Чобанов от „Биволъ“ разиграва пошъл театър! След като се направи на жертва, сега „героят“ от треторазрядната пиеса … нямало да съдейства на разследването

Така лъсва цялата му лъжлива схема, в услуга на кръга „Капитал“

Още вчера БЛИЦ разбра, че активното мероприятие, което Атанас Чобанов от рекетьорския сайт „Биволъ“ спретна през уикенда, е част от кампанията на олигархичното задкулисие.

Което се опитва с манипулации и опашати лъжи да отклони вниманието от себе си, като инициатор на доносите пред американската администрация, послужили за санкциите по „Магнитски“.

Припомняме, че в събота сайтът Bird сътвори поредната инсинуация по адрес на Пеевски и известния американски лобист Тони Подеста, който според Чобанов имал договори със „свързвани“ с депутата от ДПС лица. След като псевдожурналистът разбра, че на лъжите му никой не се връзва, нито пък ги тиражира, отчаян, в неделя реши да пробута нова измислица, този път за „покушение“.

Съчинявайки набързо легендата, че уж представител на чуждо правителство му се обадил във Франция, за да го предупреди за „заплаха“ срещу него. Която заплаха обаче била…локална за България. Нещо повече, този мистериозен чужденец от друго правителство му казал, че така било „по закон“ – първо да предупреди Чобанов.

Лъжата естествено беше толкова елементарна, че интернет завря от подигравателни коментари. А зевзеци в сайта на олигарха Прокопиев „Дневник“ дори предложиха на Чобанов да бъде присъдено комунистическото звание „активен борец“ и да му бъдат дадени привилегии, като на „заплашван“.

Чобанов и компания разбира се не веднъж са се изкарвали „жертви“ през годините, и то все когато на „разследванията“ им никой не обръща желаното от тях внимание.

Разликата е, че този път ДПС и Пеевски незабавно реагираха и пуснаха сигнал до ДАНС да провери внимателно случая. Така лишиха „героя“ от възможността да спекулира със седмици и месеци и да се упражнява на гърба на депутата от ДПС, както и да продължава да го клевети.

Оказа се, че прокуратурата на свой ред също се е задействала и бързичко е уведомила Чобанов да даде сведения за всичко с което разполага по това мистериозно „уведомяване за заплаха“.

Така, разбирайки, че пошлият му театър е на път да приключи още в първо действие и преди да обрал овациите в антракта, псевдожурналистът, държейки се съвсем не като „заплашван“, а като нагъл провокатор, на всеослушание обяви (естествено тиражиран веднага от медиите на Прокопиев), че нямало да дава никаква информация на сегашната прокуратура.

Щял, видите ли, да направи това пред следващия главен прокурор. Но, само след като първо се убедял в неговия интегритет, а дотогава щели да го пазят „чужди служби“.

Явно манията за величие не прощава и яко тресе не само Чобанов, но и кукловодите му, щом си представят, как те, великите, ще преценяват интегритети на главни прокурори (?!), ще определят правилата на разследванията, съответно кой може и кой не да дава сведения.

Сигурно така се държат реално „заплашваните“, които вместо да съдействат истината да излезе наяве, при положение, че наистина са застрашени, предпочитат да говорят глупости?

Всъщност Прокопиев отдавна мечтае да има на ръчно управление главен прокурор, дори бившият такъв Никола Филчев заяви в прав текст, че „Прокопов“, както го нарича, директно си е поискал да бъде „неговият главен прокурор“.

Сега същото си представя и Чобанов, само е интересно как ще преценява „интегритета“ на бъдещия обвинител № 1?

Може би горкият кандидат ще трябва да държи пред него тест за лоялност към Цветан Василев и Иво Прокопиев?

Докато същевременно човек от „чуждите служби“ (защо не самият Бонд. Джеймс Бонд) ще бди пред вратата за безопасността на „величието в разследващата журналистика“ Чобанов…

А после, след като одобри кандидата за главен прокурор, Чобанов ще му сподели тихичко и на ушенце, кой и за какво го е „заплашвал“. Идилия.
 
Мечтите са безплатни, но така или иначе, маниите на псевдожурналиста никого не интересуват, нито пък обществото иска подобни фалшиви „герои“ да го занимават с измислиците си. Важното е, че лъжливите им схеми им рано или късно лъсват (в случая почти веднага), а за тях остават само подигравките и освиркванията от отегчената публика.