственост на самия Чобанов. В сайта е записано, че „БРРД се финансира от дарения на читатели и спомоществователи и от проекти“, като финансирането било максимално прозрачно, публично и отчетно. Всъщност, нищо подобно.Информация за финансирането няма никъде, а според Чобанов в сайта работят четири лица.
Естествено, формално Чобанов и Йорданов продължават да твърдят, че се издържали от „дарения“, но същите са толкова скромни, че едва ли стигат и за бутилка марково уиски, а реклами в сайтовете им не се забелязват никакви. А дали и как хората от „Бърд.бг“ и „Биволъ“ получават неофициално приходи, индикации се съдържат в множество разследвания. Асен Йорданов и Атанас Чобанов се прочуха през годините именно като „момчета на повикване“, когато чрез компромат трябва да се удари някой неудобен, или пък чрез откровен медиен рекет да се получат пари. Схемата на „Биволъ“ беше разкрита още през 2015г. от кметовете на Поморие и Царево Иван Алексиев и Георги Лапчев, които свидетелстваха, че са били изнудвани от Асен Йорданов и съпругата му Алберта Алкалай, а когато отказали общински пари да отидат в джоба на ПР-агенцията на Алкалай, върху тях се е изляла журналистическа помия от интернет „медията“.
И наистина, „Биволъ“ пише от години все едни и същи глупости и манипулации, за едни и същи лица и фирми - Булгартабак, Пеевски, ПИБ, ДжиПиГруп, Бойко Борисов и прочие, които явно не са поддали на рекета и в замяна получават оплюване. Същевременно обаче в сайта няма и една лоша дума за цяла кохорта, от скандални по-скандални, „бизнесмени“ или политици.
А че хората от „Биволъ“ и „Бърд.бг“ разполагат с повече от декларираното, индикации има отдавна. Преди време първо „Труд“ разкри нелицеприятни факти за имотите на Чобанов и Йорданов, които, оказа се, докато се ровят в бельото на нарочените от тях, самите те са омазани от горе до долу в имотни далавери. Тогава проверка в имотния регистър показа цялата прелест на двуличието им и как се възползват от възможността да крият данъци и такси, както и незаконни доходи.
Така например, на 13 ноември 2015 г. фирмата „Бивол“ ООД, представлявана от Асен Йорданов, купува поземлен имот в гр. Малко Търново, местност „Манастирчето“, с площ от 1125 квадратни метра, част от горската територия на страната и с трайно предназначение – „друг вид дървопроизводствена гора“, за сумата от 100 лева. Страните по нотариалния акт са декларирали изрично пред нотариуса, че това е била действително уговорената цена между страните по сделката. При положение, че средната цена на декар, и то земеделска земя, през 2015г. в югоизточния район на България е близо 600 лева, а цената на декар горска площ, особено в периода на заменките е стигала и до 8000 лева, става ясно, че декларираното от „Бивол“ ООД пред нотариуса няма как да се покрие с реално платеното на продавача. 100 лева вероятно наистина са платени по тази сделка от Асен Йорданов, но само за бензин за автомобила му, за да се придвижи до Малко Търново. Причината, за да се изповяда подобна сделка на поне шест пъти по-ниска цена от пазарната, разбира се, е прозаична – както да се спестят такси и данъци, така и да не се налага разходът за фирмата купувач и доходът на продавача, да се обявяват публично.
През юни на същата 2015г., „бивол“-ът Асен Йорданов се сдобива и с нови два имота, в село Зелено дърво, община Габрово. Имотите са съседни, в регулацията на селото и са предвидени за застрояване. Покупната цена на първия е 1010 лева, а на втория – 1400 лева, които суми са само с няколко лева над данъчните оценки.
Прави впечатление обаче, че и в двата нотариални акта е предвидена солидна неустойка за продавача, ако се окаже, че имотът е обременен с тежести. Освен, че е длъжен да върне на купувача платената официално по нотариалния акт цена, продавачът поема и задължение за неустойка, в общ размер по двете покупки, възлизащ на 23 100 лева.
Така излиза, че за двете дворни места в село Зелено дърво, „моралистът“ Асен Йорданов, реално е заплатил не 2410 лева, а точно 25 510 лева. Между впрочем подобна сума, макар да се доближава до реалната, се оказва дори по-ниска от оферти за дворни места в това село, което се рекламира като отстоящо само на 5 километра от курортната местност Узана, в която има ски писта. Нещо повече, в интернет фигурира обява за сходен по квадратура имот с този на Йорданов, за умопомрачителната цена от 160 000 евро. Разбира се, проблемът тук не е, че Йорданов ще кара ски, нито че е решил да си купи два парцела, а че върху 23 100 лева най-вероятно не са платени нито данъци към НАП, нито местни такси към Община Габрово. Още по-голям естествено е моралният проблем за „Бивол“, който сайт именно по това време „мъжествено громи“ злоупотребилите с евтини имоти политици, а се оказва, че пазарува гора за 100 лева и вилни места на цени 25 пъти под реалните пазарни.
Самият Чобанов обаче е абсолютен имотен рекордьор, защото си купува вила ….без пари. Прочулият се и във Франция с измамите си Чобанов, е купил през 2001г. масивна жилищна сграда заедно с близо декар и половина дворно място в село Варвара, за …0 лева. Поне тази цифра фигурира в службата по вписванията в гр. Царево, в раздел „материален интерес“ по сделката. Варвара е известно с един от най-красивите плажове по българското Черноморие, намира се до Ахтопол, в природен парк „Странджа“. Дори и през 2001г. цените на имотите там са значително по-високи от други места на черноморския бряг, заради уникалната природа, чистия въздух и кристално чистите морски води. Поради каква причина Чобанов е „закупил“ вилата и дворното място за 0 лева, е въпрос, който е трябвало да намери своя отговор при евентуална проверка, още повече, че именно регионът на Царево е „биволски“, ще се отнася за упражняван натиск и изнудване от Чобанов и Йорданов. Повече от две години след това разкритие на вестник „Труд“ обаче, всички институции мълчат като първолаци и не смеят да се заровят в сделките на „журналиста“.
Уникално по своята наглост е и пребиваването на Чобанов във Франция. Официално същият се води на работа във френски държавен институт, но множество публикации във френски медии, включително „Фигаро“ разкриват, че „работата“ му е само да получава пари, без нищо насреща, а същевременно ползва и френско общинско жилище. Според написаното от самите французи, Атанас Чобанов, титулуващ се като „изследовател по фонология“ в Националния център за научни изследвания на Франция, за пет години е успял да публикува само две статии, които дори не е написал сам, но в замяна е получавал финансиране от френските данъкоплатци, докато се прави на „журналист“ в България.
От далаверите на Чобанов във Франция отдавна са пропищели и българските емигранти там, направили през 2009г. и нарочен сайт „Кой е Атанас Чобанов“. В него пишат: „Омръзна ни подобни хора да злоупотребяват с интересите и потребностите на българските общности в чужбина, водени от най-груби кариеристични и користни подбуди“.
Пишат и друго: „Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се е отказва и започва да злослови срещу тях“. Но ако това е било през 2009г., дали пък след няколко години нещата не са се променили и Чобанов все пак не е постигнал целта си – да се постави в услуга на тайни служби (наши или пък чужди) срещу финансови облаги, което би обяснило средствата, с които поддържа хибридните си сайтове и стандарта си на живот? От друга страна това би обяснило добре и самочувствието, високомерието и наглостта му, които вървят ръка за ръка с публичните изяви на „журналиста“.
Каквато и да е истината, примерите за „дейността“ на хората от „Биволъ“ и „Бърд.бг“ могат да бъдат продължени, но важното е, че подобни „медии“, особено в политическото безвремие в момента у нас, удобно се превръщат в поредната бухалка, удряща избирателно чрез лъжи и манипулации. Поведение за жалост не само толерирано от сегашните властимащи, но задаващо и тона на самите министри от правителството, които така се опитват да получат обществено одобрение за незаконните си действия. Докато ползват обаче компрометирани персони като Чобанов и Стоянов, със сигурност няма да им се получи.